Решение № 313 от 21.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000014 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 4724/19.11.2021 г. от К. П. К. с ЕГН - ********** от град Х., чрез адвокат М.Т. Т., със съдебен адрес: град Х., ул. “П.“ № 31, офис 7 против Решение № 26/27.10.2021 г. по т.д. 149/2020 г. на Окръжен съд – Х., с което е отхвърлен предявеният от него против Г.ф. с БУЛСТАТ - ......., със седалище и адрес на управление град С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, представляван от М.К. и С.С., иск за сума в размер на 50000 (петдесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получени средни телесни повреди - фрактура на ацетаболума в дясно (счупване на таза) и фрактура на гръден кош - 2-7 ребро по аксиларна линия в дясно, причинени от ПТП, станало на 25.06.2015 г. в землището на град П., на път II-56 /източно обходен/ по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г. до изплащане на сумата, като жалбоподателят е осъден да заплати на Г.ф. 410 лева представляващи разноски по делото. Решението се обжалва изцяло.

Счита се, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, както и присъждане на разноски.

Излагат се конкретни съображения относно приетата от окръжния съд погасителна давност във връзка със ЗМДВИП, както и относно идентификацията на причинителя на ПТП.

Постъпил е отговор с Вх.№ 5627/29.12.2021 г. на въззивната жалба от Г.ф. – С. чрез адв.

1

С.Ф. М.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна. Изразява становище, че Решението на ХсОС е правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и че е обосновано. Правят се доводи против мотивите в жалбата, както относно давността, така и по отношение на индивидуализиран участник в ПТП.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Х. е бил предявен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ - отм., за сума в размер на 50000 лева от ищеца и настоящ въззивник - К.П. К.. В исковата молба се е твърдяло, че на 25.06.2015 год. около 10.30 часа в землището на град П., на път II - 56 е управлявал лек автомобил, марка „П.“ е рег. № ..., движейки се в дясната лента за движение в посока към С., като той и съпругата му, която се возела на предната дясна седалка в управлявания от него автомобил, са били с поставени предпазни колани. По същото време и на същото място, в лентата за насрещно движение - в посока към С. се движели товарен автомобил - ТИР, с неустановена регистрация, а зад него лек автомобил „М.“, също с неустановена регистрация и лек автомобил „А.“ е рег. № ..... В момента, когато му предстояло да се размине с ТИР-а, най-неочаквано за него, лекият автомобил „М.“ с неустановена регистрация, предприел маневра - изпреварване на ТИР-а, навлизайки в насрещната лента за движение. За да избегне челен удар, ищецът отклонил автомобила си рязко надясно, при което изгубил управлението над превозно средство и навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което последвал челен удар с лек автомобил „А.“, при което били причинени телесни повреди на всички пътници в двете МПС. В хода на разследването по образуваното ДП № 165/2015 год. по описа на ОД на МВР - П., било установено, че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на неидентифицирания лек автомобил „М.“. По данни от видео наблюдение на камерите на АПИ, намиращи се недалеч от района на ПТП, разследването установило автомобил с рег.

№ ..., който бил преминал през мястото на пътния инцидент, отговарящ на лек автомобил „М. Е 220“, син на цвят, със собственик Я.Т. - гражданин на Кралство Белгия, който разпитан по делегация отрекъл да е ставал причина за настъпване на ПТП при транзитното си преминаване през Република България. С присъда № 16 от 17.01.2019 год., постановена по НОХД № 681/2017 год. по описа на Районен съд - Пловдив, е бил признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че в резултат на пътния инцидент е получил следните увреждания - фрактура на ацетаболума в дясно /счупване на таза/ и фрактура на гръден кош - 2-7 ребро по аксиларна линия в дясно, за което е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Г.“ П. за периода от 25.06.2015 год. до 14.08.2015 год. До 12.12.2015 год. е бил в болнични. На 30.06.2020 год. отправил претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която до момента на подаване на исковата молба, нямало произнасяне. С оглед на изложеното моли ХОС за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 50000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му травматични увреждания, вследствие на пътния инцидент, станал на 25.06.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 2 подаване на исковата молба - 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане. С допълнение на искова молба, представено с молба вх. № 8436 от 12.11.2020 год., ищецът е поискал присъждане на законна лихва, считано от 01.10.2020 год., обосновано с изтичането на тримесечния срок за произнасяне по щетата, позовавайки се на постановения от ответника изричен отказ за изплащане на поисканите обезщетения, съобщен след подаване на исковата молба. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

Ответникът и настоящ въззиваем – „Г.ф.“ - С. – е оспорил иска по основание и размер.

Заявил е възражения за погасяване на иска по давност и за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че водачът на лек автомобил „М. Е 220“, с белгийски регистрационен №..., причинил ПТП е имал валидно сключена застраховка. Изложил е възражение за прекомерност на исканото обезщетение. С допълнителния отговор на исковата молба, подаден от ГФ е заявено възражение за съпричиняване, допуснато от ищеца, изразяващо се в навлизане, без наличие на техническа причина, в лявата /западна/ лента за движение, които действия преценя като такива, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Момента на въвеждане на възражението за съпричиняване - с допълнителния отговор на исковата молба е обосновано с това, че образуваното против ищеца наказателно производство е приключило след подаване на отговора на исковата молба.

Окръжният съд е приел от фактическа страна, че с присъда № 16 от 17.01.2019 год., постановена по НОХД № 6819/2017 год. по описа на Районен съд - Пловдив, ищецът е признат за невинен в това, че на 25.06.2015 год. в землището на гр.П., на път II-56 /източнообходен път/, в района на 92+500 км. от началото на пътя, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „П. 406“, с ДК№ ..., да е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал. 3, б. “а“, вр. ал. 1, б.

“б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е била потвърдена с решение № 260079 от 22.10.2020 год., постановено по ВНОХД № 1456/2020 год. по описа на Окръжен съд Пловдив. На 30.06.2020 год. до ГФ е била отправена претенция от ищеца и съпругата му М.Б. К.а за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, станало на 25.06.2015 год. – информация, която ХОС е възприел от представеното известие за доставяне. В отговор на претенцията ГФ е изискал от К. допълнителни доказателства, описани в представеното по делото писмо с изх. № 24-01-282 от 02.07.2020 год. С решение от 30.09.2020 год., ответникът е отказал изплащане на обезщетение, видно от писмо изх.№ 24-01-282 от 30.09.2020 год. Представено е по делото писмо от Бюро на Белгийските автомобилни застрахователи, че към 25.06.2015 год. е било налице пълно покритие за МПС „М.“, с регистрационен номер, ..., собственост на Я.Т.. В писмото се е посочвало, че застрахованото лице не е декларирало пред застрахователя ПТП, станало на посочената по-горе дата. С писмо от 04.12.2020 год., изпратено до Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи е било посочено наименованието на застрахователя по ГО на описания по-горе автомобил. От съдържанието на писмото се установявало още, че оставало да се изясни дали участвалото МПС съвпада с 3 регистрираното МПС. Съгласно заключение на допусната съдебно медицинска експертиза е било установено, че в резултат на ПТП, станало на 25.06.2015 год., ищецът е получил травматични увреждания: счупване на 2-7 ребра в дясно; счупване на дясната тазобедрена ямка и частично на крилото на дясната хълбочна кост на таза, закрито; охлузвания и хематоми по главата и шията; охлузвания по крайниците. Причинено е било трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължало на счупването на дясната тазобедрена ямка. Обичайният срок за възстановяване за физически труд е определен от експерта на 12 месеца, в случай, че не настъпят усложнения. Причинено било и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата, по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължало на счупване на 6 /шест/ ребра в дясно. Обичайният срок за възстановяване за физически труд е бил посочен на 3-4 месеца, в случай, че не настъпят усложнения. Охлузванията и хематомите по главата, шията и крайниците причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК. Срокът за възстановяване е определен на 20-25 дни. Нямало данни за настъпили усложнения при лечението на травмите. Според вещото лице оздравителният процес е бил приключил и било налице пълно възстановяване от травмите. От показанията на свидетелката К.а - съпруга на ищеца се е установявало, че на 26.06.2015 год. двамата пътували от Х. към С., като използвали обходния път на П.. Времето било слънчево, а движението - натоварено и в двете ленти. Ищецът управлявал автомобила с около 80 км/ч. И двамата били с поставени предпазни колани. В момента, в който се разминавали с движещия се в насрещното платно ТИР, иззад същия рязко изскочила една кола - марка „М.“, с десен волан, светлосин на цвят. За да избегне удара, съпругът й рязко свил надясно, след което колата им се озовала в насрещното платно, където последвал челен удар с бяла кола - марка „А.“. Според свидетелката „М.ът“ бил навлязъл изцяло в тяхната лента за движение и между двете превозни средства последвал удар. „М.ът“ продължил и изобщо не спрял. След инцидента били откарани в УМБАЛ - П.. Съпругът й бил с шест счупени ребра и счупен таз.

Наложило се да му правят екстензия, в което състояние, продължило 35 дни, не можел да става, нито да се обслужва сам. Инцидентът довел до физически и психически травми, защото животът им се променил за един миг и за много години напред. Ищецът престоял в болницата в продължение на 50 дни, но и след изписването не се чувствал добре. Наложило се да го приберат в къщи, носен на одеало от четирима човека. По-големият им син посветил една година от живота си, за да се грижи за родителите си. По време на престоя им в болницата ги посещавал психолог, но след като се прибрали в къщи, решили, че няма да се възползват от услугите на специалист в тази област. Едва през месец октомври, съпругът й започнал да прави по няколко крачки, с помощта на проходилка, а от следващия месец се предвижвал с патерици. През месец януари 2016 год., съпругът й взел платен отпуск, защото не се чувствал добре и имал нужда от възстановяване. След това започнал на предишната си работа, но с напълно променено ежедневие - преди излизали на походи и излети, а след пътния инцидент можело да си позволят разходка не повече от един час, поради болки в краката, таза и проблеми с дишането. Преди катастрофата, веднъж в седмицата, ищецът се събирал с приятели да играят футбол, а след това стоял от страни и гледал. С времето 4 престанал да ходи, защото това му напомняло за инцидента. И в момента изпитвал болки при движение, както и психически дискомфорт. Опитвали да се съхранят, но имало и тежки моменти. Когато по телевизията показвали случаи с катастрофи, сменяли канала. Съпругът й станал по-затворен човек. Чувствали се непълноценни сред приятелите си, с които ограничили контактите си, включително и поради промяната във физическото им състояние.