Решение № 37 от 06.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100507223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20035994/16.05.2022 г. по гр.д. № 42081/2020 г. по описа на СРС, 179 състав Главна дирекция „П.б. и з. на н.“- МВР е осъдена на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т.

3 от ЗМВР да заплати на П. И. Б. сумата от 1410 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 209,42 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска – 31.08.2020 г., ведно с лихвата за забава върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 450 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25041013/23.05.2022 г., подадена от Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното 1 решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че положеният от ищеца труд е извънреден, а той е изчислен сумарно при полагане на нощен труд в часовия интервал 22.00-6.00 часа – 8 часа за процесния период и той е отчетен след прилагане на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Поддържа, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР, както се твърдяло в исковата молба, относно изчисляване и изплащане на 1 час нощен труд.

Посочва, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи. Часовата норма била 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 от Кодекса на труда.

Поддържа, че не следва да се прилагат текстовете на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОР, тъй като в КТ е предвидено, че 7 часа положен нощен труд се заплаща като 8 часа след умножение с коефициент 0,143, както било посочено в изготвената по делото експертиза. Поддържа, че в този смисъл било и тълкуването на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права, посочено в дело С262/2020 г. на Съда на ЕС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове – главен и акцесорен като неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство Д.И.Н.. С писмени бележки вх. № 86451/14.12.2022 г. процесуалният му представител поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 42081/2020 г. по описа на СРС, 179 състав е образувано по искова молба, подадена от П. И. Б. против Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР, с която е предявен иск с правно основание чл. 176, във 2 връзка с чл. 187 във връзка с чл. 178, ал.1, т. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът П. И. Б. твърди, че е служител в 01 РС ПБЗН-СД ПБЗН към Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ към МВР, като съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е със статут на държавен служител. Поддържа, че в периода от 25.08.2017 г. до 06.07.2020 г. е получавал допълнително възнаграждение за изработен извънреден, нощен труд и труд в празнични дни при неправилно изчислена ставка, тъй като в процесния период е била налице непълнота в нормативната уредба. Посочва, че поради това се прилагат нормите на НСОРЗ. Ищецът твърди, че в исковия период е отработил общо 182 нощни смени, като е положил 1840 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2103,12 часа дневен труд. Разликата от 263,12 часа не била платена на служителя и дължимото допълнително възнаграждение е в размер на 1410,13 лева. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на допълнително възнаграждение за периода от 01.12.2017-31.08.2020 г. в размер на 209,42 лева. Претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, с който оспорва предявените искове.

Заявява, че не оспорва твърдението, че ищецът Д.И.Н. е държавен служител в служебно правоотношение с ответника в процесния период, както и че е полагал труд на 24 часови смени, от които между 22.00 и 6 часа (8 часа) през процесния период. Поддържа, обаче, че не е налице празнота в нормативната уредба относно определяне на размера на допълинтелното възнаграждение на служителите в МВР за нощен труд. Продължителността на нощния труд за служителите на МВР била определена на 8 часа. Регламентацията на разпределението на работното време, отчитането му, компенсирането на държавните служители извън редовното време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители били определени с Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В процесния период били издадени и заповеди на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

3

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Не е спорно между страните, че П. И. Б. е заемал ВСА в Първа ПСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР, както и че в периода от 25.08.2017 г. до 06.07.2020 г. е давал 24-часови дежурства.

От приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза се установява, че в исковия период действително отработените часове нощен труд са 1600 часа за работа в 200 денонощни смени по 24 часа, които умножени с коефициент 1,143 се превръщат в 1827 часа дневен труд. Вещото лице посочва, че за разликата от 188 часа ищецът не е компенсиран с полагащото му се възнаграждение в размер на 1410 лева. Дава заключение, че обезщетението за забавено плащане на исковия период е в размер на 209,42 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители за прослужено време (т.1), изпълнение на специфични служебни дейности (т. 2), извънреден труд (т. 3), работа при специфични условия (т. 4), постигнати резултати в служебната дейност (т.5), (чл. 178, ал. 1 от ЗМВР – в приложимата му редакция към исковия период). В чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за 4 научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като условията и редът за изплащането им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

В разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (в редакцията към ДВ бр. 81/2016 г.) е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.

3 е предвидено, че работното време на държавните служители, които работят на смени (8-, 12- или 24-часови смени) сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Въз основа на законова делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала през исковия период. Съгласно чл. 31, 32 и 33 от наредбата положеният извънреден труд се заплаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, като няма разпоредба уреждаща плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, положен от държавния служител.

Наредба № 8121з776/29.06.2016 г. е отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, обнародвано в Държавен вестник на 14.01.2020 г.

Действала през процесния период е и Наредба № 8121з-908/02.98.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 5

22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00ч. до 06, 00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение в сила на 04.10.2019 г. С тези две наредби се въвежда правило, че се дължи допълнително възнаграждение за положения нощен труд от 22 до 6 часа. В приложимите към процесния период поздаконови нормативни актове, обаче, не е предвидено правило за трансформиране на нощния труд в дневен. В този случай, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно и доколкото ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на държавните служители в МВР, то за неуредените случаи субсидиално намират приложение разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 20 и чл. 21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него (след 22, 00ч. до 06, 00ч.) е до 0, 25 лв, а за положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата. В НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция) също е предвидено правило, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В този смисъл и държавните служители в МВР имат право да получават възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и полагащите труд по трудово правотношение (в този смисъл Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).