Определение № 646 от 06.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Бургас, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500284 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №1373/03.02.25г., постановено по ч.гр.д.№637/25г. на Районен съд Бургас, в частта, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. К. И. за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 40019770735 от 31.08.2023 г.: 377,90 лева договорно възнаграждение за периода от 01.10.2023 г. до 04.10.2024 г.; 302,23 лева – лихва за забава за периода от 02.10.2023 г. до 04.10.2024 г., и 124,44 лева - лихва за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.01.2025 г., В частта, с която заявлението е отхвърлено за сумите: 480 лева възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 768 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.10.2023г.; 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 05.01.2024 г., разпореждането не се обжалва и е влязло в сила.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения и посочва съдебна практика.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 29.01.25г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу Х. К. И., за следните суми: 1200 лева – главница; 480 лева възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 768 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.10.2023г.; 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 05.01.2024 г., разпореждането не 1 се обжалва и е влязло в сила.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № 40019770735 от 31.08.2023 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1200 лв., за срок от 18 месеца. Уговорено е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „фаст“, в размер на 480 лева и „флекси“, в размер на 768 лева, платими към всяка погасителна вноска.

Определеният в договора ГПР е посочен като 48.66 %, а ГЛП – 41.00 %, дневен лихвен процент 0.11%. Така окончателният размер, дължим от длъжника е 2867.18 лева, а размера на месечната вноска – 159.29 лева

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №316/03.02.25г., за сумата 1200.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.25г., както и сумата 75.00 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението.

С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението за сумите: 377,90 лева договорно възнаграждение за периода от 01.10.2023 г. до 04.10.2024 г.; 302,23 лева – лихва за забава за периода от 02.10.2023 г. до 04.10.2024 г., и 124,44 лева - лихва за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.01.2025 г.; 480 лева възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 768 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.10.2023г.; 400 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 05.01.2024 г., разпореждането не се обжалва и е влязло в сила.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай между страните са договорени дължими от потребителя „възнаграждения“ за закупени пакети „допълнителни услуги“, на обща стойност 1248.00 лева, което с първоинстанционното разпореждане (в необжалваната част) е прието за нищожно. Тези „възнаграждения“ са включени в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно имат характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати.

Но по делото не се установява тези суми да са включени като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 48.66%, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно.

2

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително. Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изоставя досегашната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на БРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1373/03.02.25г., постановено от Районен съд Бургас по ч.гр.д.№637/25г., в обжалваната част.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3