Определение № 24542 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24542 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110122655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 148914/04.06.2026 г., подадена от ищеца- чрез процесуалния представител, за допълване на постановеното по делото Решение № 9125/18.05.2026 г. в частта за разноските. Иска се присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпило становище от ответника „.......“ ЕАД, в което се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на производството. Навеждат се доводи, че предметът на делото е рутинен, не се отличава със специфика, основава се на едно единствено твърдение (изтекла погасителна давност) и се е развило изцяло въз основа на писмени доказателства без събиране на гласни такива или експертизи.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С Решение № 9125 от 18.05.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил изцяло предявения от П. Р. Д. срещу „.......“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК. В мотивите на съдебния акт съставът е приел, че не дължи произнасяне по разноските, доколкото не са налице доказателства за заплащането им.

При повторна и съвкупна проверка на материалите по делото се установява, че от страна на ищеца е бил представен списък с разноски по чл. 80 ГПК в последно открито съдебно заседание ( първо) , в който е посочен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв.. За установяване на реалното плащане на тази сума са представени:

1. Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г., в който е посочено, че сумата 1 от 1000 лв. е платена в брой при подписването му.

2. Разписка от 24.04.2025 г., от която е видно, че ищцата е заплатила в брой остатъка от дължимата сума по договора, а именно 2000 лв..

Следователно, ищецът е доказал реалното извършване на разход за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 3000 лв. Предвид изхода на спора, ищецът има право на възстановяване на направените разноски.

По отношение на направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК още с отговор на искова молба, съдът намира същото за основателно.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на едно единствено възражение – изтекла погасителна давност в хода на изпълнителното производство. По делото не са събирани гласни доказателства, не са изслушвани съдебно-счетоводни експертизи и производството е приключило в едно съдебно заседание, изцяло въз основа на събраните писмени доказателства (приложените копия на изпълнителни дела). Поради това, договореното и заплатено възнаграждение в размер на 3000 лв. се явява прекомерно завишено.

При определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, съдът не е длъжен да се съобразява с предвидените по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимуми, доколкото с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС е счетено, че трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 2

101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Поради което съдът следва да прецени - вида, количеството и сложността на извършената работа, даденото в тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, като намира делото с ниска правна и фактическа сложност, решено в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства - различни от писмените , не са извършвани действия по разпит на свидетели и допускане и изслушване на експертизи, като счита, че възнаграждение в размер на 1200 лв./613.55 евро/ е съобразен с горното и с материалния интерес и броя предявени искове, поради което това е и сумата, за която следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 9125 от 18.05.2026 г., постановено по гр. дело № 22655/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 34-ти състав, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „...........“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на П. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, ул. „Търновска“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 5 и чл. 248, ал. 1 от ГПК, сумата от 1200лв. или 613.55 евро представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3