Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 584 от 14.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 305/2025
Вид
Определение № 584
Подписан
14.05.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 584 гр. Стара Загора, 14.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500305 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „В.к.“ АД – С. – универсален правоприемник на „В.к.“ ООД чрез адв. А. Н. против определение № 222 от 18.07.2024г., постановено по гр.д.№ 98/2023г. по описа на Гълъбовския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което се изменя решение № 19/01.03.2024г. и е осъден В. Ж. Д. да заплати на „В.к.“ ООД, разноски в размер на 1123 лв.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага съображения, че съдът е допуснал грешка като не му е присъдил разноски за експертиза в размер на 200 лв. Моли съдът да допълни решението в част за разноските като присъди на „В.к.“ АД още 200 лв. разноски.

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна В. Ж. Д., чрез адв. М. М. взема становище за основателност на искането.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Съдът приема обстоятелството, че частният жалбоподател „В.к.“ АД е правоприемник на „В.к.“ ООД за установено, въпреки липсата на доказателства за това от него, тъй като другата страна не го оспорва в отговора си.

Производството по гр.д. № 98/2023 г. по описа на РС – Гълъбово е 1 образувано по искова молба от В. Д. против „В.к.“ ООД, с правно основание чл. 124 във вр. чл. 22 ЗПК и във вр. чл. 55 ЗЗД за признаване недействителност на два договора за паричен заем от 14.05.2021г.- единия и от 13.10.2020г. – втория.

Ответникът „В.к.“ ООД в срока за отговор е предявил срещу ищеца В. Д. насрещни искове с правно основание чл. 240, във вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника по насрещния иск да заплати дължимите по договора за заем от 14.05.2021г. сума за главница, лихва и разноски. Направил е искане за прихващане на две насрещни задължение на страните в случай, че съдът уважи иска на първоначалния ищец

С постановеното по делото съдебно решение от 01.03.2024г. ГРС е уважил исковете на двете страни, но е пропуснал да присъди разноски на ищеца по насрещния иск „В.к.“ ООД. С решение по реда на чл. 250 ГПК № 64 от 18.07.2024г. съдът е допълнил решението си. С определение № 222 от 18.07.2024г., постановено по реда на чл. 248 ГПК съдът е изменил решението в частта за разноските и е присъдил на „В.к.“ ООД разноски в размер на 1123 лв. С Решение № 30 от 20.03.2025г. постановено по делото по реда на чл. 247 ГПК съдът е допуснал поправка на ОФГ в първоначалното решение.

Към настоящия момент ГРС не се е произнесъл по искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. Тъй като въззивният съд разглежда спора по същество, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по това искане на ищеца по насрещния иск.

Предвид изхода по спора, въззивният съд намира, че молбата на ищеца по насрещния иск за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена като му се присъдят разноски в размер на 200 лв. – възнаграждение за вещо лице. По делото е налице писмено доказателство за направените разноски от ищеца по насрещния иск в размер на 200 лв. за експертиза, налице е и списък с разноски на пълномощника му.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че определението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде изменено решение от 01.03.2024г., постановено по делото, като се допълни обжалваното определение № 222 от 18.07.2024г. и се осъди ответникът по насрещния иск В. Ж. Д. да заплати на „В.к.“ АД – С. още сумата от 200 лв. разноски за експертизи.

По изложените по - горе мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 19/01.03.2024г., постановено по гр.д. № 98/2023г. делото, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА определение № 222 от 18.07.2024г., по същото дело по описа на Гълъбовския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, както следва:

2

ОСЪЖДА В. Ж. Д., ЕГН **********, гр. Г., *** да заплати на „В.к.“ АД, гр. С., ЕИК ***, п.к. *** сумата от още 200 /двеста/ лв. - разноски за експертизи за първата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3