Решение № 27 от 22.02.2023, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Кубрат, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20223320100562 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД гр. София чрез пълномощник юрисконсулт Й. М. твърди, че доверителят му подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на А. М. А. при условията на чл. 47 ГПК. Обстоятелството, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 901776/13.09.2019 г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и А. М. А. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Заемателят се съгласил и е подписал погасителен план, запознал се с общите условия и е получил стандартен европейски формуляр. Съгласно чл.

6, ал. 3 от ОУ заемодателят има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Ищецът е подал заявлението и настоящата искова молба на основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341, с Приложение № 1/22.01.2021 г., както и потвърждение за 1 извършено прехвърляне на вземания. До ответника е било изпратено от „Креди Йес“ ООД чрез пълномощника му „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД уведомително писмо за станалата продажба, на адреса посочен в договора за паричен заем като обратната разписка е била върната със статус „писмото е непотърсено“. Твърди се, че съгласно сключения договор заемодателят се задължил да отпусне на заемателя паричен заем в общ размер на 2200 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на договора, с което заемодателят изпълнил изцяло задължението си. А. М. А. се задължил да ползва заема и да върне заемната сума като заплати сума в размер на 2960.16 лв. ведно с договорната лихва на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 164.46 лв. Ищецът признава, че ответникът е извършвал плащания в общ размер на 546 лв. Непогасената главница е в размер на 2014.56 лв. Начислената договорна лихва е в размер на 616.68 лв. за периода от 13.10.2019 г. до 11.03.2021 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е следвало да изплати целия заем на 11.03.2021 г., като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което и претендират обезщетение за забава в размер на 270.24 лв. от 12.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

С оглед изложеното, ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по отношение на А. М. А., че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 182/21.04.2022 г. по ч. гр. д. № 312/2022 г. по описа на РС–Кубрат, а именно 2014.56 лв – главница, дължима по Договор за паричен заем № 901776/13.09.2019 г., ведно със законната лихва считано от 02.03.2022 г. до окончателното плащане, 616.68 лева – договорна лихва начислена за периода от 13.10.2019 г. до 11.03.2021 г. и 270.24 лева – лихва за забава, начислена за периода от 12.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението – 22.02.2022 г.

Претендират ответникът да бъде осъден да плати на ищеца направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът А. М. А., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес в *** чрез особен представител адв. П. прави възражение, че уведомлението за 2 извършената цесия не е било връчено надлежно на ответника, а предявеният осъдителен иск за забава счита недопустим поради липса на правен интерес и предпоставки за разглеждането му в това производство. Ангажира становище, че така предявените искове са неоснователни и недоказани и моли за отхвърлянето им.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 312/2022 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 182/21.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.

Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следното:

Н а 13.09.2019 г. между „Креди Йес“ ООД като заемодател и А. М. А. като заемател е бил сключен Договор за паричен заем № 901776. На 22.01.2021 г. между „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 е бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, с Приложение № 1/22.01.2021 г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Креди Йес“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания (цесия) от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Съгласно Договора за паричен заем № 901776/13.09.2019 г. заемодателят отпуснал на заемателя паричен заем в общ размер на 2200 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключването му. А. М. А. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 2960.16 лв., ведно с договорната лихва 3 на 18 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 164.46 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Ищецът признава, че по договора за паричен заем А. е извършвал плащания в общ размер на 546.00 лв.

Ответникът следвало да изплати целия заем на 11 март 2021 г. – последната падежна дата, но и след настъпване на крайния падеж изпълнение не е последвало.

В тази връзка „Агенция за контрол на просрочени задължения“ А Д е подало на 02.03.2022 г. з аявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в РС –Лом, впоследствие изпратено по подсъдност на РС – Разград, където е образувано ч. гр. д. № 660/2022 г. и изпратено след това на РС – Кубрат, където е образувано в ч. гр. д. № 312/2022 г. По цитираното частно гражданско дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 182/21.04.2022 г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на ищеца както следва:

- 2 014.56 лева (две хиляди и четиринадесет лева, петдесет и шест стот.) – главница до погасяване на кредита по Договор за паричен заем № 901776 от 13.09.2019 г., сключен между „Креди Йес “ ООД, ЕИК 200688545, и кредитополучателя А. М. А., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София, ЕИК 202527341, по силата на подписано Приложение № 1/22.01.2021 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (в РС – Лом) – 02.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 616.68 лева (шестстотин и шестнадесет лева, шестдесет и осем стот.) – договорна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 11.03.2021 г.; и - 270.24 лева (двеста и седемдесет лева, двадесет и четири стот.) – законна лихва за периода от 12.03.2021 г. до 22.02.2022 г.

Поради това, че така издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът в законовия едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване вземането си.

По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза, която дава 4 заключение, че размерът на усвоения кредит от ответника е 2200 лв. на 13.09.2019 г. Последното плащане по кредита е било на 19.11.2019 г. в размер на 273.00 лева, а длъжникът е изпаднал в забава съгласно договора считано от 12.12.2019 г. След подаване на исковата молба няма данни за платени суми за погасяване на задължението. Експертът заключава, че след приспадане на внесените от ответника суми, дължимата главница е в размер на 2014.56 лв., договорната лихва – 616.68 лв., а законната лихва за периода 12.03.2021 г. до 22.02.2022 г. върху непогасената главница е в размер на 194.76 лв.

Заключението по изготвената ССЕ като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника и „Креди Йес“ ООД Договор за паричен заем № 901776/13.09.2019 г. Вземанията са цедирани от кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ново име „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, гр.София. „Креди Йес“ ООД, гр.София цедира на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД, гр.София с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1/22.01.2021 г. към него процесните вземания по 5 договора за потребителски кредит с кредитополучател А. М. А..

При извършване на проверка за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на закона – чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Уговорения ГПР е в рамките на законоводопустимия размер (чл.19, ал.4 от ЗПК), както е установено от самия договор и не се явява неравноправна клауза. Уговореният ГЛП в размер на 39,96% с подробно посочен начин на формиране, също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

В самия договор (стр.3 от него) се съдържа и погасителния план, т. е. броя месечни вноски, размера на всяка вноска, в т. ч. последната, първото месечно плащане и ден от месеца, в който се дължат плащанията.

Погасителният план, инкорпориран в договора, съдържа необходимата за потребителя информация относно условията на погасяване на кредита (размер на вноската, брой вноски, дата на плащане на вноските). В европейското право е предвидено и СЕО приема за достатъчен погасителен план съдържащ тази основна информация за погасяване на кредита. Не е необходимо под формата на погасителен план да се посочва каква част от вноската е предназначена за погасяване на главницата (практиката на СЕО). В чл.12 от договора кредиторът изрично се е задължил да предостави на заемателя на предпочитан от него вид носител при поискване и безвъзмездно извлечение по сметката под формата на погасителен план, съгл. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.