Решение № 3720 от 09.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3720 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110110817 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Ж. И. Н., гр. *, с която срещу М. Г. Р., гр. *, е предявен осъдителен иск за заплащане на сума, с която издателят на запис на заповед се е обогатил във вреда на приносителя на ценната книга, поради погасяване на правата на последния по давност, на основание чл. 534 ТЗ.

В исковата молба ищецът Ж. И. Н. излага, че ответникът М. Г. Р. е издател на менителничен ефект запис на заповед от *г., с който безусловно се е задължил да заплати сумата в размер на 2556.46 евро /5 000 лв./, при предявяване. Сочи, че документът съдържа всички необходими реквизити изискуеми съгласно чл. 535 Т3. Твърди, че менителничният ефект е бил предявен на длъжника на *г., като до настоящия момент задължението не е било заплатено. Сочи, че давността за предявяване на иска по чл. 535 вр. чл. 531 ТЗ е настъпила, поради което предявява настоящия иск по чл. 534 за неоснователно обогатяване. Счита, че е налице вреда поради неизпълнението на задължението от страна на длъжника. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Г. Р., чрез назначения му процесуален представител, в който са наведени твърдения за неоснователност и недоказаност на претенцията на ищеца. Сочи, че „реалната вреда“, формираща фактическия състав на чл. 534 ТЗ, не е абстрактна. Увреждането следва да представлява конкретно имуществено намаляване в патримониума на приносителя, което съответства на обогатяването на издателя. Счита, че ищецът не сочи доказателства за реално имуществено разместване, а представянето на документа не е достатъчна предпоставка за уважаване на иска. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

1

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 534 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, с която първият се е обогатил във вреда на ищеца, в резултат на изгубване поради давност на главния иск на приносителя на запис на заповед.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е бил приносител на редовен запис на заповед, но правата по него са погасени по давност съгласно чл. 531 от ТЗ; че издателят реално е увеличил имуществото си или е спестил разходи за сметка на ищеца (наличието на каузално правоотношение, по което ответникът е получил престация, която не е възмездил поради погасяването на менителничния иск); че в неговото имущество е настъпила загуба, съответстваща на сумата по записа на заповед; че обогатяването на ответника е пряк резултат от обедняването на ищеца. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил дължимата по записа сума, в случай, че ищецът докаже разместването на благата.

Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

При проверката на процесния документ (запис на заповед от *г.) съдът констатира, че от външна страна същият отговаря на законовите изисквания за редовност и не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност.

В съдебно заседание, в изпълнение на възложената му доказателствена тежест, ищецът е въвел наличието на каузално правоотношение – сключен между страните договор за паричен заем от *г. Представен е самият документ, от който се установява, че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 5 000 лв., която сума ответникът се е задължил да върне до *г. Сумата е предоставена преди подписване на договора и страните са уговорили, че документът има характера на разписка, поради което се доказва реално предаване на средствата.

Въз основа на писмените доказателства съдът прави извод, че записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на заемателя по сключен писмен договор за заем, и същите доказват изпълнение на задължението на заемодателя за реално предаване на паричните средства на заемателя.

Съгласно чл. 534 ТЗ когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по него, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Искът се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед.

Ищецът доказва в хода на процеса, че е приносител на редовен запис на заповед и че правата му са погасени по давност на 30.09.2024 г., която е тригодишна от настъпването на падежа (в случая от предявяването на *г.), съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ. Издателят реално е увеличил имуществото си с получената парична сума в размер на 5 000 лв., която не е върнал в уговорения срок. Невъзстановената престация води до настъпване на загуба в имуществената сфера на ищеца (обедняване), която е в пряка причинна връзка с обогатяването на ответника. Същевременно ответникът не доказа в процеса, че е заплатил дължимата сума по записа на заповед или е върнал заема по каузалното правоотношение.

Претенцията по чл. 534 ТЗ не е погасена по давност, която е започнала да тече на *г. и трите години не са изтекли до датата на подаване на исковата молба /23.09.2025 г./.

В заключение искът е доказан по основание и размер, поради което е основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендират се 102.26 евро държавна такса, 200 евро адвокатско възнаграждение и 204.52 евро възнаграждение за особен представител, за които са представени доказателства и съдът ги приема. Следва да се 2 издаде РКО на особения представител в размер на внесения депозит, в който размер се определя окончателното възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН **********, Адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. *, сумата в размер на 2 556.46 евро /5 000 лв./, с която издателят се е обогатил във вреда на поемателя в резултат на изгубване поради давност на главния иск на приносителя на запис на заповед от *г., издаден от ответника, на основание чл. 534 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба в съда /*г./, до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН **********, Адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. В*, сумата в размер на 506.78 евро, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на адв. Н. С. П. за сумата в размер на 204.52 евро, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника Ж. И. Н. в производството по делото.

Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената от ищеца банкова сметка с IBAN *.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3