Определение № 3309 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3309 гр. София, 11.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по повдигната препирня за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд с определение №39894/26.09.2025 година, постановено по гр.д. № 20251110142612 по описа за 2025 година на Софийски районен съд, 87 състав за определяне на родово компетентния съд разглеждане на предявеният от Б. Д. К. иск срещу К. Д. К. иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищца от наследството на Н. Д., починала на 17.01.2021 година, чрез намаляване с ½ на договори за дарения, обективирани в НА 84/2018 година и НА 157/2018 година на Нотариус П. П. с район на действие РС-София.

Производството по делото е образувано пред СГС по гр.д.5731/2025 година по подадена искова молба от Б. Д. К., в която същият излага, че е наследник по закон на майка си Н. Д. С., починала на 17.01.2021 година.

Същата е оставила за свои наследници по закон съпруг и двама низходящи, следователно запазената част на ищеца е ¼ от наследството на Н. Д. С.. Преди смъртта си тя се е разпоредила безвъзмездно, чрез договори за дарение със собствената си ½ ид.част от придобити по време на брака и с Д. К. Д. в режим на СИО недвижими имоти. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което възстанови запазената част на ищеца, чрез намаляване на даренията с ½ ид.част.

1

С определение № 13320/10.07.2025 г., постановено п о делото, съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на СРС по родова подсъдност, тъй като е приел, че предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е неоценяем.

В определението си, с което е повдигнал препирня за подсъдност, районният съд е приел, че искът е оценяем, като с него се защитава имуществено право, цената на иска се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска /чл.69, ал.1, т.4 ГПК/.

Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и формулираният петитум е, че предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.

На съда е служебно известно наличието на противоречива практика по въпроса като в една част от определения на ВКС е посочено, че цената на иска е данъчната оценка на дарените имоти, с размер на дробната част, съответен на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част. В този смисъл са: определение № 28 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 4262/2008 г. на ВКС, 3 г. о., определение № 184 от 18.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2521/2013 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 445 от 15.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3653/2014 г. на ВКС, 2 г. о., определение № 77 от 7.03.2013 г. по гр. д. № 1423/2013 г. на ВКС, 2 г. о., определение № 26 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 3527 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 1286/2023 г. на ВКС, 1 г. о., определение № 60252 от 7.06.2021 г. по гр. д. № 1675/2021 г. на ВКС, 2 г. о. и др.). Аргументи за горното се черпят и по аргумент от т. 1 А и 1 Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС) , както и по съображения, че с този иск се защитава имуществено право.

Видно е, че се защитава запазената част в размер на ¼ от наследството, поради което дори и да се приеме разбирането, че искът е оценяем компетентен да се произнесе по него е Софийски районен съд, тъй като ¼ от данъчната оценка на всеки един от дарените имоти е със стойност под 25 000 лева.

На съда е служебно известно и постановеното определение №60092 от 30.06.2021 година по ч.гр.д.1507/2021 година по описа на ВКС – 1во гр.о., с което е даден отговор на поставения въпрос и е прието, че искът е неоценяем.

Настоящият състав,намира следното:

Искът с правна квалификация чл.30, ал.1 ЗН не е иск за защита на вещно 2 право и исковата молба не подлежи на вписване (определение № 35 от 28.01.2014 г. о ч. гр. д. № 15/2014 г. на ВКС, 2 г. о.) , а с този иск се упражнява потестативно право, а именно правото на наследника със запазена част да промени съществуващото правно положение. Възстановяването на запазената част се извършва чрез намаляване на дарственото разпореждане до размера, необходим за възстановяване на запазената част, като П.В. в „Запазената част в наследството“ определя това потестативно право като подобно на правото да се иска унищожаване на договора, което несъмнено го определя като имуществено право.

Спорният въпрос е дали цената на иска следва да се определи по чл.69, ал.1, т.4 и приложими ли са аргументите от т.1А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС.

В чл.69, ал.1, т.4 ГПК този иск не е посочен, а е посочено, че може да се разглежда с иска за делба, поради което не може да се приеме, че може по аналогия да се приложи ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, след като липсва изрична законова уредба.

Видно от мотивите на по ч.гр.д.1507/2021 година по описа на ВКС – 1во гр.о., е, че когато чрез този иск наследникът с право на запазена част упражнява това право то няма за обект конкретен имот или имоти, поради което чрез този иск не се защитава правото на собственост върху конкретен имот. С този иск се защитава правото на наследяване, като при намаляване на дарствено разпореждане следва да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН, както и да се извърши преценка за размера на правата на наследника със запазена част, то определянето на стойността на наследствената маса и на стойността на запазената част е въпрос по съществото на спора, а не част от предварителните въпроси, свързани с определяне на дължимата за производството държавна такса.

Аргументи, че не може да се приложи чл.69, ал.1, т.4 ГПК, съдът намира и с оглед обстоятелството, че цената на иска се определя от правото, което се защитава, но размерът на запазената част, както е разяснено от П.В. в „Запазената част в наследството“ не е равна на наследствен дял, а се определя като стойностна квота от масата по чл.31 ЗН, като при накърняването и ответникът изгубва правото, което е придобил до размера на отменяването, но ищецът придобива правото си от наследодателя, а не от ответника, т.е.

3 защитава се правото на наследяване. Съгласно разпоредбата на чл.36 ЗН имуществените последици могат да бъдат различни като независимо от отмяната на дарението, в първия случай имотът остава изцяло в наследството, а заветникът и надареният получават стойността на разполагаемата част, а във втория случай ако не е надвишена ¼ те могат да задържат целия имот и да възмездят наследника с пари, като стойността се изчислява към момента на намаляването, т.е. дори и при позитивно решение с посочена дробна част от имота, имуществените последици, които възникват за наследника с право на запазена част са различни и имат различно парично измерение, поради което искът като неоценяем следва да се разгледа от районния съд.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за компетентен да се произнесе по иска, предмет на гр.д. гр.д. № 20251110142612 по описа за 2025 година на Софийски районен съд, 87 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4