Определение № 25988 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25988 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108458 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Б. А., чрез адв. Ч., срещу „И А М АД и „Ф Б“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът М. Б. А. твърди, че на 28.03.2025 г. е сключил с ответника „И А М АД договор за потребителски кредит № ******, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 750,00 лв., равняваща се на 894,76 евро, при уговорени месечни погасителни вноски и срок за погасяване от 12 месеца. Твърди, че съгласно договора общата сума, която следвало да бъде върната от потребителя, била посочена в размер на 2 205,24 лв., равняваща се на 1 127,52 евро, включваща предоставената главница и възнаградителна лихва.

Поддържа, че в договора за кредит било включено задължение в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез: двама физически поръчители; банкова гаранция; или дружество – поръчител, одобрено от кредитора. Ищецът твърди, че в изпълнение на това условие на същата дата – 28.03.2025 г., сключил договор за предоставяне на гаранция № ****** с ответника „Ф Б“ ЕООД, по силата на който последното се задължило да обезпечи задълженията му към „И А М АД. Твърди, че съгласно договора за гаранция бил задължен да заплати възнаграждение в размер на 1 778,76 лв., равняващо се на 1

909,47 евро, разсрочено на месечни вноски. Поддържа, че възнаграждението за гаранцията било включено в погасителния план по договора за кредит и представлявало фактическа част от общите разходи по кредита. Ищецът твърди, че на 30.12.2025 г. е погасил предсрочно всички задължения по договорите, като е заплатил общо 3 872,00 лв., равняващи се на 1 979,72 евро, на „И А М АД. Излага съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД поради нарушение на императивни разпоредби на закона. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата, както и че при сключването му чрез средства за комуникация от разстояние не били спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Поддържа, че договорът е недействителен и поради липса на задължителни реквизити по чл.

11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като не бил посочен надлежно общият размер на кредита и условията за предоставяне и получаване на сумата. Излага твърдения, че договорът не съдържал надлежно изчислен годишен процент на разходите по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при определянето му не било включено възнаграждението за гаранцията. Според ищеца включването на договора за гаранция било задължително условие за отпускане на кредита и представлявало допълнителен разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР.

Твърди, че действителният ГПР възлизал на 127,66 %, което надхвърляло ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът за гаранция представлява средство за заобикаляне на закона, тъй като възнаграждението за поръчителство фактически увеличавало цената на кредита. Ищецът твърди още, че уговорките относно възнаградителната лихва и възнаграждението за гаранция са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени и водят до значително неравновесие между страните.

Поддържа, че договорът за гаранция е сключен с посочено от кредитора дружество и има единствено цел да увеличи разходите по кредита. При условията на евентуалност твърди нищожност на отделните клаузи относно възнаградителната лихва и възнаграждението за гаранция. Моли съда да осъди „И А М АД да заплати сумата от 50,00 евро, представляваща частичен иск от общо 232,76 евро, представляващи платена без основание възнаградителна лихва, както и да осъди „Ф Б“ ЕООД да заплати сумата от 50,00 евро, представляваща частичен иск от общо 909,48 евро, представляващи платено без основание възнаграждение за гаранция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И А М АД, чрез юрисконсулт К., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е валидно сключен и отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора поради нарушения на изискванията относно формата, съдържанието и задължителните реквизити по ЗПК.

Ответникът твърди, че годишният процент на разходите (ГПР) е правилно изчислен и посочен в договора, като при изчисляването му са включени всички разходи, които представляват общ разход по кредита по смисъла на закона. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен с трето лице – „Ф Б“ ЕООД, не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като представлява отделна услуга и самостоятелно правоотношение. Оспорва твърденията за заобикаляне на закона, 2 противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. Посочва, че предоставянето на обезпечение е допустимо и обичайно при кредитните отношения, като на заемателя са били предоставени различни възможности за обезпечаване на задължението.

Ответникът поддържа, че клаузата относно обезпечението е ясна и разбираема, не създава значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните и не представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите. Оспорва твърденията за нарушение на изискванията относно погасителния план, като сочи, че в договора са посочени размерът, броят и падежите на погасителните вноски, както и останалите изискуеми параметри на кредита. Ответникът счита за неоснователни и твърденията относно правото на отказ от договора, като посочва, че същото е надлежно уредено в договора съобразно изискванията на ЗПК. По отношение на договорната лихва ответникът оспорва твърденията за нищожност, като поддържа, че лихвеният процент е ясно посочен, фиксиран за срока на договора и е съобразен със законовите ограничения.

Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф Б“ ЕООД, чрез юрк. З., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск. По съществото на спора ответникът поддържа, че получената от него сума е на валидно договорно основание, представляваща възнаграждение за предоставена гаранционна услуга. Излага, че дружеството е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ и извършва дейност по предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е самостоятелен договор, различен от договора за потребителски кредит, поради което разпоредбите на Закона за потребителския кредит не намират приложение към него. Сочи, че възнаграждението по този договор представлява насрещна престация за поетото задължение за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя и не представлява допълнителен разход по кредита. Ответникът оспорва твърденията за заобикаляне на закона, като посочва, че договорът за гаранция е сключен по инициатива на ищеца и при наличие на други възможности за обезпечаване на кредита. Поддържа, че уговореното възнаграждение не противоречи на добрите нрави, принципите на справедливостта и добросъвестността. Излага, че договорните клаузи са ясни и разбираеми и че потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. При условията на евентуалност сочи, че дори при приемане на недействителност на договора, следва да се отчете предоставената гаранционна услуга и невъзможността същата да бъде върната в натура. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, и да му присъди направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск от М. Б. А. срещу „И А М АД с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата 3 от 50,00 евро, предявена като частичен иск от сума в размер на 232,76 евро, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит.

Предявен е осъдителен иск от М. Б. А. срещу „Ф Б“ ЕООД с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50,00 евро, предявена като частичен иск от сума в размер на 909,48 евро, представляваща платено без основание възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция № ******/28.03.2025 г.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 28.03.2025 г. между М. Б. А. и „И А М АД бил сключен договор за потребителски кредит № ****** за сумата в размер на 1750 лв.; 2/ на 28.03.2025 г. между М. Б. А. и „Ф Б“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство; 3/ при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за кредит не е бил включен размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответниците, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответниците е да докажат основанието на своето обогатяване, ако твърдят, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „И А М АД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи заверен препис от процесния договор за потребителски кредит № ****** от 28.03.2025 г. и свързаните с него Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/, Погасителен план, Общи условия. ПРЕДУПРЕЖДАВА 4 ответника, че непредставянето на искания документ може да бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф Б“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи заверен препис от процесния договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ****** от 28.03.2025 г. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на искания документ може да бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250,00 евро, платими от М. Б. А. в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.