Решение № 840 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 840 гр. София, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно гражданско дело № 20241100501556 по описа за 2024 година производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – Н. Н. П., срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК).

Считано от 14.07.2014г. до 11.08.2016г.; от 15.08.2016г. до 13.02.2019г.; 05.09.2019г. до 05.11.2021г. и от 05.11.2021г. до 10.11.2023г. били изминали повече от 2 години.

Взискателят – Столична община, не се ангажира със становище.

ЧСИ А.П., счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй сроковете не били изчислени правилно, а и не било съобразено, че първоначално производството се е развивало по реда на ДОПК.

Съдът намира следното:

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

Молбата (л. 41) е депозирана на 10.11.2023г., като на нея има резолюция: отказвам да прекратя изп. дело. Съответно жалбата е депозирана на 28.11.2023г.

Производството е започнало по молба на СО, като има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.

Посочено е, че ЧСИ следва да предприеме всички необходими действия, предвидени в ДОПК, с оглед събиране на вземането.

1

На основание чл. 84, т. 3 от ГПК, общината не дължи такси, тъй като става въпрос за публично вземане. По тази причина има общо упълномощаване за всички изпълнителни способи. Така, доводът за възлагането „сам на себе си“ не е основателен.

Съгласно нормата на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Т.е. становището на ЧСИ, че давността не се влия от конкретните изпълнителни действия до 27.10.2017г. – влизането в сила на нормата на чл. 163, ал. 4 от ДОПК, е правилно (аргументация в тази насока може да се почерпи и от Решение № 282 от 19.12.2018 г. на ОС - Ловеч по в.гр.д. № 541/2018г.).

На 11.08.2016г. е наложен запор на основание чл. 221, ал. 4 от ДОПК.

До 17.08.2017г., седалището и адресът на управление на „*******“ ООД, ЕИК *******, е било в гр. София, ул. ******* (според ТР). Именно там на 14.11.2016г. е залепено съобщение по реда на чл. 50, ал. 4 (чл. 47, ал. 1) от ГПК.

За периода от 27.10.2017г. до 21.01.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанка“ ЕАД - няма пълни две години (т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б..

На 15.02.2019г. е изпратено такова да „Банка ДСК“;

На 05.09.2019г. е изпратено такова до работодателя на длъжника – „ДИ-С.“ ЕООД, получено на 19.09.2019г.;

За периода от 13 март 2020г. до 20.05.2020г. процесуалният срок не тече (Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците и §13 ЗИДЗдр. е обн. на 13.05.2020г., 7-дневният срок изтича на 20.05. и след това 21.05 е първият ден, в който срокът продължава да тече). Това са два месеца и 7 дена. Те покриват необходимото време, за да няма изтекли пълни 2 години до 08.11.2021г.

На 08.11.2021г. е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД, като вземането е признато (л. 39).

Съгласно цитираното ТР, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На 10.05.2023г. е разпредено да се извърши справка относно наличие на сключен трудов договор, на пенсия или за открити банкови сметки. В случай, че се установят такива, да се наложи запор върху вземанията (няма данни обаче да е наложен запор).

От 08.11.2021г. до 10.11.2023г. са изминали две години и два дена.

Или, частната жалба е основателна. по разноските:

На жалбаподателя се дължат разноски (Определение № 6614 от 14.07.2022 г. на СГС 2 по в. гр. д. № 2499/2022 г.) – чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно – 400 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Резолюция от 10.11.2023г. по изпълнително дело изп.д. №

2014849040624 на ЧСИ А.П., район на действие: СГС peг. № 849, София, ул. “*******, тел.:

******* с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба на длъжника Н. Н. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. *******, съд.адр.: гр. София, п.к.

1000, район „Средец”, ул. „******* тел. *******, чрез адв. А. А.М. – САК, ЕГН **********, с вх. № 10859/10.11.2023г. за прекратяване на изпълнителното дело.

УКАЗВА на ЧСИ А.П., район на действие: СГС peг. № 849, София, ул. “*******, тел.: ******* че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да прекрати производството по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Столична община да заплати на Н. Н.

П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Западен парк“, бл. *******, съд.адр.: гр. София, п.к. 1000, район „Средец”, ул. „******* тел. *******, чрез адв. А. А.М. – САК, ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, сторени деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3