Определение № 14071 от 30.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5717/2026
- Вид
- Определение № 14071
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Стою Христов Згуров, Румяна Спасова, Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14071 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров
Членове:
Румяна Спасова
Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505717 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „СИ АР ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу разпореждане от 23.04.2026 г., с което е върната исковата молба.
Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Посочва, че е индивидуализирал спорното право чрез посочване на страните, основанието, размера и петитума на претенцията. Твърди, че след като е заявено, че се претендират вземания по конкретно посочени фактури, съдът не може на фазата на проверка редовността на исковата молба да изисква доказване на основанието или пълно счетоводно разяснение на всяка сума. Счита за неправилен извода на съда, че предметът на спора не може да бъде очертан. Предвид изложеното иска да се отмени разпореждането, с което исковата молба е върната и да се дадат задължителни указания на съда по прилагането на закона.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, частната жалба е основателна.
Производството по гр.д. № 3267/2026 г. по описа на СРС, 71 състав е образувано по искова молба, подадена от „СИ АР ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу „МИДЖУР МАНЕДЖМЪНТ КЪНСТРАКШАН“ ЕООД за заплащане на суми, дължими по издадени 2 бр. фактури; за дължимо възнаграждение за управление на договор за лизинг и за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в липсващи и невърнати принадлежности към процесния автомобил при прекратяване на договора и връщането му на 22.03.2023 г.
С определение от 09.02.2026 г. районният съд е указал на ищеца в едноседмичен 1 срок от съобщението да посочи размер на задълженията за наем по Договор за наем на моторно превозно средство от 01.05.2019 г. за м. 12.2022 г., м. 01 и м. 02.2023 г. в общ размер с ДДС след превалутирането и закръглянето им при спазване на правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗЕРБ; да посочи размер на задълженията за обезщетение за забава /наказателна лихва/ върху наемните задължения за м. 12.2022 г., м. 01 и м. 02.2023 г. по Договор за наем на моторно превозно средство от 01.05.2019 г. за м. 12.2022 г., м.
01 и м. 02.2023 г. в общ размер с ДДС след превалутирането и закръглянето им при спазване на правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗЕРБ; да посочи конкретен размер и период на претендираните обезщетения за забава върху сумите за наемни вноски и възнаграждение за управление на договор за лизинг с посочване на периода с начална и крайна дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда; да посочи конкретен размер и период на обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди /8 301,59 евро/ с посочване на периода с начална и крайна дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда; да заяви изрично дали предявява в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 11 250 лев, респ. нейната еврова равностойност, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, както и да заплати дължимата държавна такса по сметка на СРС.
С молба от 19.02.2026 г., в указания от съда срок, ищецът е уточнил сумите, които претендира; посочил е период и размер на мораторните лихви; изрично е заявил, че предявява при условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и е заплатил дължимата държавна такса.
С разпореждане от 27.03.2026 г. районният съд е оставил повторно без движение исковата молба и е представил на ищеца последна възможност в едноседмичен срок от съобщението да посочи ясно и недвусмислено какъв е размерът на задълженията за наемни вноски, който претендира да не му е заплатен от ответника и как е формиран, като следва да отстрани посочената в мотивната част на разпореждането неясното относно стойностите.
С молба от 15.04.2026 г., в указания от съда срок, ищецът е уточнил изрично, че претендира сумите по издадените 2 бр. фактури, които ги е индивидуализирал с номер и стойност.
С обжалваното разпореждане от 23.04.2026 г. районният съд е приел, че нередовността на исковата молба не е отстранена и е върнал исковата молба.
Настоящият въззивен състав намира, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Съдът проверява редовността на исковата молба /чл. 129, ал. 1 ГПК/ и когато тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това /чл. 129, ал. 2, изр. 1 ГПК/. В чл. 129, ал. 3 ГПК е предвидено, че когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца.
При съобразяване твърденията на ищеца и заявения петитум, направените уточнения във връзка с дадените указания от съда, следва да се приеме, че „СИ АР ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД е индивидуализирал вземанията, които търси от ответника както по основание, така и по размер. По отношение претендираните главници за дължима наемна цена с последната молба ищецът изрично е заявил, че претендира сумите по 2 2 бр. фактури и е индивидуализирал същите. Следователно, указанията на съда са изпълнени и нередовността е отстранена. Следва да се посочи също така, че с разпореждането от 27.03.2026 г. районният съд е дал указания относно предявените искове за наемна цена, но след това е върнал изцяло исковата молба, включително и по другите предявени искове, за които не е прието, че са нередовни.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че постановеното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от ищеца „СИ АР ЕЙ СЪРВИСИЗ“ ЕООД срещу разпореждане от 23.04.2026 г., с което е върната исковата молба и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд,71 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3