Решение № 509 от 10.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К.А. В. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200155 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Д.З., чрез адв. В. В. от САК, против Наказателно постановление № BG2025/1000-1970/НП/18.11.2025г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 767,71 лева /десет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/.

С жалбата се изтъкват подробни доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание по делото дружеството – жалбоподател се представлява от адв. Т.Т. от САК, който поддържа жалбата, доразвива доводите в същата и моли за уважаването , ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от ст. юрк. В. Д., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

1

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 09.12.2025г., видно от приложените на л. 415-416 от делото писмо и известие за доставяне, и депозирането на жалбата пред АНО на 22.12.2025г., видно от входящия номер на същата/, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.05.2025г. свидетелката М. Г. М. – главен инспектор в ТД на АМ, отдел „Последващ контрол” в ТД Митница Бургас съставила на дружеството – жалбоподател „***“ ЕАД, ЕИК ***, Акт за установяване на административно нарушение № BG19052025/1000/M-1637 от 19.05.2025г. за това, че на 16.11.2023г. с подаването на Опростена митническа декларация /ОМД/ с MRN *** (ДД с MRN ***), е поставило под режим допускане за свободно обращение стока – с*** с изпращач/износител ***, *** , като имало издадена фактура № ***/11.12.2023г. на стойност 27 527,22 EUR, издадена от *** , за извършени транспортни разходи (услуги за демюрейдж в пристанище на натоварване ***, ***), относими към митническата декларация, които обаче не били декларирани пред митническите органи, съответно митническата стойност на стоките била определена некоректно и в нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. По този начин било избегнато частично заплащане на ДДС в размер на 10 767,71 лв.

Сезиран с преписката по акта, административнонаказващият орган е издал процесното НП, с което е възприел доводите на актосъставителя за извършено от „***“ ЕАД, ЕИК ***, нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците и на основание чл. 234, ал. 2 т. 1, във връзка с чл. 234, ал. 1 т. 1 от ЗМ наложил на дружеството – жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 10 767,71 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

В разглеждания случай както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, за начален момент на който настоящият 2 съдебен състав приема датата на изготвяне на Констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025г., с който е приключила последващата проверка, възложена от Директора на ТД „Митница Бургас“, в хода на която проверка именно компетентните органи са събрали доказателства за това има ли нарушение и от кого е извършено. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 84л, ал. 1, т. 9 от ЗМ, съгласно която елемент от съдържанието на писмения констативен доклад, с който приключва последващия контрол, е и „предложения за образуване на административнонаказателно производство“.

При издаването на акта за установяване на административно нарушение е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е било издадено в законоустановения шестмесечен срок и е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Няма характера на такова и липсата на назначен на законния представител на дружеството – жалбоподател, който в случая безспорно е чужд гражданин, преводач при предявяване на АУАН.

Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл.

21, ал. 2 НПК, съгласно който лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. В случая действително липсват данни на представляващия дружеството – жалбоподател чужд гражданин да е бил назначен преводач.

Видно от материалите по делото обаче, Д.З. владее български език писмено и говоримо, извод за което може да се направи от обстоятелството, че същият собственоръчно е вписал в АУАН възражения на български език, както и че цялостната комуникация със същия в хода на проверката е провеждана именно на български език. Предвид това не може да се приеме, че в случая е нарушено правото на нарушителя (респ. на неговия законен представител) да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за него език.

Въпреки това, съдът счита, че оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно – издадено в нарушение на материалния закон, по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, съгласно която разпоредба който избегне или направи опит да избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, се наказва за митническа измама. Т.е. изпълнителното деяние на нарушението по този състав се изразява в избягване или в опит да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на мито или друго публично държавно вземане.

Като дата на извършване на процесното нарушение АНО е приел и 3 съответно изрично е посочил в атакуваното НП, датата на подаване на опростената митническа декларация /ОМД/ с MRN *** (ДД с MRN ***) – 16.11.2023г. Същевременно, от съдържанието на АУАН и НП е видно, че стойността на извършените транспортни разходи, които не са били декларирани с цитираната ОМД и съответно които не са били включени (отчетени) при определяне на митническата стойност на стоките, като по този начин е било избегнато частично заплащане на ДДС, е определена с фактура, издадена след твърдяната дата на нарушението, а именно с фактура № *** от 11.12.2023г., поради което и към датата на подаване на ОМД (датата на нарушението) стойността на тези разходи обективно не е било възможно да бъде отчетена и включена при определяне на митническата стойност на стоките. Едва след обосноваването им с първичен счетоводен документ, какъвто е процесната фактура № ***/11.12.2023г., издадена от ***, тези разходи биха могли да се признаят за данъчни цели (чл. 10, ал. 1 ЗКПО ).

Предвид изложеното и доколкото в подадената на 16.11.2023г. ОМД с MRN *** (ДД с MRN ***) дружеството - жалбоподател е включило в митническата стойност на стоките всички издадени му към онзи момент фактури за разходи, свързани с осъществения от него внос, то на тази дата, посочена и като дата на извършване на нарушението, същото не е избегнало заплащане на ДДС, съответно не е и извършило нарушение на чл. 234, ал. 1, т.

1 от ЗМ. В същия смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 4410 от 19.05.2026 г. на Административен съд – Бургас по к. а. н. д. № 718/2026г., постановено по идентичен казус.

С оглед всички изложени по-горе съображения, обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на каквото в размер на 1200 евро са представени по делото (л. 426-428).

От страна на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона 4 за адвокатурата.

Така направеното възражение съдът намира за основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото (същото не се характеризира със значителна фактическа или правна сложност), неговата продължителност (същото е приключило в едно открито съдебно заседание) и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия (изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание), настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита на жалбоподателя е 600 евро. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда. Настоящият съдебен състав намира, че именно възнаграждение в горепосочения размер е справедливо и съответно на извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия.