Решение № 213 от 07.12.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Ловеч, 07.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. Д. като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200244 по описа за 2024 година

С наказателно постановление № 660/08.03.2024 г. на инж. Петър Г.ев Петров, Изпълняващ длъжността Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, са наложени на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т.2 от Закона за горите на С. В. П., ЕГН **********, адрес гр. Угърчин, ул. „******** № 21, община Угърчин: ГЛОБА по чл.

266, ал. 1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 1 от същия закон, в размер на 500.00лв. /петстотин лева/ и ГЛОБА по чл. 266, ал. 1, предложение четвърто от Закона за горите, във връзка с чл. 213, ал. 1, предложение четвърто, т. 2 от същия закон, в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, и са отнети в полза на държавата: 1. Вещите, предмет на нарушението: 1,30 пр. м3 (едно цяло и тридесет пространствени кубически метра) метрови дърва от габър, на основание чл. 21 от ЗАНН, във връзка чл. 273, ал. 1 от Закона за горите; 2. Вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 /един/ брой товарен автомобил ***** с peг. № *******, на основание чл. 20 от ЗАНН, във връзка чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, за това, че на дата 05.12.2023 г., в гр.

Угърчин, община Угърчин, от площад „Александър Стамболийски"№ 1А в посока ул.

„Освобождение", транспортира 1,30 пр. м3 (едно цяло и тридесет пространствени кубически метра) метрови дърва от габър, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Транспортирането се извършва с товарен автомобил ***** с peг. № *******.

При установяване на нарушението е съставен Констативен протокол Серия Б00А № 000850/05.12.2023 г., който е неразделна част от административнонаказателната преписка.

АНО след като проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки събраните доказателства по преписката и липсата на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както и вземайки предвид, Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по Тълкувателно дело № 7 от 2010 г. е установил, че лицето С. В. П., ЕГН **********, адрес гр. Угърчин, ул. „******** № 21, община Угърчин, виновно е извършил деянието в нарушение на чл. 213, ал. 1, четвърто, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. В. П., който го обжалва в срок чрез адв. А. М. от ЛАК, и излага, че не е доволен от посоченото по - горе Наказателно постановление, поради което и в срок, тъй като счита същото за неправилно и 1 незаконосъобразно. Сочи, че притежава леко товарен автомобил ******** с per № *******, неправилно записан в АУАН и НП като товарен, който автомобил закупил преди три години за сумата от 2800 лева. Сочи, че му направил много ремонти и значителни подобрения, като каросерията също била ремонтирана и боядисана, като допълнително било поставено метално дъно. Сочи, че акумулатора и гумите също били нови, както и че автомобила бил в отлично техническо състояние към момента на изземването му. Сочи, че отглеждал кози и ползвал автомобила за транспорт на фураж и сено. Излага, че е пенсионер, но че работи като охрана на строежа на автомагистрала Хемус обект 103, находящ се в землището на гр.

Угърчин. Сочи, че при разчистване на автомагистралата отпадали дърва, които били пръснати в страни в района. Тези дърва нощната смяна ползвала, за да пали огън и да се топли. Излага, че работи дневна смяна и че всички знаели, че тези дървета, които отпадат при ремонта на магистралата не са част от горския фонд, а са от различни дървесни видове, маломерни храсти и други. Излага, че бил събрал малко такива дърва, с които не се е затоплял и не е горил. Излага, че обикновено ходи на работа с лек автомобил, но на 05.12.2023 год. колата му се повредила и отишъл на работа с Уазката, както и че около обяд събрал част от дърветата, които не били метрови, а парчета с различна дължина, както ги бил събирал булдозера на камара. Сочи, че булдозера събирал, някои от тях и ги запръстявал, а други събирали те, за да не пречат. Подчертава, че тези дърва не са горски фонд, не са метрови, не са кубирани и със сигурност не са всички от габър, както било посочено. Сочи, че тъкмо влязъл в гр. Угърчин, когато го спрели горски инспектори, като с тях имало стажанти, които извикали и полиция, като в сградата на районното му бил съставен процесния АУАН. Сочи, че там обяснил произхода на дърветата, но въпреки това му съставили акт. Сочи, че бил иззет и управлявания от него леко товарен автомобил. Счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като на първо място оспорва компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Сочи, че описанието на нарушението в НП, е непълно и неточно, както и че иззетото количество дърва описано по вид и размер не отговаря на иззетите по вид и количество дърва, с което било нарушено правото му на защита. Счита, че НП е незаконосъобразно и в частта относно отнемането в полза на държавата на един брой леко товарен автомобил ******** с peг. *******, тъй като наказващият орган не бил изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, да извърши разследване на спорните обстоятелства. Сочи, че издаденото наказателно постановление е в противоречие с разпоредбите на чл. 20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ, както и че наказващият орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, дали се касае за умишлено деяние и да представи доказателства за тях. Освен изложените съображения за незаконосъобразност на НП, сочи, че същото не е съобразено и с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, както и че стойността на отнетата вещ не съответства на характера и степента на нарушението. Сочи, че наказващия орган не е съобразил, че не се касае за голямо количество дърва и пазарната им стойност би била в пъти над размера на минималната работна заплата за страната, както и че по никакъв начин не е възпрепятствал служителите на Р. гр. Ловеч при извършване на проверката и съставяне на два броя АУАН. Сочи, че не е посочено въз основа на какви доказателства за имотното му състояние наказващия орган е приел, съобразил и определил размера на административното наказание глоба, като никога не е имал нарушение по Закона за горите. Сочи, че издаденото наказателно постановление е в противоречие и с разпоредбите на чл.20, ал. 1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ. Освен това счита, че дори да се приеме, че е извършил нарушение е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и че извършеното нарушение е с незначителни вредни последици и с по - ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. За него се явява и адв. А. М. от ЛАК, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения за незаконосъобразност на НП и моли съда да отмени същото като неправилно и 2 незаконосъобразно, като претендира присъждане на разноски съгласно приложеното пълномощно. Представя писмена защита, в която са изложени подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.

За издателят на обжалваното НП - ИД Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призован, се явява юриск. Й., който излага, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и моли да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Представя писмена защита, в указанията му срок, в която са изложени подробни аргументи за законосъобразно на обжалваното НП и неоснователност на депозираната жалба.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Х. Х., К. А. А., Л. А. Л. и Г. П. К., от заключението на в. л. инж. К. С. по назначената съдебно техническа експертиза, от заключението на в. л. инж. Н. К. по назначената съдебно автотехническа експертиза, както и от становището на процесуалните представители на страните и представените от тях писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 05.12.2023 г. бил съставен Акт №660/ бл. №Серия Б00А 20221 № 001137 за установяване на административно нарушение от св. Й. Х. Х., в присъствието на св. К. А. и св. А. Л. А. Л. срещу С. В. П., ЕГН **********, адрес гр. Угърчин, ул. „******** № 21, община Угърчин, за това, че на 05.12.2023 г., в гр. Угърчин, община Угърчин, от площад „Александър Стамболийски"№ 1А в посока ул. „Освобождение", транспортира 1,30 пр. м3 (едно цяло и тридесет пространствени кубически метра) метрови дърва от габър, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет. Транспортирането се извършва с товарен автомобил ***** с peг. № ******* в гр. Угърчин, общ. Угърчин, от площад „Александър Стамболийски"№ 1А в посока ул. „Освобождение". При установяване на нарушението е съставен Констативен протокол Серия Б00А № 000850/05.12.2023 г., който е неразделна част от АУАН. Посочено е, че нарушението е открито на 05.12.2023 г. в 12.45 часа, и че извършителя е нарушил разпоредбите на чл.221, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите.

С акта са иззети: Товарен автомобил ****** с рег. №*******, натоварен с 1.30 пр.м.3 метрови дърва от габър, немаркирани с КГМ, ОМ или ПМ и непридружени с превозен билет, задържани съгласно приложена РОПВ серия БООА №003418/05.12.2023 г. По съставения акт жалбоподателят е вписал „Дървесината беше нарязана и престояваше дълго време, повече от един месец и аз реших да я превозя за собствени нужди“. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица с оглед представените към преписката писмени доказателства /заповед №ХЗАП-4-05.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, писмо с №ХИАГ-*** г. на Изпълнителния директор на ИАГ, истрационно – контролна карта, заповед №РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, поради което направените в тази насока възражения, съдът намира за неоснователни.

Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Видно от събраните по делото доказателства, ИД Директор на Р. Ловеч след като се е запознал с процесния АУАН №660/13.12.2023 г. по регистъра на Р., съставен срещу жалбоподателя С. П., ЕГН ********** от гр. Угърчин, е преценил, че са налице предпоставките на чл.33, ал.2 от ЗАНН с оглед данните за наличие на престъпление по НК, поради което без да прекрати административно наказателното производство изпратил материалите на РП –Ловеч /писмо с изх. №Р.08-12634/14.12.2023 г. - л.14 от делото/.

Нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН ясно и категорично разпорежда, че при данни за извършено 3 престъпление, административнонаказателното производство се прекратява, като в случая АНО без да изпълни императивно вменените му с нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН задължения е изпратил преписката на

РП

Ловеч без да прекрати административнонаказателното производство.

От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от 20.12.2023 година по преписка №5786/2023 г. по описа на РП Ловеч, наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателното производство, като видно от обстоятелствената част на постановлението е посочил, че за лицето /жалбоподателят П./ било установено, че няма съставяни други актове по ЗГ, че от събраните данни ставало видно, че деянието осъществява признаците на състава на престъпление по чл.235, ал.2 от HK, но че с оглед ниската стойност на предмета същото само формално осъществявало признаците - т.е. по смисъла на чл.9 ал.2 от HK, деянието не е престъпно поради факта на своята малозначителност, като и обществената му опасност е явно незначителна. C оглед на изложените по-горе аргументи наблюдаващия прокурор е счел, че деянието не е съставомерно и не представлява престъпление и по тази причина по него не следва да се образува досъдебно производство, като позовавайки се на разпоредбите на чл.199 и чл.213, ал.1 от НПК е отказал да образува ДП.