Решение № 90 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330103063 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от М. К. У., ЕГН: **********, от ******, чрез пълномощник адв. З. Г., против А. Р. У., ЕГН: **********, действащ към момента на сезиране на съда лично и със съгласието на ****** – Д. П. У., ЕГН:

**********, от ******, а към момента на приключване на съдебното дирене – самостоятелно, като пълнолетно лице.

Ищецът твърди, че между него и Р. М. У. бил сключен договор за заем от 21.12.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № ****** на ****** Р. Т., рег. № ******, в размер на 5 000 лева, с падеж - 20.02.2019 г., за закупуване на недвижим имот с адрес: ****** Сумата не била върната на падежа, нито след това, като на 09.08.2019 г. заемателят (син на заемодателя) починал. Той оставил за единствен свой законен наследник ответникът А. Р. У.. Отправя се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща невърнат заем по нотариално заверен договор за заем на парична сума ******, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноските в процеса. С допълнителна молба посочва, че ответникът приел наследството на починалия си баща по опис.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А. Р. У., чрез пълномощника адв.Н. Ч., с който се взима становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като било налице друго висящо производство по гр. дело № 7328/ 2020 г. на ПдРС, IV гр. с-в, образувано от бабата на ответника и съпруга на ищеца за включване в 1 наследствената маса на дадени в заем парични средства от наследодателя в размер на 36 089, 13 лева, за покупката на недвижим имот, част от които били и процесните 5 000 лева. В този смисъл счита, че производството по настоящото дело следвало да се прекрати. По същество искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на договор за заем, както и предаването на сумата. Разпоредбите на чл. 2 и чл. 9 от договора взаимно се изключвали, като заемното правоотношение било привидно, а целта било да се закупи имот с чужди средства, за да няма принудително изпълнение върху него. Сделката била симулативна. Наследодателят бил осъден да заплаща месечна издръжка по две съдебни решения, но не изпълнявал доброволно и се образувало изпълнително дело против него за около 10 000 лева главница, натрупана във времето. За да осуети принудителното изпълнение, наследодателят предоставял парични средства в заем на родителите си за покупка на имоти, освобождавал се от имущество, извършвал разпореждания. Бащата работел до последно и разполагал с доходи, за разлика от дядото, който нямал средства.

Многократно наследодателят заявявал, че паричните средства от издръжката нямало да бъдат плащани и щял да направи всичко необходимо ответникът да не получи никакви суми. Детето приело наследството по опис и отговаряло до размера на стойността на полученото наследство по опис. Излага се, че процесният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ответникът не бил материално правно легитимиран да отговаря за задълженията на наследодателя си, чието наследство приел по опис над размера на паричната стойност на активите от наследството, като следвало претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна. Релевира се, че активът на имуществото от приетото по опис наследство бил изчерпан и против него не можело да се насочи принудително изпълнение. Инвокира се и възражение, че процесното вземане е погасено по давност. Отправя се искане за прекратяване на производството като недопустимо или отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск :

Както е прието в доклада на съда, неоснователно се иска от ответника прекратяване на производството по делото, предвид наличие на предходно заявен спор. В случая гр. дело № 7328/ 2020 г. на ПдРС, IV гр. с-в, е с различен предмет и страни от настоящото дело, поради което не са налице предпоставките на чл. 126 ал. 1 от ГПК. Дори и да е съществувала връзка на преюдициалност между двете производства, а такава не се намира да е налице, то в принципен план на евентуално спиране би подлежало другото производство, ако за правилното му решаване е нужно да се обследва съществуването на процесното вземане, предмет на настоящия спор.

По основателността на предявените искове:

С исковата молба е представено копие на договор за заем от 21.12.2018 г., с нотариална заверка на подписите рег. № ****** на ****** Р. Т., рег. № ******, сключен между заемодателя М. У. и заемополучателя Р. М. У. за 2 сумата от 5 000 лева, с падеж - 20.02.2019 г. Изрично е посочено, че заемът се предоставя единствено за закупуване от заемополучателя на недвижим имот с адрес: ******

Съгласно чл. 2, изр. 2-ро, договорът служил като разписка за получената от заемополучателя сума.

Представен е и Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******, том ******, рег. № ******, нот.дело № ****** по описа на ****** И.

И., рег. № ******, по силата на който Р. М. У. е закупил СОС с идентификатор № ****** представляващ апартамент с адрес: ****** ведно със съответните идеални части от дворното място. Продажната цена е общо 50 430 лв.

Не е спорно между страните, че Р. М. У. е починал на 09.08.2019 г., както и че същият е син на ищеца М. У. и баща на ответника А. У.. Последното е видно още от наличното по делото удостоверение за родствени връзки на ищеца. Безспорно е също така, а и видно от материалите по делото и от изисканото за послужване ч.гр.д. № 20382/2019 г. по описа на ПдРС, ХІV гр.с., че А. У. е единствен наследник на своя баща Р. У.. Същият, като малолетен и на основание чл. 61, ал. 2 ЗН е приел наследството на баща си по опис. От материалите по частното гражданско дело, част от които са представени по настоящото исково производство, се установява, че наследството на Р. У. се е състояло от парични наличности по три банкови сметки в общ размер от 384,63 лв., както и 5 бр. поименни безналични акции в „Златни пясъци“ АД.

Последните, съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ, са били на стойност от 9 лв. или по 1,80 лв. всяка. Данните относно наличностите по банковите сметки пък се потвърждават от постъпила по настоящото дело справка от „Банка ДСК“ АД. Така общия лимит на отговорността на А. У. за наследените от неговия баща задължения се ограничава до сумата от 393,63 лв.

Независимо от горното, спорът между страните се заключава в това дали процесният договор за заем е валиден или същият е нищожен като привидна сделка при условията на абсолютна симулация. В подкрепа на твърденията си, че страните по сделката Р. У. и М. У. не са целели визирания в текста на договора резултат, а единствено да се прикрие произход на собствени на Р. У. средства за закупуване на имот, са ангажирани различни доказателства.

Постъпила е справка от ****** Р. Т., видно от която на дата 21.12.2018 г. тя е заверила подписите на общо шест договора за заем между Р. У. като заемополучател и М. У. като заемодател. Същите са с идентично съдържание като процесния договор и отново за сумата от 5000 лв. всеки. Всички суми са предоставени за закупуването на апартамент с адрес: ****** Така в рамките на един ден Р. У. е получил в заем от своя баща общо сумата от 30 000 лв.

Следователно се налага изводът, че в случая de facto се касае за един заем, обективиран в шест отделни документа, а не до шест различни сделки, поради което, за да се определи реалната воля на страните по тях, то трябва да се обследва комплексът от правоотношения възникнали между съконтрахентите.

В този ред на мисли недоумение буди причината, поради която сумата е следвало да се преведе по шест договора, а не по един общ. Още повече, че по този начин се заобикаля изискването в чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМИП за деклариране на произхода на предоставените в заем средства. От друга страна пък се създава документ, удостоверяващ произход за Р. У. на сумите, необходими му 3 за покриване на част от покупната цена за имота. Изтъкнато косвено подкрепя тезата на ответната страна, че заетите средства на практика не са били на заемодателя, а на заемополучателя, без фактически да се е осъществявало предаване на парите. Ако средствата са били на М. У., то той би следвало да декларира техния произход, в който случай не би съществувало визираното съмнение. Установява се обаче от материалите по настоящото дело, а и от тези по изисканото за послужване гр.д. № 14218/2021 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр.с., че ищецът У. не е разполагал с подобни финансови възможности. Към релевантния период, а и понастоящем, доходите на М. У. са от пенсия в нисък размер и социални помощи. Същият не разполага с недвижимо имущество или наличности по банкови сметки в размер, позволяващ му да предостави заем от 30 000 лв. Следователно неясен остава произходът на въпросните „заемни“ средства.

От друга страна Р. У., макар и със здравословни проблеми, за което има данни по делото, е бил работоспособен и е реализирал доходи в степен, че да му позволят да закупи апартаментът, находящ се в ****** предвид, че продажната цена на същия надхвърля стойността на процесния „заем“ с над 20 000 лв. По време на въпросните сделки пък срещу Р. У. е било висящо изп.дело № ****** по описа на ******, образувано за събиране на дължимата се издръжка на А. У., т.е. длъжникът по изпълнението е имал житейския интерес при нежелание да заплаща издръжката, да прикрива реалния размер на получаваните от него средства. Последното би го лишило от възможност при закупуване на имота да посочи произхода на същите според изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4, ал. 1, т. 14 ЗМИП.

В тази насока по делото са разпитани като свидетели Д. У. – ****** на ответника, и Р. С. от чиито показания става ясно, че категоричната воля на Р.

У., изразена лично от него независимо пред всеки от свидетелите, действително е била той да не заплаща издръжка на своя син и да избегне изпълнението на това свое задължение по всякакъв начин. Свидетелите сочат още, че Р. е парадирал с покупката на посочения по-горе апартамент, в който впоследствие е продължил да живее. Показанията им в изтъкнатата част се подкрепят от данните по изисканото изп.дело № ****** по описа на ******.

Видно от същото, по отношение на Р. У. не е било установено трайно имущество, от което регулярно да се покрива издръжката, като само периодично са постъпвали суми. В останалата им част показанията не са отчетени от съда, доколкото или не са преки, а се преразказва споделено от друго лица (в случай по отношение на свидетеля С.), или се намират за изолирани, като е отчетена и заинтересоваността на свидетелката У. от изхода на делото.

За отбелязване и че около два месеца след придобиването на имота Р. У. е дарил същия на своята майка М. У., но е продължил да живее в него, видно от показанията на свидетелите. Последното е допълнителна индиция за съществуващ стремеж у Р. У. да укрие свое имущество, за да го предпази от принудително изпълнение за погасяване на задълженията за издръжката на А..

До този извод се стига и като се отчете моментът на двете сделки, а именно при вече образувано изпълнително производство за събиране на издръжката.

Не без значение е и близката родствена връзка между страните по описаните по-горе сделки, а именни, че Р. У. е единствен син на М. и М. У., 4 като няма данни те да са били във влошени отношения.

По изложените съображения и при извършена комплексна оценка на материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност, за основателно се намира възражението на ответната страна, че процесният договор за заем е нищожен като привиден, поради наличие на абсолютна симулация. Съдът приема, че страните по него не са целели реално да се предоставят в заем посочените в текста на договора парични средства, а да се създаде нарочен документ, който да оправдае произхода на средствата за Р. У., необходими му за закупуване на апартамент, без спрямо същите да бъде насочвано принудително изпълнение за задължението му за заплащане на издръжка на малолетното му дете. Доколкото договорът се намира за нищожен, то той не поражда правни последици, поради което и посоченият в него за заемодател М. У. не може да търси суми по сделката.