Решение № 9777 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9777 гр. ******, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110155391 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Застрахователно дружество Б.И.“ АД срещу М. Е. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 302,86 лв. (с равностойност в евро 154,85 евро), представлянаща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, в това число ликвидационни разноски, по щета № 231002****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и съдебните разноски, направени по делото.

Ищецът твърди, че на 20.09.2023 г. в гр. ****, на кръстовището между ул. „Муткурова“ и „Мария Луиза“ № 46, е реализирано ПТП с участието на МПС „Форд Фиеста“ с peг. № *******, собственост на Т. М. П.а, управлявано от М. Е. П., който се твърди, че не съобразява скоростта си на движение с пътните условия и реализира ПТП с паркираниото МПС „Пежо 407“ с peг. № *******, собственост на Д. П. А.. Твърди се, че според представения Протокол за ПТП № *******/23.09.2023г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС „Форд Фиеста“ с peг. № ******* - М. Е. П., който реализира ПТП с материални щети. Твърди се, че МПС „Форд Фиеста“ с peг. № ******* е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/12200367****, която е била валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № 231002**** от собственика на увреденото МПС. След направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 277,86 лева на собственика на увреденото МПС „Пежо 407“ с peг. № *******. Изтъква се, че 1 видно от Протокола за ПТП № *******/23.09.2023г., М. Е. П. бил управлявал МПС „Форд Фиеста“ с peг. № ******* и отказал проверка за алкохол с техническо средство. Ето защо според ищеца са основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, ЗД “Б.И.” АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че с писмо уведомил ответника да заплати претендиралата сума, но до момента същата не била изплатена. Прави искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната искова сума в размер 302,86 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б.И.” АД застрахователно обезщетение, в това число и ликвидационни разноски на ЗД „Б.И.“ АД в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът признава иска за сумата от 302,86 лв. Сочи, че не е получавал покана от ищеца за заплащане на тази сума, тъй като такава покана не била изпращана до регистрирания от него постоянен и настоящ адрес.

Оспорва претенцията за законна лихва, както и претенцията за заплащане на съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на следните факти: настъпване на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника, който е виновно се е отклонил от проверка за алкохол; към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът да има качеството застраховател по застраховка

"Гражданска отговорност", покриваща вредите от противоправното поведение на ответника; вида и размера на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие; плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на МПС „Пежо 407“ с рег. № ******* в размер от 277,86 лв. и ликвидационни разноски в размер от 25 лв.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 20.09.2023 г. в гр. ****, на кръстовището между ул. „Муткурова“ и „Мария Луиза“ № 46, е реализирано ПТП с участието на МПС „Форд Фиеста“ с peг. № *******, собственост на Т.

М. П.а, управлявано от М. Е. П., който не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и реализирал ПТП с паркираното МПС „Пежо 407“ с peг. № *******, собственост на Д. П. А.. По повод настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № *******/23.09.2023г. от органите на КАТ, като в същия е посочено, че причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС „Форд Фиеста“ с peг.

№ ******* - М. Е. П., който реализирал ПТП с материални щети. М. П. виновно се отклонил от проверка за алкохол с техническо средство. МПС „Форд Фиеста“ с peг. № ******* е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/12200367****, която е била валидна към момента на събитието. В дружеството ищец е била заведена щета под № 231002**** от собственика на 2 увреденото МПС, като след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 277,86 лева на собственика на увреденото МПС „Пежо 407“ с peг. № ******* и са направени ликвидационни разноски в размер от 25 лв. Вредите по увреденото МПС са на стойност претендираната в настоящото производство сума от 277,86 лв. Тези факти съдът приема за установени.

Ответникът изрично признава предявеният иск за присъждане на сумата от 302,86 лв.

С оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства, както и предвид изричното признание на ответника за основателност на иска, съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е основателен за сумата от 302,86 лева, чиято равностойност в евро е 154,85 евро, както е съобщено на страните с доклада по делото. Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), поради което претендираната сума следва да се присъди в евро, като с цел яснота и доколкото искът е бил предявен в лева, съдът посочва и левовата равностойност в диспозитива на решението.

Ответникът оспорва претенцията за присъждане в полза на ищеца на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като не бил получил покана за плащане на актуалния си адрес.

В случая е необходимо да се отбележи, че не е предявен самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, поради което ирелевантно е изложеното от ответника, че изпратената от ищеца покана не била изпратена до актуалния му адрес и не била получена от него. Ищецът не се позовава на тази покана като основание за изпадане на ответника в забава. В случая законна лихва се претендира от датата на подаване на исковата молба.

В чл. 86, ал. 1 ЗЗД законодателят е създал общо правило за дължимост на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата при неизпълнение на парично задължение от страна на длъжника. Кредиторът има право на законна мораторна лихва от деня на забавата до деня на плащането.

Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а когато няма определен ден, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл.84 ал.2 ЗЗД/. Както в правната теория, така и в съдебната практика, безпротиворечиво се приема, че исковата молба има значението на такава покана (така решение № 3405 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 1536/2023 г. на ВКС, III г.о.).

Доколкото в случая именно исковата молба, получена от ответника, има значението на покана, а законната лихва се претендира единствено като законна последица от уважения осъдителен иск, съдът намира, че същата е дължима и следва да се присъди в полза на ищеца, а възраженията на ответника са неоснователни.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Действително съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

3

Дори да се приеме, че в случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото покана за плащане на задължението не е била изпратена на ответника на неговия актуален адрес, то съдът намира, че не е налице признание на иска – ответникът признава дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер от 302,86 лв., но оспорва дължимостта на претендираната законна лихва, като развива подробни съображения в тази насока и прави искане искът в тази част да бъде отхвърлен като неоснователен. Следователно не е налице признание на иска по смисъла на чл.

78, ал. 2 ГПК.

Съгласно молбата от 27.03.2026 г., която ищецът моли да се приеме като списък по чл. 80 ГПК, претендираните от ищеца разноски са в размер от 244 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В договора е направено отбелязване, че сумата е заплатена в брой. При това положение в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „**********“ № 5, вх. 4, ет. 6, ап. 18, да заплати на „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, бул.

„*********“ № 87, ет. 2, по предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал.

1, т. 1 КЗ сумата в размер от 154,85 евро (с левова равностойност 302,86 лв.), представляваща изплатено от „Застрахователно дружество Б.И.“ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 231002**** във връзка с настъпило на 20.09.2023 г. пътно-транспортно произшествие в гр. **** между лек автомобил ДК № *******, управляван от М. Е. П., и лек автомобил ДК № *******, управляван от Д. П. А., вина за което има водачът на лек автомобил ДК № ******* – М. Е. П., който отказал проверка за алкохол с техническо средство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА М. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. ****, ул. „**********“ № 5, вх. 4, ет. 6, ап. 18, да заплати на „Застрахователно дружество Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, бул.

„*********“ № 87, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 244 евро, представляваща съдебни разноски, направени за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4