Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3936 от 23.08.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2345/2024
Вид
Определение № 3936
Подписан
23.08.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Бойко Александров Мачорски, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3936 гр. Варна, 23.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С.ов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 2 50 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 22030/30.07.2025 г. по рег. на ОС-Варна, подадена от Е. Т. Р., чрез адв. Н. С., с която е отправено искане за допълване на Решение № 653/12.06.2025 г. по делото в констативно – съобразителната му част. Страната излага, че в мотивите на акта, на стр. 10 и стр. 11 ВнОС е посочил, че съгласно предварителен договор от 1988 г., праводателите на ответника „Одесос Колор“ ООД ще вземат южното таванско складово помещение №1 с площ от 23,74 кв. м. Страната счита тази констатация за неправилна и иска допълване на въззивното решение в горния смисъл. С молбата са представени и доказателства.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. С. К., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането.

Съдът, като се запозна с молбата намира, че е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

С Решение № 653/12.06.2025 год. по в. гр. дело № 2345/2024 год. на ОСВарна, въззивният съд е потвърдил Решение № 668/01.03.2024 год., постановено по гр. дело № 15855/2022 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявен от Е. Т. Р. от гр. Варна срещу Д. С. К. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК и е прието за установено по отношение на ответника Д. С. К. от гр. Дългопол, Варненска област, че ищецът Е. Т. Р. от гр. Варна е собственик на недвижим имот, с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. дир ектор на АГКК, с площ от 40 кв. м., изграден на етап "груб строеж“, представляващ жилище с предназначение по КК – „друг вид самостоятелен обект в сграда" и отразен о в триетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находящо на трети 1 жилищен етаж в жилищната сграда, построена в съсобствен ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, състоящо се от входно антре № 8, кухненска ниша № 9, спалня № 10, балкон № 12, баня, тоалет № 11, таванско помещение № 13, представляващо ДЯЛ II-ри, описан в съдебнотехническата експертиза, неразделна част от съдебно Решение за делба № 100/12.06.1996 г. по гр. дело № 744/1995 г. по описа на ВРС, при подробно описани в решението на въззивния съд граници на обекта.

От горното е видно, че с решението си окръжният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, с който е бил сезиран, а именно: допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, както и неговата правилност по същество.

При това положение настоящият състав счита, че въззивното решение не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК.

Допълнително решение се постановява тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, а в случай, че решението не е непълно молбата е недопустима – арг. от чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради липса на правен интерес от допълване.

Непълнотата на решението, чието допълване се иска, е специфична процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, защото при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика /Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др./, както и правната доктрина /Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518/.

Възможността страната да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, не означава да се иска изменение на решението в частта му относно мотивите, чрез излагане от съда на допълнителни или други - различни от вече формираните, в какъвто смисъл е искането в настоящата молба.

От горното се налага извода, че не е налице непълно решение, молбата за допълването му е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 22030/30.07.2025 г. по рег. на ОС-Варна, подадена от Е. Т. Р. чрез адв. Н. С., за допълване на Решение № 653/12.06.2025 г. по в. гр. дело № 2345/2024 г. по описа на ОС-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в 2 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3