Решение № 348 от 10.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20211001000329 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .

С решение от 14.12.2020 г. по т.дело № 1089/19 г. СГС, ТО, VI – 8 състав е отхвърлил предявените от “Стоком - 3” ЕООД, ЕИК 130305717, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, Софийска област, ул. “Подридна” № 106, срещу К. Б. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. “***” 22, вх. Б, ет. 6, ап. 32, и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК 131123258, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул. “Васил Левски” № 90, ет. 2, ап. 6, искове с правно основание чл.135, ал. 3 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на длъжника “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тази сума в брой на ответника К. Б. К. и иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на длъжника и “Тера Айкон“ ООДД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55 000 лева през 2011 г. с различни банкови операции от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К. Б. К. , както и с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД за осъждане на 1 ответника К. Б. К. да върне на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) получените суми в общ размер на 305 000 лева (триста и пет хиляди лева), като неоснователни. Осъдил е, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ „Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12 200 лева .

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство – „Стоком – 3“ ЕООД, гр. Костинброд, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за постановяване на обжалваното решение при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е разгледал и не се е произнесъл по цялата предявена искова претенция, а само по част от нея. Излага, че в исковата молба е посочено изрично, че ищецът претендира прогласяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на тегления в брой на парични суми от банковите смети на ответното дружество в периода 2006 – 2014 г., но поради липса на яснота за техния точен размер , едва в първото по делото заседание е депозирал писмена молба за неговото уточняване. Излага, че по силата на този молба искът за прогласяване за относително недействителни на действията по теглене на парични средства е предявен за суми в общ размер на 989 36.59 лева, но съдът е неправилно е отказал да допусне увеличение на предявения иск, по съображения, че с направеното уточнение се внася изменение както в исковия период, така и в цената на иска. Излага, че в резултата на горното съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, а единствено по претенция с цена 305 000 лева. Навежда доводи за допустимост на поисканото изменение на иска, съобразно разпоредбата на чл. 214 от ГПК, и за заявяването му в установените процесуални срокове, като със същото се променя единствено цената, но не и основанието на предявената претенция. Сочи, че съдът необосновано е отказал да постави задача на съдебно - счетоводната експертиза за извършване на рекапитулация на изтеглените и възстановените от управителя суми, като по този начин го е лишил от възможността да докаже претенциите си. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за погасяване на вземането по давност. Твърди, че в процесния случай давността започва да тече не от момента на изтегляне на сумите от банковата сметка на дружеството, което само по себе си не е увреждащо, а от момента в който сумите е следвало да мърдат възстановени по сметка на дружеството. Поддържа, че в настоящия случай горното е следвало да бъде осъществено на датата на преустановяване на дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация 04.07.2014 г., когато е настъпило и увреждането. Навежда доводи за необоснованост на извода за липса на увреждане, поради прехвърляне на сумата от 250 000 лева от депозитната по разплащателната сметка на дружеството, с твърдения, че съобразно номерата на банковите операции управителят първо е внесъл по разплащателна сметка на дружеството сумата от 250 000 лева, а след това е изтеглил от депозитната сметка сума в размер на 250 000 лева. Излага, че горното е по естеството си увреждащо действие, предвид установената от вещото лице липса на първични счетоводни документи и счетоводни записвания. Инвокира оплакване за необоснованост на извода за възникване на вземането на 2 ищеца сред извършване на увреждащото действие, тъй като същият е формиран единствено след обикновена съпоставка на датите на тяхното възникване. Поддържа, че тегленето на суми от сметката на дружеството и липсата на тяхното последващо възстановяване е винаги увреждащо кредиторите действие. Излага съображения за произволност на извода за отчитане на сумата в размер на 55 000 лева в полза на дружеството, като формиран при пълна липса на доказателства. Навежда твърдения за ненадлежно представляване на ответното дружество – от ликвидатора, с доводи, че процесуалното представителство на ответника следва да осъществява от неговия управител, чийто отговор на исковата молба не е зачетен от съда. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Въззиваемият К. Б. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Навежда доводи за недопустимост на предявения иск, породи липсата на правен интерес у ищеца за неговото предявяване. Излага, че претенцията за прогласяване за относително недействително на действие по теглене на суми в брой е житейски и логически безпредметно, предвид наведеното твърдение , че същите са получени от ответника физическо лице при първоначална липса на правно основание. Поддържа, че косвеният иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД от ЗЗД е бил на разположение на идеща и не неговия цедент до датата на откриване на производство по ликвидация спрямо „Тера Айкон“ ООД.

Сочи, че в исковата молба е налице недопустимо смесване на фактическите състави на чл.

55 ал. 1 и чл. 135 от ЗЗД, като наведените фактическо основание и петитум на иска сочат на правна квалификация чл. 55 от ЗЗД, а легитимацията за неговото предявяване принадлежи на самото дружество, чрез синдика. Излага, че недопустимостта на иска следва и от наведеното във въззивната жалба твърдение, че увреждащото действие се изразява не в самото теглене на суми от банковата сметка на дружеството, а в липсата на тяхното последващо възстановяване на дружеството, което сочи на липса направен интерес от неговото предявяване. Сочи, че целеният правен резултат от ищеца може да бъде постигнат единствено по пътя на конидкционната претенция, за което обаче същият не е активно легитимиран. Навежда доводи за неоснователност на твърденията за недопустимост на постановеното решение, тъй като съобразно нормата на чл. 372 от ал. 2 от ГПК възможността за ищеца да измени основанието или петитума на предявения иск са преклудира с изтичане на срока за предявяване на допълнителна искова молба. Сочи, че предмет на Павловия иск са отделни увреждащи действия, които следва да бъдат напълно индивидуализирани в исковата молба, поради което посочването на периода на тяхното извършване е напълно ирелевантно. Оспорва твърденията за началния момент на погасителната давност, тъй като съобразно изложеното от въззивника същата не би започнала да тече в хипотезата на липса на открито производство по несъстоятелност или ликвидация спрямо дружеството. Излага, че банковите операции от 04.06.2008 г. са заведени под един и същи референтен номер, като от устните обяснени на вещото лице в съдебно заведение се установява недвусмислено, че сумата от 250 000 лева първо е изтеглена от депозитната сметка, в която е била налична, като е прехвърлена в разплащателната сметка на дружеството, без теглене в брой. Поддържа, че вземането на 3 ищеца е възникнало след датата на извършване на атакуваните действия, както и че по делото е установено по несъмнен нейното отчитане по сметка на дружеството. Предвид липсата на установено по делото увреждане на ищеца , моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззиваемият „Тера Айкон“ ООД в несъстоятелност изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения за погасяване на исковата претенция по давност, с доводи, че давностинят срок има за начален момент датата на извършване на увреждащото действие, за което се позовава на съдебна практика.

Навежда доводи за липса на активна процесуална легитимация за предявяване на иска, тъй като съгласно съдебната практика същата принадлежи единствено на лице, което има качеството на кредитор на длъжника към датата на увреждащото действие. Релевира доводи да липса на увреждане, тъй като сумата от 250 000 лева не е теглена в брой, а е постъпила по друга сметка на дружеството, а сумата в размер на 55 000 лева е изразходвана изцяло за дейността му. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Синдикът на „Тера Айкон“ ООД в несъстоятелност В.С. С.а не изразява становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Стоком - 3” ЕООД, ЕИК 130305717, със седалище и адрес на управление: гр.

Самоков, Софийска област, ул. “Подридна” № 106 и В.С. С.а, в качеството й на синдик на „Тера Айкон“ ООД в настоятелност срещу К. Б. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

“***” 22, вх. Б, ет. 6, ап. 32, и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК 131123258, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район “Оборище”, бул.

“Васил Левски” № 90, ет. 2, ап. 6, искове за обявяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) и на ищеца действията на длъжника “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) , изразяващи се в теглене в брой на сумата от 250 000 лева с една банкова операция на 04.06.2008 г. от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тази сума в брой на ответника К. Б. К., и на действията на длъжника и “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) по теглене в брой на суми от общо 55 000 лева през 2011 г. с различни банкови операции от банкова сметка на “Тера Айкон“ ООД с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето на тези суми в брой на ответника К. Б. К. , както и иск осъждане на ответника К. Б. К. да върне на “Тера Айкон“ ООД (в несъстоятелност) получените суми в общ размер на 305 000 лева (триста и пет хиляди лева). Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

По допустимостта на постановеното решение- настоящата инстанция намира за 4 неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на постановеното решение, поради произнасяне единствено по част от заявената претенция, а не по целя спорен предмет. В исковата молба ищецът е посочил, че има качеството на кредитор на ответното дружество, с вземане, прието по надлежния ред в производството по несъстоятелност. Посочил е, че претендира да бъдат прогласени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността две действия на длъжника „Тера Айкон“ ООД , които твърди да го увреждат, индивидуализирани, както следва: теглене в брой на сума в размер на 250 000 лева на 04.08.2008 г. от банковата сметка на дружеството с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и теглена в брой на сума в размер на 55 000 лева през 2011 г от банкова сметка на дружеството с IBAN: *** в “Райфайзенбанк (България)” ЕАД и предоставянето им в брой на втория ответник К.К., имал качеството на управител на дружеството. В допълнителната искова молба, депозирана в съда на 21.01.2019 г. не е направено уточнение или допълнение на тези фактически и правни твърдения , не е наведено искане за изменение размера на претенцията, нито са индивидуализирани нови действия, извършени от дружеството. Предявения иск има за цел попълване масата на несъстоятелността на „Тера айкон“ ООД – спор по чл. 365 т. 4 от ГПК , поради което подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“. Съгласно разпоредбата на чл. 372 ал. 2 от ГПК в производството по търговски ищецът може да поиска изменение на иска най-късно до изтичане на срока за депозиране на допълнителна искова молба.