Решение № 8 от 28.05.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Исперих, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Административно наказателно дело № 20243310200252 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по постъпила жалба от Л. П. Т. от гр.

Исперих, обл. Разград, срещу НП № 24-0275-000865/19.09.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Разград, РУ – Исперих Константин И. Костов, с което за нарушения на чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекс за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250,00 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ.

Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, като основните му възражения касаят описаната фактическа обстановка и несъответствието й с посочените за нарушени правни норми. Счита, че в случая е налице липса на описание на обективните признаци на визираното в НП нарушение, което води до нарушаване на правото му на защита. Излага подробни съображения. Моли за отмяна на НП и за присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Упълномощеният от него защитник адв.В. К. от АК – Разград поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

За въззиваемата страна – Началник РУ в ОДМВР - Разград, не се явява представител.

За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2024 г. около 08.30 ч. св. Ф. К. Н., който живеел в гр. Исперих, на ул. “Лом“ № 17, забелязал, че по улицата минава трактор с ремарке, от който 1 по асфалта тече течност, която свидетелят оприличава по вид и мирис на тор.

Ф. Н. разпознал, че тракторът е собственост на Л. Т., но тъй като го видял отзад, след като се бил отдалечил на около 7 – 8 метра от него, не успял да види дали го управлява жалбоподателя или негов работник. Свидетелят подал сигнал за разлятата по асфалта тор на телефон 112, но тъй като в рамките на следващия един час никой не дошъл на място за извършване на проверка, той отишъл до сградата на РУ МВР – Исперих и подал сигнал до дежурния в ОДЧ.

По – късно на същия ден на място били изпратени полицейските служители И. И. и И. И., които установили св. Ф. Н., от когото снели сведения.

По негови данни свидетелите И. и И. открили срещу дома на Л. Т., паркиран в тревната площ, колесен трактор Беларус МТ3-5ЛС, с поставени на него отпред и отзад регистрационни табели с № РЗ 6505 Е. В хода на проверката св. И. констатирал, че тракторът е регистриран с рег.№ РР 01318, но тези регистрационни табели не били поставени на предвидените места.

Същевременно от извършената справка се установило, че за този трактор нямало сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При проведен разговор с жалбоподателя Л.

Т., последният заявил на полицейските служители, че регистрационните табели се намират в багажника на лекия му автомобил и не ги е монтирал, тъй като не използвал трактора, извадил ги и ги показал. В снетото сведение посочил, че когато по-рано същия ден е изхвърлял животинска тор с трактора, не е забелязал, че от контейнера е изтекла оборска тор.

Св. И. преценил, че Л. Т., в качеството на физическо лице, което притежава МПС, регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно – няма сключен договор за застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и няколко дена по-късно, на 20.05.2024 г. му съставил АУАН, който нарушителят подписал без възражения. Св. И. и св. Н. подписал акта като свидетели – очевидци. Въз основа на обсъдения АУАН било издадено и атакуваното НП, като АНО е пренесъл дословно фактическата обстановка такава каквато е описана в АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства – административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 1308808 от 20.05.2024 г., НП № 24-0275-000865/199.09.2024 г., свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника част I, сведения, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите И. И., И. И. и Ф. Н..

С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган. Същевременно настоящият съдебен състав счита, че при издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В НП при описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е посочено, че на 12,05,2024 г. в 08:30 ч., в гр.

Исперих, по ул. „Лом“, до и пред дом № 8, Л. Т. е управлявал собствения си колесен трактор Беларус МТЗ-5ЛС с рег.№ ***, като няма сключен валиден 2 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на проверката. Посочено е още, че в момента на управлението трактора е с монтирани табели Р 36505 ЕТ, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС IO7591, но е регистриран по надлежния ред.

На следващо място са посочени разпоредбата, която жалбоподателят е нарушил – тази по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, както и съответната санкционна норма, а именно чл. 638, ал. 1 т. 1 КЗ.

Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, а чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда налагане на „глоба“ в размер на 250.00 лв. за всяко физическо лице, визирано в чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно е от цитираните разпоредби, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на вменено със закон задължение за сключване на застраховка ГО, а субект е собственика на МПС, което е регистрирано и не е спряно от движение. Управлението на такова МПС не е елемент от състава на нарушението. Установяването му обаче може да стане както при управлението му, така и когато е спряно или паркирано, както е и в конкретния случай.

По делото категорично се установи от събраните гласни и писмени доказателства, че двамата полицейски служители И. и И. не са възприели управлението на трактора от страна на жалбоподателя, а са отишли пред дома на Л. Т. няколко часа след подаден от св. Ф. Н. сигнал до РУ Исперих. Именно там те са констатирали, след проведен разговор с Т. и извършени служебни справки, че паркираният в тревната площ пред дома му колесен трактор Беларус МТЗ-5ЛС с рег.№ *** е негова собственост и за него няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство всъщност не се оспорва от жалбоподателя, а и след направена от съда служебна справка в сайта на Гаранционен фонд се установява, че за дата 12,05,2024 г. посочено МПС действително няма сключена застраховка ГО.

Същевременно в АУАН, а в последствие и в НП, е описана фактическа обстановка, която според съда е неотносима към установеното от контролните органи нарушение. Обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените ден, час и място е неотносимо към настоящия казус, тъй като установяването на нарушението е станало при съвсем различна фактическа обстановка – пред дома на жалбоподателя, при паркиран трактор, няколко часа след посоченото в НП управление на МПС. Друг е въпросът, че в хода на съдебното дирене не се събраха категорични доказателства, че Т. действително е управлявал трактора на посочената дата и в посоченото време. От свидетелските показания на двамата полицейски служители се установи, че те не са били преки очевидци на факта на управление на трактора на процесната дата от Л. Т., тъй като те са посетили подадения от св. Н. сигнал няколко часа по-късно. Същевременно видно е от показанията на св. Н., дадени в съдебно заседание, че той със сигурност е разпознал трактора на Л. Т., когато е разпилял тор по асфалта, но дали го е управлявал жалбоподателя – свидетелят не е категоричен. Помислил че той кара, тъй като тракторът бил негов. От друга страна в сведенията, които св. Н. е дал на 12.05.2024 г., в хода на административнотаказателната преписка, т.е.

3 на същия ден в който е подал и сигнала, е посочено, че „трактора го караше младо момче“.

От анализа на свидетелските показания, разгледани поотделно и в своята последователност и съвкупност, не може да се направи категоричен извод, че на процесната дата именно Л. Т. е управлявал колесен трактор Беларус МТ35ЛС с рег. № ***, т.е. част от посочената в АУАН и НП фактическа обстановка от една страна не се подкрепя от събраните доказателства, а от друга страна се установява, че действителната фактическа обстановка, при която е констатирано нарушението, съществено се различава от описаното в АУАН и НП.

Служебно известно е на съда във връзка с произнасяне по друго административнонаказателно дело между същите страни, които са и по настоящото дело, че в хода на извършената от двамата полицейски служители проверка на 12,05,2024 г. е преценено, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за което са му съставени други АУАН и НП. Вероятно актосъставителят, а в последствие и АНО, са възпроизвели една и съща фактическа обстановка при всяко едно от констатираните нарушения, без да съобразят спецификата на изпълнителното деяние, субекта и останалите елементи от състава.

Изложеното води до извода, че от една страна е налице несъответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма, а от друга – тази фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. И макар да се установи, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното от него МПС, което е регистрирано и е в движение, т.е. АНО правилно е посочил нарушената правна норма, несъответствието в описаната фактическа обстановка относно времето, мястото и начина на извършване на нарушението в значителна степен се разминава с действителната такава. По този начин от една страна са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, касаещи именно описанието на фактическата обстановка, при която е извършено деянието, което от своя страна води до нарушаване и правото на защита на жалбоподателя.

Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му. Действително спазването на закона от гражданите и санкционирането им за допуснати нарушения е една от основните функции на полицейските органи, но това трябва да става при строго спазване на нормативните изисквания при издаването на АУАН и НП, без съществени противоречия в тях, за да може нарушителят ясно и недвусмислено да разбере за какво точно му е потърсена административнонаказателна отговорност.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на сторените в производството разноски, като още с жалбата той е заявил такава претенция. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 0000086591 от 28.02.2025 г., от който е видно, че договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лв., заплащането на които следва да бъдат в тежест на учреждението, чийто орган е издал обжалваното НП, а именно ОДМВР – Разград.