Решение № 1759 от 26.04.2018, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10666/2017
- Вид
- Решение № 1759
- Подписан
- 26.04.2018
- В сила
- 02.11.2018
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ДИМИТРОВА МЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1759/26.04.2018 г. гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10666 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Мл.”, с адрес: гр. В., бул. „Р.” № *, чрез процесуалния й представител адв. Й.Ст., срещу ЕТ „АПДП д-р
Т. Т.”, ЕИК *, с адрес: гр. В., ж. к. „Мл.”, ул. „Р.”
№ *, кабинет *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата 1440 лв., представляваща такса поддръжка на общите части за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. /м. май 2015 г. – м. април 2017 г./ или по 60 лв. за всеки месец, както и на сумата 72 лв. /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално претендираните 72.72 лв./, представляваща такса за фонд ремонт и обновление за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. /м. май 2015 г. – м. април 2017 г./ или по 3 лв. за всеки месец, съобразно притежаваните от ответника идеални части в етажната собственост, дължими по силата на взети решения на проведеното на 11.03.2015 г.
Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата – Медицински комплекс в режим на етажна собственост „Мл.”, находяща се в гр. В., ж. к. „Мл.”, бул. „Р.” № *, сборът на които вземания възлиза на сумата 1512 лв., която е предмет на заповед № * г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХLІ състав.
В исковата си молба ищецът
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „Мл.” излага, че ответникът е собственик на два обекта, находящи се в сграда в гр. В., бул. „Р.”, в режим на етажна собственост. Твърди, че на 11.03.2015 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост „Мл.”, на което е прието решение, с което се определят месечните такси, които собствениците /наемателите/ следва да заплащат на етажната собственост всеки месец за поддръжка на общите части с оглед притежаваните /ползваните/ от тях обекти, както и таксите към етажната собственост за фонд ремонт и обновление. Поддържа, че съгласно това решение ответникът следва да заплаща ежемесечно сумата 63.03 лв., от която 60 лв. за поддръжка на общите части и 3.03 лв., представляваща част съобразно притежаваните от него идеални части в етажната собственост към фонд ремонт и обновление. Посочва, че едноличният търговец не е заплащал дължимите такси към Етажната собственост от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в законоустановения срок длъжникът е подал писмено възражение срещу нея. Ето защо счита, че има правен интерес от водене на настоящото производство. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „АПДП д-р Т. Т.”, чрез процесуалния му представител – адв. Ив. Р. Не оспорва обстоятелството, че притежава обекти в сградата, но оспорва всички други твърдения в исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва валидността на проведеното общо събрание. Твърди, че не е присъствал на него, като взетите решения са нищожни. Поддържа, че липсва основание за плащане на претендираните от ищеца суми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното на 26.03.2018 г. открито съдебно заседание по делото ищецът се представляват от адв. Й. Ст., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Ив.Р., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приетия протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в Медицински комплекс на етажна собственост „Мл.“, находяща се в гр. В., кв. „Мл.“, бул. „Р.“ № * /л. 9 – л. 18 от делото/, на 11.03.2015 г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което са взети следните решения: 1) собствениците/наемателите на кабинетите да заплащат следните суми на месец за поддръжка на общите части в МК „Мл.“: за 1 обект, включващ 1 или 2 помещения – 40 лв. за обект; за 1 обект, включващ 3 или 4 помещения – 60 лв. за обект и т. н.; 2) сумата за Фонд „Ремонт и Обновяване“ да бъде в размер на 500 лв./месец, като разпределението следва да се извърши за всеки собственик/наемател в зависимост от това какъв % от общия размер идеални части притежава.
Съдът приема за недопустими в настоящото производство наведените от ответната страна възражения относно валидността на проведеното Общо събрание, съответно дали е проведено такова, дали е имало мнозинство, доколкото по този начин се цели заобикаляне на реда за атакуване на взети решения от етажната собственост по чл. 40 ЗУЕС. Такъв иск ответницата не е предявила нито преди завеждане на настоящото производство, нито след получаването на препис от исковата молба. Ето защо в производството бе оставено без уважение направеното в тази връзка доказателствено искане на страната за разпит на един свидетел. Още повече, че ищецът ангажира доказателство – протокол /л. 7/, от който се установява, че на 14.03.2015 г. в 10:00 часа в присъствието на свидетеля Д. Т. – собственик на кабинет В 621, ет. 6, е залепено на таблото на етажната собственост на Медицински комплекс „Мл.“, съобщение за изготвения протокол от проведеното на 11.03.2015 г. от 18:00 часа Общо събрание на етажната собственост.
В този смисъл съдът приема, че взетите решения са валидни и ответницата като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост е длъжна да се съобразява с тях и да ги изпълнява.
Във връзка с възражението за недължимост на претендираните от ищеца сума са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Ж. Ив.
К., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, предвид признанието й, че има извънсъдебни спорове с Етажната собственост относно дължимостта на процесните такси за поддръжка и ремонт.
Съгласно показанията, ответницата притежава стоматологичен кабинет в Медицински комплекс „Мл.“, ет. 2, сектор Б, където свидетелката също има кабинети. Доколкото знае, именно д-р Т. организира почистването на сектор Б, на ет. 2, както и на тоалетната, която е към този сектор. Другите части се почистват от друга фирма, наета от медицинския комплекс. В началото имали организация сами да си почистват общите части. Впоследствие, когато етажната собственост наела друга фирма, техният етаж не се почиствал качествено, което наложило ответницата с нейни средства да поддържа хигиената. Посочва, че постоянно имат разговори с представители на медицинския комплекс. Обяснява, че информационното обслужване в сградата е осигурено от фирма „Д.“ и обслужва нейните интереси, като д-р Т. не е включена към това информационно обслужване, защото има конкурентна дейност. Заявява, че в етажната собственост има асансьори, като не знае коя фирма извършва поддържането, но най-вероятно плащането за това се осигурява от етажната собственост. Посочва, че в етажната собственост има осветление, като собствениците обаче нямат достъп до отчитането на ел. енергия. Ет. 2, на който е разположен кабинетът на ответницата е осветяван. Вечер има охрана в сградата – един охранител на третия етаж на входа. Обясвява, че нееднократно д-р Т. е извършвала ремонт с лични средства на общите части. Например: смяна на крушките в коридора, ремонт на тоалетната и на всички прилежащи към мокрото помещение чешми, тръби. Посочва също, че на стълбището пред етажната собственост миналата година бил извършен ремонт със средства на етажната собственост. Не знае как се определя таксата за ремонт, но счита, че посочените общи части не съответстват на реално притежаваните от всеки от собствениците общи части, съгласно нотариалните им актове.
Представен е договор за абонаментно почистване от 01.03.2017 г., сключен между „ЦДМ Д-Р Т.“ ЕООД
/възложител/ и „М. Л. *“ ЕООД /изпълнител/ с предмет извършването на ежедневно абонаментно поддържащо почистване на коридор и санитарни помещения, находящи се в МЦ „Мл.“, ниво -1, крило „Г“.
Така ангажираните доказателства съдът приема, че не водят до обоснован извод за недължимост на вноски към етажната собственост, в който смисъл са възраженията на процесуалния представител на ответната страна. Основателни са възраженията на ищеца, че в таксата за поддръжка се включват и необходимите средства за ел. енергия /осветление/, поддръжка на асансьор, охрана, за извършването на които са представени и съответни доказателства – договор за абонаментно поддържане на асансьори № 964/2016г., договор за физическа охрана и извършване на информационно обслужване на МК „Мл. - В.“ от 01.06.2015 г. Още повече, че коментираният по-горе договор за почистване на общи части е сключен от страна на ответницата едва на 01.03.2017 г., а исковият период обхваща времето от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. В тази връзка съдът цени и показанията на свидетелката Кехайова, която посочва, че преди д-р Таргова да поеме почистването на ет. 2, сектор Б, хигиената се е поддържала от външна фирма, наета именно от ищеца. Ответницата има друг ред за защита в случай че твърди, че почистването не е било извършвано качествено. Друг е редът за защита на страната и с оглед твърдението, че в даден период е поела сама със собствени средства поддържането на хигиената. Това обаче не е основание за отпадане на задължението й за заплащане на дължимата такса за поддръжка, приета от Общото решение на етажната собственост в сградата.
По същия начин стои въпросът и с дължимостта на таксата за ремонт и обновление. Установеното от страна на разпитания по делото свидетел, че д-р Т. е извършвала нееднократно ремонт с лични средства на общите части, не означава автоматично, че същата е освободена от задължението си да участва във Фонд „Ремонт и обновление“ с приетата от Общото събрание месечна такса. Смисълът на този фонд е да могат в него да се натрупват определени средства, които при необходимост да бъдат разходвани по предназначение. Самата свидетелка Кехайова обясни, че такъв именно ремонт е извършен от Етажната собственост през миналата година – на стълбището пред сградата.
Ето защо съдът приема, че предявените искове са доказани по основание.
Относно размера в производството е прието заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението, дължимите от ответника суми за такса „Поддръжка на общите части“ за процесния период е в размер на 1440 лв. Размерът на дължимата такса за Фонд „Ремонт и обновление“ възлиза на сумата 72 лв. Притежаваните от ответницата идеални части от общите части на сградата са в размер на 0.60 %, като същите са вписани в нотариалния акт за собственост.
В обясненията си, дадени в проведеното на 26.03.2018 г. открито съдебно заседание по делото, вещото лице посочва, че по т. 2 от заключението идеалните части от общите части на всяка една сграда и в случая на кабинета на ответницата е вписан в нотариалния акт, който се издава на лицето и чийто размер се определя по време на строителството. Няма как да установи дали тези общи части реално съществуват на място. Обяснява, че в задачата под № 1, процесният обект представлява две помещения и вход, като с него стават три помещения и затова етажната собственост е включила обектът във втора категория – с 3 или 4 помещения. Етажната собственост е приела, че входът е отделно помещение. Посочва, че в протокола от Общото събрание няма уточнение на думата помещение, а вещото лице единствено пренася решението на Общото събрание за броя на помещенията.
Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c990116-932d-442f-8817-db67d4f83c1b