Решение № 138 от 01.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Кюстендил, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500113 по описа за 2022 година

С Решение № 243/22.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.

№ 2080/2021 г. по описа на същия съд е признато за установено по отношение на „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. *****, че В. М. К., ЕГН **********, не дължи по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд –Дупница сумата ** лв. - неолихвяема сума, като е отхвърлен иска за признаване за установено, че по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд – Дупница, В. М. К. не дължи като погасени по давност: главница в размер на ** лв., ** лв. - разноски по изп. дело, както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд - Дупница в размер на ** лв.

***“ АД обжалва първоинстанционното решение на ДнРС в установителната му част, в която Районен съд - Дупница е признал за установено по отношение на „***, че В. М. К., не дължи по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд –Дупница сумата ** лв. - неолихвяема сума.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради противоречие с материалния закон. Възразява се срещу извода на съда, че вземането за лихва в размер ** лв. се погасява с тригодишна давност, което било в противоречие с изложените мотиви относно наличие на неделимо плащане при договор за кредит. Твърди се, че в случая приложима е общата 5- годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск относно процесната сума ** лв. да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. М. К..

След подаване на въззивната жалба В.М. К. е починала- на 03.04.2022 г., поради което съдът е конституирал на нейно място като ищци по делото, в случая въззиваеми, 1 наследниците по закон: Г. Д. К.- съпруг и В. Г. К.- дъщеря. В хода на въззивното производство е починал и Г. Д. К.- на 07.05.2022 г., поради което съдът го е заличил като страна по делото.

В съдебно заседание В. Г. К. оспорва въззивната жалба.

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за незаконосъобразно в обжалваната част, поради което следва да се отмени.

Съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че между ищцата и и „***“ /чиито правоприемник е „***/ е сключен договор за потребителски кредит „Експресо“ № 691551/13.12.2006 г., че поради неизпълнение за вземанията по този договор по реда на чл.417 ГПК на 20.12.2010 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която В. М. К. заедно с други лица е осъдена да заплати на „***“: ** лв. – главница; ** лв. - договорна лихва за забава за периода от 30.03.2007 г. до 10.12.2010 г., ** лв. - такси и застраховка; договорно обезщетение за просрочие в размер на 24, 08 % върху претендираната главница за периода от датата на подаване на заявлението - 11.12.2010 г., до окончателното изплащане на задължението; съдебни разноски: ** лв. за издаване на изпълнителен лист.

От приложеното копие от изпълнително дело № 2031/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Дупница се установява, че на 17.03.2011 г. е образувано изпълнително дело, като с молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на В. М. К.. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 02.05.2011 г. и от 20.06.2011 г. до 31.12.2016 г. въз основа на наложения запор ежемесечно са извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение и събраните суми са изплащани на взискателя.

С постановление от 22.07.2021 г. ДСИ е прекратил производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На 24.09.2021 г. по молба на ***“АД е било образувано изпълнително дело № 20211510402136 г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение и други вземания на В. М. К.. Запорно съобщение е изпратено на работодателя на В. М. К. на 24.09.2021 г., като не е връчено поради непълен адрес. На 27.10.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на В. М. К. в „**” АД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на окръжен съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно. Съображения:

Основният въпрос по делото се концентрира върху това дали твърденият в исковата молба правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно дали е изтекла погасителната давност и по отношение на вземането за лихва.

За да уважи искът за сумата ** лв., представляваща неолихвяема сума, районен съд е приел, че по отношение на вземанията за лихви тече кратката тригодишна погасителна давност и тя е изтекла на 31.12.2019 г. преди предприемането на изпълнителни действия въз основа на молбата, по която е образувано изп.д. № 2021151042136 по описа на ДСИ при ДнРС. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В съдебната практика няма спор, че тази разпоредба е приложима по отношение на ползващите се 2 със сила на пресъдено нещо съдебни решения, но е било спорно, доколко е приложима и по отношение на заповедите за изпълнение- по чл. 410 от ГПК и чл.417 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи следното:

По отношение на института на заповедното производство, е създадената трайна съдебна практика по прилагането му. Така например в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Посоченото означава, че оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл.

439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение/.

Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като безспорно. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист. В този случай съществуването на вземането не е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл. 424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани. В Решение №3/04.02.2022 г., по гр.д. №1722/2021 г. на ВКС IV г.о. също се приема, че чл.

117, ал. 2 ЗЗД се прилага, и когато вземането е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

По изложените съображения съдът счита, че нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е приложима и по отношение на вземания, за които е налице влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, т.е. при всички съдебно признати вземания. Следователно в случая всички вземания в изпълнителното производство се погасяват с петгодишна давност.

С оглед на изложеното по- горе, както и имайки предвид данните по делото, съдът счита, че и за вземането в размер на ** лв. неолихвена лихва давността е петгодишна и тя не е изтекла. Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД новият петгодишен давностен срок е започнал да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.

С образуването на изпълнително дело № 2031/2011 г. по описа на ДСИ ри РСДупница същата се счита за прекъсната, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече. Спирането на давността се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година или от 26.06.2015 г. След тази дата е приложимо новото тълкуване, дадено в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК от ВКС, според което давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случая до 31.12.2016 г. въз основа на наложения запор ежемесечно са извършвани удръжки от трудовото й възнаграждение г. След тази дата не е искано извършване на нови процесуални действия. Следователно от 31.12.2016 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която до 24.09.2021 г. не е изтекла.

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземането на въззивната банка за лихва съществува и не е погасено по давност.

3

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли и претенцията за сумата ** лв.неолихвяема лихва.

В останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 243/22.12.2021 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 2080/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „***, , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, че В. М. К., поч. на 03.04.2022 г. не дължи по изпълнително дело № 20211510402136 по описа на ДСИ при Районен съд –Дупница сумата ** лв. неолихвяема сума и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Г. К., ЕГН ********** от гр. Дупница, ул. „Княз Александър Батенберг“ №111 в качеството на правоприемник на В. М. К., починала на 03.04.2022 г. срещу „***, , ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ***** за признаване за установено в отношенията между страните, че В. М. К. е дължала на ответната банка сумата ** лв. - неолихвяема лихва.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4