Решение № 5264 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5264 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20241100509502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника Ц. В. К. срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, постановен на 12.06.2024 г. по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П..

Жалбоподателят посочва, че задълженията, които се събират в изпълнителното производство, са изцяло погасени, поради което са налице предпоставките за неговото прекратяване.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна. Заявява, че вземанията, които се събират принудително, не са изцяло погасени, поради което няма основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П., се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство.

В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В случая от изложеното в жалбата се установява, че от длъжника Ц. В. К. се обжалва действието на съдения изпълнител по постановяване на отказ да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П., което е сред изрично изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на обжалване пред окръжния съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в закона 1 правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява.

Длъжникът твърди, че към настоящия момент вземанията, които са предмет на принудително събиране в процесното изпълнително производство, са изцяло погасени чрез плащане и счита, че този факт е основание да се прекрати започналото срещу него производство по принудително изпълнение.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство е пълното погасяване на вземането на взискателя, за събиране на което то е образувано, независимо дали този факт е настъпил преди завеждане на делото, която хипотеза е уредена в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, или в хода му, която хипотеза се включва в тези, уредени в нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК, както и независимо от това дали длъжникът е престирал дължимото направо на взискателя или това е станало в процеса на принудително изпълнение чрез превеждане на парични средства по сметка на съдебния изпълнител или чрез осребряване от съдебния изпълнител на притежавано от длъжника имуществено право /в чл. 433, ал. 2 ГПК е използван терминът „приключване”, който е различен от термина „прекратяване”, който е употребен в чл. 433, ал.

1 ГПК, но настоящият съдебен състав намира, че и в двете норми са регламентирани случаи, при които изпълнителното производство се прекратява, тъй като очевидно приключването на изпълнението, което е въведено с изменението на ГПК обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., има същите последици като неговото прекратяване/. С пълното изплащане на вземането на взискателя производството по принудително изпълнение винаги ще е осъществило своята крайна цел и ще липсва необходимостта да бъде продължавана неговата висящност и извършването на каквито и да било действия по изпълнението, поради което и то трябва да бъде прекратено.

За да отговори на въпроса дали вземанията, за събиране на които е образувано процесното изпълнително производство, са изцяло погасени към момента, което би било основание за прекратяване на изпълнителното дело, съдът първо трябва да определи какъв е предметът на принудителното изпълнение по него.

От подадената молба за образуване на изпълнителното производство и приложеното към нея искане за образуване на принудително производство се установява, че предмет на принудително събиране по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П. са публични парични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, начислени за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и лихва за забава върху тях, които вземания са в общ размер от 1 727, 42 лв. и са установени с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на 18.11.2020 г. Общият размер на вземанията по акта е по-голям от този, който е посочен от взискателя в молбата за образуване на изпълнително производство, което означава, че предмет на принудителното изпълнение е само част от публичните вземания, установени с този акт. Установява се и това, че в образуваното изпълнително производство на основание чл. 458 ГПК Държавата е присъединена по право като взискател и за други публични вземания към длъжника, различни от тези, описани в искането за образуване на делото, които са такива за получаване на данъци, здравни и осигурителни вноски и начислени лихви върху тях, за съществуването на които съдебния изпълнител е бил уведомен с постъпили по изпълнителното дело удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадени от НАП на 26.02.2024 г. и на 27.06.2024 г., в които тези задължения са описани по основание и размер. Тези публични вземания също се включват в задълженията, за принудително изпълнение на които е образувано изпълнителното дело, като те са в общ размер на 5 525, 51 лв. С оглед на това трябва да се приеме, че предмет на принудително изпълнение по процесното изпълнително производство са публични държавни вземания към длъжника в общ размер на 7 252, 93 лв.

2

На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали по делото се установява, че към момента тези задължения на длъжника са изцяло погасени, както се твърди в частната жалба.

От представените към частната жалба доказателства се установява, че длъжникът Ц.

В. К. е направил плащане за погасяване на задълженията си, установени с акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на 18.11.2020 г., които са извършени преди образуване на изпълнителното производство. Заплатените от това лице парични средства са в размер на 957, 96 лв., който е много по-нисък от размера на установените с акта публични задължения и следователно тези средства не са достатъчни за пълното погасяване на тези задължения. Доколкото както беше посочено взискателят е поискал образуване на изпълнително дело за събиране само на част от публичните вземания към длъжника, установени с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, то трябва да се приеме, че плащането на сумата от 957, 96 лв. е съобразено от взискателя при отправяне на искане за образуване на изпълнителното дело и предмет на принудителното изпълнение по него е само непогасената част от тези вземания. Ето защо това плащане няма как да се отчете отново от съда при произнасяне по въпроса дали целият дълг, който се събира принудително, е погасен. От материалите по изпълнителното производство се установява, че в резултат на насоченото изпълнение върху вземания на длъжника към банки за получаване на суми по открити банкови сметки са събрани принудително парични средства в размер на 2 891, 29 лв. Те обаче не са достатъчни, за да бъдат погасени всички вземания на Държавата, които са предмет на принудителното изпълнение и да бъдат събрани разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника с акт на съдебния изпълнител. От жалбоподателя не са представени нито по изпълнителното дело, нито към частната жалба, доказателства, че е заплатил някакви други суми в полза на Държавата, като няма и твърдения в тази насока, при наличие на които единствено съдът би могъл да допусне експертиза по поставените в жалбата задачи, но не и когато такива липсват. Това означава, че не се установява вземанията, които са предмет на събиране по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П., да са изцяло погасени и следователно не е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и чл.

433, ал. 2 ГПК. Ето защо актът на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение, е законосъобразен и подадената срещу него жалба трябва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника Ц. В. К. срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, постановен на 12.06.2024 г. по изп.д. № 20248510400267 по описа на ЧСИ М.П..

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3