Решение № 4823 от 10.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4823 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100504589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23473 от 30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1029/2024 г. по описа на СРС, 68-ми състав е допусната съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 21, с идентификатор ***, находящ се в гр.София, ж.к.

"********, в сграда № 9 , разположена в поземлен имот ***, със застроена площ от 60,47 кв.м. , състящ се от една стая , дневна , кухня и сервизни помещения , при съседи по документ за собственост : стълбище , двор , М.Л.Т. , двор , при съседи по схема на АГКК : на същия етаж : ***; под обекта : ***; над обекта :

***, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 3 с полезна площ от 3 кв.м. , при съседи : Коридор Г.П.Б. , двор , заедно с 1, 843% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при СЛЕДНИТЕ КВОТИ : за Й. М. Р. - 14 796,48/ 92 734 идеални части от правото на собственост върху посочения апартамент и за С. А. С. - 77 937,52/92 734 идеални части от правото на собственост върху същия апартамент.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника съделител - С. А. С., чрез пълномощника си – адв. Р.Н., с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите му. Поддържа, че изводът на първоинстанционният съд за наличието на съсобственост с ищеца е неправилен, тъй като по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 10.11.2010г. , том V, рег. № 9643, по дело № 846/2010г. на нотариус С.Т. е придобил собствеността на процесния 1 недвижим и считано от 2010 г. е владял същия чрез ползвателите М. Р./до смъртта му на 03.02.2017 г./ и Л. Р.а и домомента, като по силата на добросъвестно владение по смисъла на чл. 79, ал. 2 ГПК е придобил имота по давност, каквото възражение своевременно е бил направил. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли иска за делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец – Й. М. Р., чрез процесуалния си представител – адв. Б.Г., с надлежно учредена по делото представителна власт, с който оспорва основателността на подадената въззивна жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 10.11.2010г. , том V, рег. № 9643, по дело № 846/2010г. на нотариус С.Т., от който се установява , че ответникът съделител - С. А. С. е придобил чрез дарение от М. Й.ов Р. и Л.

И. Р.а процесният недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 21, с идентификатор ***.

Представено е и влязло в сила на 03.05.2023 г. съдебно решение № 77189/27.04.2020г. постановено по гр.д. № 2210/2018г. по описана СРС,63-ти състав , с което е намалено по реда на чл.30 ЗН дарението на процесния апартамент , удостоверено с нотариален акт № 123, том V, рег. № 9643, по дело № 846/2010г. на нотариус С.Т., и е възстановена запазената част на Й. М. Р. от наследството на М. Й.ов Р. в размер на 14 796, 48 / 92 734 идеални части от имота, описан в нотариалния акт.

Следователно по делото е установено, че страните са съсобственици на процесниянедвижим имот при следните квоти: 14 796,48/ 92 734 ид.ч. за Й. М. Р. и 77 937,52/92 734 ид.ч. за С. А. С..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя С., че е придобил имота чрез изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като до постановяване на влязлото в сила решение № 77189/27.04.2020г. постановено по гр.д. № 2210/2018г. по описана СРС,63-ти състав същият е бил едноличен собственик на процесния недвижим имот на деривативно 2 основание - Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 10.11.2010г. , том V, рег.

№ 9643, по дело № 846/2010г. на нотариус С.Т., което изключва правната възможността да е придобил имота на оригинерно основание – изтекла придобивна давност, тъй като владението е съставна част от правото на собственост. Или след като едно лице е придобило правото на собственост върху недвижим имот на правно основание, то последващото придобиване на собствеността от същото лице на различно правно основание, включително по давност, е правно абсурдно. Владение с намерение за придобиване на собствеността по давност се установява само върху чужд имот.

По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат решението следва да бъде потвърдено, а подадената от въззивника жалба отхвърлена.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия съделител Й. М. Р. в размер на 766,94 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23473 от 30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 1029/2024 г. по описа на СРС, 68-ми състав .

ОСЪЖДА С. А. С. , ЕГН: **********, град София , ж.к. "********1, със съдебен адрес : град София, ул. ********, чрез адв. Р. Н., да заплати на Й. М. Р. , ЕГН: ********** , град София, ул. „******** , със съдебен адрес : град София, бул. „Цар борис ІІІ” № ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК сумата от 766,94 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3