Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 233 от 17.01.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7903/2019
Вид
Решение № 233
Подписан
17.01.2020
В сила
29.06.2020
Състав
СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.243, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

17.01.2020 г. гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На тринадесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7903 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от П.Т.Т. против

Главна дирекция „Гранична полиция“ и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 738 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода 01.07.2016 г. – 24.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, и сумата от 90 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата от 738 лева от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира исковете за неоснователни. Надлежно въвежда възражение за погасяване по давност на главния иск за периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016 г. Не оспорва, че за процесния период ищецът е полагал 12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан като извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. С Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е регламентирано отчитането на извънреден труд до 02.08.2016 г. Според чл.31, ал.2 от Наредбата при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по 0.143. За останалия период важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №

8121з-908/02.08.2018 г. Не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за работници по трудово правоотношение. Моли се за отхвърляне на исковете.

В проведеното на 13.01.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на иска за главница чрез неговото увеличаване от 738 лева за 123 часа извънреден труд на 1414,68 лева за 204,78 часа извънреден труд, и на иска за мораторна лихва от 90 лева на 185,44 лева.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не спорят относно: ищецът е държавен служител, като за процесния период е изпълнявал длъжността „***“ в БГПК – Созопол при РД „Гранична полиция“ – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.

Спорни са следните факти: колко часа нощен труд е полагал ищецът в периода 01.07.2016 г. – 24.09.2019 г., респективно изплатен ли той изцяло или не и погасено ли е по давност част от вземането за възнаграждение за този труд или не.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява следното:

Съгласно данните от приетите по делото платежни бележки, за процесния период ищецът е положил общо 1432 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25 лева на час или 358 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1636,78 часа. Разликата между преизчисления и отчетения нощен труд възлиза на 204,78 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 204,78 часа възлиза на 1414,68 лева. Лихвата за забава върху сумата от 1414,68 лева, изчислена за всеки месец поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба, възлиза общо на 185,44 лева.

Съгласно

Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Тази заповед е отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответникът надлежно заявява възражение за погасяване по давност на иска за периода от 01.07.2016 г. до 24.09.2016 г.

По възражението на ответника за погасяване по давност на част от претенцията на ищеца за периода 01.07.2016 г. – 24.09.2016 г.:

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица. За целия период 01.07.2016 г. до 24.09.2019 г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.

В ал. 3, изр.1 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца.

Редакцията на разпоредбата в тази й част е приложима от 14.10.2016 г., а преди това за работещите на смени работното време се изчислява сумирано за едномесечен период.

В ал. 9 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.06.2015 г. до

29.07.2016 г. действа

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №

5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ). С §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която възстановява действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с § 4 от ЗР на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г.

(за краткост Наредбата), която към настоящия момент е отменена, считано от 10.01.2020 г. Следователно за периода от

01.07.2016 г. до 24.09.2016 г. действат, както следва: за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до

02.08.2016 г. – Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 24.09.2016 г. – Наредбата.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията й към периода 02.08.2016 г. – 27.09.2016 г.), респективно чл.34, ал.3 от отменената наредба от 2014 г. и чл.33, ал.1 от отменената наредба от 2015 г., възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

Ето защо възнаграждението за месец юли

2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец август 2016 г., възнаграждението за месец август 2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец септември 2016 г., а възнаграждението за месец септември 2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец октомври 2016 г. Съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "а" от ЗЗД по отношение на тези възнаграждения започва да тече на 01.09.2016 г. за възнаграждението за месец юли 2016 г., на 01.10.2016 г. за възнаграждението за месец август 2016 г. и на 01.11.2016 г. за възнаграждението за месец септември 2016 г. и изтича на 01.09.2019 г., респективно на 01.10.2019 г. и 01.11.2019 г. Искът, с подаването на който давността се прекъсва, е предявен на 24.09.2019 г., поради което претенцията за изплащане на възнаграждение за извънреден труд за месец юли 2016 г. е погасена по давност, а за месеците август и септември 2016 г. не е погасена по давност.

По съществото на спора:

Както вече се посочи, в процесния исков период от 01.07.2016 г. до 24.09.2019 г. действат, както следва: за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до

02.08.2016 г. – Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 24.09.2019 г. – Наредбата.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от трите наредби са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период. В Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент

1,143. Това не означава законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).

Според чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл.