Определение № 12655 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12655 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143977 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Н. И. срещу „Креди Йес“ ООД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на чл. 6 и чл. 8 от Договор за паричен заем № ***************

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2023 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***********, като отпуснатият кредит бил в размер на 3000 лв., а дължимата сума възстановено на 19 месечни вноски. Поддържа се н договора да било уговорена заплащането на неустойка в размер на 5 594,96 лв. за неосигуряване на обезпечение, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка възлиза на 9 695,24 лв. Излага подробни съображения, че клаузата по чл. 8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 5 594,96 лв. е нищожна, поради заобикаляне на изискванията на закона по отношение на ГПР(чл. 19, ал. 4 ЗПК) намира я за неравноправна съгласно чл.143, т.3 ЗЗП и противоречаща на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за еквивалентност на престациите. Счита, че по своето естество таксата представлява добавък към възнаградителната лихва, водещ до неоснователно обогатяване на кредитора. Въз основа на изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа се нередовност на исковата молба, доколкото вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия на „Мост финанс“ АД, поради което счита, че ищцата може да направи своите възражения срещу новия кредитор. По същество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към договорната лихва. Разходите по управление на кредита са такива по отпускане на кредита, обслужването му от страна на кредитора и т.н. и нямат характеристиката на неустойка за неизпълнение, поради което и при формиране размера на ГПР неустойката не следва да бъде включвана. Сочи, че с клаузата на чл. 8 са постигнали споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл. 10, ал.2 т. 1 и т.4 от ОУ на Дружеството. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката е изначално определен, фиксиран и индивидуално уговорен между страните. Така договорената неустойка твърди да е начислена единствено защото заемателят не е изпълнил поетото от него задължение да предостави обезпечение, отговарящо на 1 условията на ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това неизпълнение. По изложените съображения счита, процесният договор за заем е действителен и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики, а клаузите на чл.6 и чл.8 от него са валидни, индивидуално договорени, не противоречат на закона и добрите нрави. Отправя искане за отхвърляне не предявените искове.

Съдът намира исковата молба за нередовна, поради което за порцесуална икономия с настоящото определение на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, като се укажат и неблагоприятните последици от непредприемане на съответните процесуални действия в предоставения срок.

Наред с това съдът намира, че ищцата следва да вземе отношение по твърдението на ответника за прехвърляне на вземанията по процесния договор на трето за спора лице.

Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи сключен между страните договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на уговорените между страните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка по чл. 8 и клаузата по чл. 6, са налице сочените от него основания за недействителност.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по валидността на уговорката.

Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване: Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1/ наличието на сключен между страните Договор за паричен заем № ***************;

2/ уговорена клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на дружеството неустойка за непредоставяне на обезпечение; 3/ неустойката не е включена в ГПР при неговото формиране.

Указва на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства процесните клаузи да са индивидуално уговорени.

По доказателствата:

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи счетоводна справка от извършените плащания по договора от ищцата, съдът намира за неотносимо към предмета на доказване.

Основателно е искането за задължаване на ответника да представи по делото препис от процесния договор, ведно с погасителен план.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с 2 препис за насрещната страна да отстрани нередовностите в подадената искова молба, като:

1. посочи какво е съдържанието на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от Договор за паричен заем № ***********/24.03.2023 г., чието обявяване за нищожни иска;

2. посочи за неизпълнение на кое задължение по Договор за паричен заем № ***********/24.03.2023 г. е предвидено, че се дължи неустойка в размер на 5 594,96 лв.;

3. да изрази становище относно твърденията на ответника в отговора на исковата молба, че вземанията по Договор за паричен заем № ***********/24.03.2023 г. са прехвърлени на трето лице.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. от 09:30 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание на чл. 190 ГПК ответникът в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи Договор за паричен заем № ***************, заедно с погасителен план към него.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на исканите документи в указания от съда срок, СЪДЪТ на основание чл.161 ГПК, може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на счетоводна справка от ответника.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република 3

България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4