Решение № 9 от 06.01.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720104294 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „****” ЕАД, ЕИК **** срещу С.В.Ц., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата 509.16 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 23.12.*** г., въз основа на които са издадени следните фактури с номера: № ***/05.07.2019 г.; № ***/05.08.2019 г.; № ***/05.09.2019 г. и № ***/05.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът С.В.Ц. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Ц. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

1

Ответникът С.В.Ц. в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, *** районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № ***/26.04.2021 г. по ч.г.д.№ ***/2021 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е видно, че страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.;

Допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 23.12.*** г., за което няма спор по делото.

От приложените по делото фактури, се установява, че при ищеца са начислени следните задължения на стойност от 509.16 лева:

- по фактура № *** от 05.07.2019 г., за отчетен период 05.06.2019 г. – 04.07.2019 г. на стойност от 75.58 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 39.15 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на -7.50 лева, отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от 29.99 лева, ДДС от 6.00 лева, вноска лизинг 39.59 лева;

- по фактура № *** от 05.08.2019 г. за отчетен период от 05.07.2019 г. до 04.08.2019 г., на стойност от 76.48 лева, в която са начислени следните суми: сумата от 39.90 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на -7.50 лева, отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от 30.74 лева, ДДС от 6.15 лева, вноска лизинг 39.59 лева;

- по фактура № *** от 05.09.2019 г. за отчетен период от 05.08.2019 г. до 04.09.2019 г., на стойност от 180.05 лева, в която са начислени следните суми: сумата от -10.43 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.пакети), пакетни отстъпки в размер на 2.42 лева, отстъпки -166.00 лева, данъчна основа от -9.67 лева, ДДС от -1.93 лева, сума с ДДС 11.80 лева, вноска лизинг 39.59 лева и задължения от преходен период с ДДС от 152.06 лева.

- по фактура № *** от 05.10.2019 г. за отчетен период от 05.09.2019 г. до 04.10.2019 г., на стойност от 509.16 лева, в която са начислени неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 210.34 лева, вноска за лизинг в размер на 118.77 лева и задължения от предходен период с ДДС от 180.05 лева.

Всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на 2 услугите за ползвания мобилен номер: +***, както и сумите за взетото от ответника устройство на лизинг.

За основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е прекратен предсрочно.

Относно дължимостта на главното вземане:

Доколкото ответника не оспорва наличието на сключен между страните договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към същия и договор за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.

Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.

Не се спори, че ответника е закупил от ищеца и устройство на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.

Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 298.82 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с № *** от 04.06.2014 г.; Допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Приложение към допълнително споразумение № *** от 23.12.*** г., към договор за мобилни/фиксирани услуги и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.12.*** г. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с 3 искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. За процесните суми е издадена Заповед № ***/26.04.2021 г. по ч.г.д.№ 0***/2021 г. на ПРС.

Възражението на ответника релевирано в заповедното производство, че процесните вземания са погасени по давност е неоснователно. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на телекомуникационни услуги заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 23.04.2021 г., а процесните вземания се претендират за периода от 05.05.2019 г. до 04.10.2019 г., поради което и три годишният период не е изминал и вземанията не са погасени по давност.

Относно дължимостта на вземането за неустойка:

Разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят неустойка, която да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Няма спор, че ответникът има качеството потребител, по смисъла на ЗЗП.

В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно.

За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.

Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалните договори, допълнителните споразумения и ОУ, каквато в процесния случай действително е налице.

При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, в която е начислена неустойката.

В депозирана по делото писмена молба ищецът твърди, че неустойката е била начислена за виновно неизпълнение от ответника на произтичащите от договорите задължения, както и за тяхното предсрочно прекратяване. В действителност представените договори за мобилни услуги, допълнително споразумения към него предвиждат такава възможност за ищеца, като видно от приложената по делото фактура № *** от 05.10.2019 г., в същата е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, която е в размер на 210.34 лева.

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за 4 едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.

От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.

Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение №***/21.07.2016 г. по дело №***/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № ***/09.05.2016 г. по т.д. № ***/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение № ***/09.05.2016 г. по т.д. № ***/2015 г. на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл са решение № *** от 26.02.2015 г., по т. д. № ***/2013 г., ВКС, II т. о. и решение № *** от 21.01.2013 г., по т. д. № **/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.