Решение № 2714 от 11.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2714

Стара Загора, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИНА ДИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ канд № 20267240600512 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от [населено място], чрез пълномощника си по делото адв. Е. Ж. срещу Решение №12 от 23.03.2026 год., постановено по АНД №27/2026 год. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-0327-001160 от 26.01.2026 год. на Началника група в РУ Раднево при ОД на МВР - Стара Загора, с което на И. К. И., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с изводът на съдът, че е налице реализирането на ПТП, тъй като не са осъще8ствени признаците на легалната дефиниция на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че настъпилата смърт на кучето следва да се квалифицира като други материални щети по смисъла на дефиницията. В подкрепа на това посочва приложения протокол за ПТП, като в него като участник в ПТП е посочено лицето И. Д. Х.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №12/23.03.2026 год., на Радневския районен съд, постановено по АНД №27/2026 год..

Ответникът по касация Началника на РУ Раднево, редовно призован, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Раднево се е развило по жалбата на И. К. И. от [населено място] против наказателно постановление №25-0327-001160/26.01.2026 год. на Началника на РУ Раднево при ОДМВР - Стара Загора, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 102.26 евро за нарушение на Закона за движение по пътищата и е лишена от право да управлява МПС за срок от три месеца. От фактическа страна въззивният съд е приел, че И. К. И. на 29.11.2025 год. в 23.10 часа в [населено място] на улица Крайречна до Второ ОУ“Паисий Хилендарски“ в посока към улица Т. Д. управлява лек автомобил [Марка] модел М340Д с рег. номер [рег. номер], собственост на ОТП лизинг ЕООД, като извършва следното: блъска с предна дясна част на управлявания от нея автомобил – куче, собственост на И. Д. Х. от [населено място], което е разхождано без повод. Не остава на място на ПТП за установяване на последиците от него, а спира на съседната [улица] метра от произшествието.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел че при реализирането на административно наказателната отговорност на касаторката не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, както и неговото авторство, а материалния закон е приложен правилно. Приел е, че блъскането на куче представлява ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, както настъпилата му смърт следва да се приеме, като други материални щети.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът на основание чл.221, ал.2, предложението второ от АПК споделя мотивите на районният съд за безспорна установеност на нарушението, съставомерност на установеното поведение на водача на МПС /касатор в настоящето производство/ като такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и приложимостта на материалния закон, както и на липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление.

Във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:

Основният спорен момент е дали блъскането на куче представлява ПТП или не. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Съгласно дефиницията в т.30 на §6 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая при движението на МПС е настъпило събитие - удар на куче. Последвалото погиване на тази вещ представлява материална шета. Като участник в това събитие, касаторката е била длъжна съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, което не е изпълнила, а е напуснала произшествието без да спира управляваното от нея МПС. Чл. 123, ал.1,т.1 ЗДвП е норма от Раздел ХХIII „Поведение при пътнотранспортно произшествие“, която вменява следното задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая И. не е спряла, като не се установява, че евентуалното й спиране би създало опасност за движението по пътя, за да се приеме, че е правомерно поведението й да не спре на място. Спирайки на съседната улица, но без да се върне и установи последиците от ПТП, което тя самата не отрича, същата е нарушила задължението си като участник в ПТП.

Що се отнася до изложените оплаквания, че в протокола за ПТП, като друг участник в ПТП е посочено лицето И. Д. Х., съдът намира, че правилно същият е посочено като участник в ПТП, тъй като именно негово е погиналото куче. X. се е движил по тротоара и е разхождал кучето си без каишка. Същият е имал качеството на пешеходец, респективно участник в ПТП по смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДвП - всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Съгласно чл.18, т.2 от Наредбата за обема на животновъдната дейност, местата за отглеждане на селскостопански животни и реда и условията при отглeждане на животни на територията на община Раднево, при присъствие на животно компаньон на обществено място, собственикът на домашния любимец е длъжен да не оставя животното домашен любимец без надзор и да упражнява постоянен контрол на поведението му. В случая това не е спазено, тъй като кучето е било без каишка и X. не е осъществявал непрекъснат контрол над поведението му – кучето е излязло на пътното платно и е било блъснато от движещото се МПС. Ето защо правилно същият е посочен като друг участник в ПТП, тъй като такъв не може да бъде вписано самото куче. Всъщност самият протокол за ПТП представлява официален документ и има доказателствената сила относно вписаните в него обстоятелства. Отразената фактическа обстановка в него не се отрича от касаторката и е безспорно доказана в хода на развилото се съдебно производство пред районния съд.

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд намира за правилно и законосъобразно.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №12 от 23.03.2026 год., постановено по АНД №27/2026 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�