Решение № 205 от 22.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20223100502460 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 264392/13.04.2022г. по регистратурата н а ВРС, депозирана от В. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.„Св.Св.Кирил и Методий“ № 87Б срещу Решение № 260196/28.03.2022г., поправено с Решение № 260400/28.09.2022г., постановени по гр.дело № 15337/2020г. по описа на Районен съд Варна, 19 - ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу частен съдебен изпълнител Д. П. - Я., рег. № 711 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - гр.Варна иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания – стрес, безпокойство, чувство за безпомощност, малоценност, безсъние и загуба на доверие в институциите, настъпили от противоправното поведение на ЧСИ за периода 30.07.2016г. – 30.11.2020г., а именно – отказ да бъде администрирана жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ по отношение на присъединяване на взискател - ТД на НАП и начислени във връзка с това такси и разноски по изп.дело № 20167110400679 по описа на ЧСИ, както и по повод предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 20207110400784 по описа на ЧСИ в разрез с разпоредбите на чл. 422а и чл.444, т.7 от ГПК.

Въззивната жалба е обоснована с твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Въззивникът твърди, че същото е постановено при липса на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Конкретно се застъпва, че е неправилен изводът на ВРС за недоказаност по делото на твърдените от ищеца 1 противоправни действия и бездействия от страна на ЧСИ по ИД № 20167110400679 и по ИД № 20207110400784, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорва се и извода на съда, че ищецът – понастоящем въззивник сам с поведението си се е поставил в положение, в което да търпи принудително изпълнение. Излага, че своевременно е оспорил пред ЧСИ дължимостта на сумата от 290 лева претендирана от взискателя ТД на НАП като погасена по давност, във връзка с което е представил и постановеното в този смисъл съдебно решение по адм.дело № 1372/2017г. по описа на АС-Варна. Твърди се също, че ЧСИ не е съобразил и решението по в.гр.д.№ 1425/2019г., с което са отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ Я. по налагането на запор върху банковите му сметки. Счита за неправилни и изводите на съда, че съдебния изпълнител не е допуснал нарушение предприемайки изпълнителни действия в разрез с разпоредбите на чл. 422а и чл.444, т.7 от ГПК.

Посочва, че пред първоинстанционния съд са били ангажирани доказателства обосноваващи всички елементи за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за заплащане на претендираното обезщетение за доказано претърпените от него неимуществени вреди - негативни преживявания, които са в причинна връзка с поведението на ответника. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Д. П. Я. – частен съдебен изпълнител с рег. № 711 в КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд - гр.Варна, действаща чрез пълномощника си, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който моли за отхвърлянето и като неоснователна и за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Посочва се, че същото е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и събраните по делото доказателства. Посочва, че присъединяването на ТД на НАП като взискател е станало законосъобразно на база представеното удостоверение за наличие на непогасени задължения на ищеца, за което последният е бил надлежно уведомен. Счита, че връщането на подадената срещу постановлението за присъединяване на взискателя и вземането му жалба на длъжника по изп.дело № № 20167110400679 е станало поради собственото му бездействие да изпълни указанията на съдебния изпълнител. По отношение на наложената възбрана върху имота на ищеца – длъжник по изп.дело № 20207110400784 посочва, че същото не е незаконосъобразно, а е в изпълнение на правомощията му, а отделно от това същата не накърнява предвидената несеквестируемост на жилището на длъжника.

Отговор на въззивната жалба е депозиран в срок и от ЗАД „Армеец“ АД като трето лице – помагач на страната на ответника. Чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на жалбата поради това, че процесните изпълнителни дела са водени законосъобразно от ответницата. Моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД също е подало в срок писмен отговор по жалбата, в който последната се оспорва като неоснователна и се 2 моли за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Предмет на настоящото въззивно производство е и частна жалба с вх. № 266309/20.06.2022г., подадена от В. Б. И., ЕГН ********** срещу Определение № 260503/01.06.2022г., постановено по гр.дело № 15337/2020г. по описа на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с което е оставена без уважение депозираната от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение № 260196/28.03.2022г. в частта за разноските. Определението се обжалва с твърдения за неговата неправилност.

Застъпва се, че същото е постановено в противоречие с практиката на ЕСПЧ и само по себе си представлява нарушение на правото на справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС. В тази връзка се излага, че в конкретния случай натоварването на частния жалбоподател – ищец с разноски не кореспондира с установените по делото обстоятелства относно неговото финансово и здравословно състояние, както и на възможността му да реализира доходи за в бъдеще. Сочи се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че не е налице поведение от страна на ищеца – частен жалбоподател, станало повод за завеждане на делото. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

В срока по чл. 276, ал.1 oт ГПК насрещната страна - Частен съдебен изпълнител Д. П.

– Я., както и третите лица – помагачи на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД „Армеец“ ООД не са депозирали отговор на частната жалба.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът В. Б. И. се явява лично и поддържа депозираните въззивна и частна въззивна жалба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и обжалваното определение по чл.248 от ГПК и за уважаване на предявения от него иск за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна Д. П. Я. – частен съдебен изпълнител и третите лица – помагачи ЗАД „Армеец“ ООД и ЗК „Лев Инс“ АД редовно уведомени за въззивното производство не изпращат представители.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от ищеца В. Б. И. иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.74 от ЗЧСИ за осъждане на ответника – частен съдебен изпълнител Д. П. - Я., рег.№ 711 в КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд гр.Варна да заплати на ищеца сумата в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания – стрес, безпокойство, чувство за безпомощност, малоценност, безсъние и загуба на доверие в институциите от противоправно поведение на ЧСИ за периода 30.07.2016г. до 30.11.2020г. по повод отказ да бъде администрирана жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ по отношение на присъединяване на задължения към ТД на НАП и начислени такси и разноски по изп.дело № 20167110400679, както и по повод предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № 20207110400784 срещу 3 несеквестируем имот на ищеца в разрез с разпоредбата на чл.422а и чл. 444 т.7 от ГПК .

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.07.2016г. му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20167110400679 въз основа на Заповед за изпълнение издадена по реда на чл.410 ГПК по гр.д. №7600/2014г. на ВРС. Задължението било на стойност 1452,58 лева в полза на „БНБ Париба ПФ“ ЕАД. Излага, че подал възражение пред съда, но получил отговор, че не е издавана такава заповед за изпълнение.

Производството по делото приключило с влязъл в сила съдебен акт на 21.03.2015г., като е издаден изпълнителен лист от 16.06.2016г. На 19.10.2016г. ищецът получил съобщение, че по изп.дело № 20167110400679 по описа на ЧСИ Д. П. са му начислени такси и разноски във връзка с присъединен взискател – ТД на НАП в размер на 290 лева. Ищецът обжалвал постановлението за разноски и оправил възражение до ЧСИ, че задължението му към ТД на НАП е погасено по давност. ЧСИ не администрирал жалбата му, поради това, че не е заплатил дължимата за разглеждането й от съда държавна такса.

Излага, че по негова жалба било образувано адм.дело № 1372/2017г. по описа на АдмС-Варна, по което било постановено решение № 2333/28.12.2017г, с което било прието, че ищецът не дължи претендираните от ТД на НАП 290 лева, тъй като вземането е погасено по давност. Посочва, че въпреки това ЧСИ продължил да извършва изпълнителни действия в това число запор на вземанията му за пенсия, с което му причинила негативни преживявания, стрес и загуба на доверие в институциите.

Излага също, че през 2020г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20207110400784 по описа на ЧСИ Д. П.-Я. във връзка със задължение за неплатени местни данъци и такси в полза на Община Варна в общ размер на 595,31 лева. Посочва, че е инициирал обжалване на акта за установяване на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК.

Твърди, че на 18.11.2020г. получил съобщение за предприемане на принудителни действия срещу негов имот - жилищна сграда и гараж в кв.Аспарухово в гр.Варна, ул.“Кирил и Методий“ № 87Б, които счита за несеквестируеми по смисъла на чл.444 т.7 ГПК, тъй като представлявал единственото жилище, което задоволява неговите и на сина му жилищни нужди. Твърди, че сградата е предмет на ипотечен кредит с „Райфайзен банк“ ЕАД, по който ежемесечно заплаща погасителни вноски. Счита, че незаконосъобразно ЧСИ е насочил изпълнението към имота му без да даде възможност на ищеца да удовлетвори вземането по друг начин. Твърди, че по този начин срещу ищеца са били предприети действия, които значително надхвърлят дължимата сума по изпълнителния титул, както и че част от задълженията били погасени по давност. Посочва също, че е било налице основание за спиране на изпълнителното производство поради това, че длъжникът е заплатил по изп.дело сума в размер на 150 лева.

Твърди, че от незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител по двете изпълнителни дела ищецът е претърпял неимуществени вреди – стрес, притеснения и безпокойства, поради което претендира за обезвредата им чрез осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 5001 лева, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане.

4

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЧСИ Д. П.

- Я., чрез процесуалния и представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

По отношение на претенцията на ищеца във връзка с изп.дело № 20167110400679 посочва, че същото е било образувано по повод издаден в полза на взискателя „БНП Париба ПФ“ ЕАД изпълнителен лист по гр.д.№ 7600/2014г. по описа на ВРС. Посочва, че длъжникът е бил уведомен с изпратената му покана за доброволно изпълнение, получена от него на 08.08.2016г. С постановление от 19.10.2016г. по изпълнителното дело е присъединен като взискател ТД на НАП- Варна с вземане в размер на 290 лева, за което действие ищецът бил уведомен на 26.10.2016г. На 09.11.2016г. ищецът депозирал жалба, която била оставена без движение за представяне на такси за администриране на същата. Съобщението за без движение било получено от ищеца на 23.11.2016г., като същият не отстранил нередовността на жалбата и с постановление от 28.12.2016г., получено от него на 11.01.2017г., жалбата му била върната. На 20.01.2017г. ищецът депозирал молба, че е освободен от държавна такса по гражданско дело пред ВОС, но не представил доказателства, че е освободен от заплащане на такси и по образуваното изпълнително дело. Не оспорва, че с решението от 28.12.2017г. по адм.дело № 1372/2017г. на ВАдмС задължение на В. Б. към ТД на НАП е прието за погасено по давност, но твърди че към момента на получаване на постановлението за присъединяване на взискателя и към момента на полученото съобщение за връщане на жалбата му /11.01.2017г./ задължението на ищеца към ТД на НАП е съществувало и е подлежало на изпълнение. Посочва, че съдебният изпълнител няма правомощия да преценява дали вземането е погасено по давност или не. Решението на ВАдмС било узнато от ЧСИ на 16.05.2018г. във връзка с необходимост от администриране на препратена от ВОС частна жалба.