Решение № 124 от 06.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр.Несебър, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Административно наказателно дело № 20232150200108 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.б.“ ЕООД с ЕИК-****, представлявано от В.Б., заявена чрез процесуалния представител по пълномощие адв.А. И. от САК срещу Наказателно постановление/НП/ № 662098-F672539/14.10.2022г., издадено от А.Кафеджиев-началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон, визира се като нарушена нормата на чл. 42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН; навежда се неправилно приложение на материалния закон, като счита, че установените фактически обстоятелства по АУАН навеждат на нарушение по чл.27, ал.1, т.3 от Наредба № Н-18/2006г., докато в АУАН е посочена неправилна правна квалификация по чл. чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/2006г., която е пренесена и в обжалваното НП; в НП не е посочена препращащата норма на чл.66 от ЗДДС; визира се липса на аргументи в НП относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение.

Поддържа, че в случая се касае за формално нарушение, при което липсата на вреди не е достатъчно основание за приложение реда на чл. 28 от ЗАНН, както и че представените доказателства са от датата, следваща тази на проверката. Посочва и че обстоятелството, че нарушението не е довело до отразяване на проходи не е част от 1 състава на нарушението, както и че именно за това е наложена санкцията по чл. 185, ал.

2 от ЗЗД, която е в минимален размер. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

При извършена проверка на 09.08.2022 г., в 16,05 часа, в търговски обект Lounge and Restaurant Za Zu, нагодящ на на плаж Юг в к.к.Слънчев бряг, стопанисван от „К.б.“ ЕООД, е установено от органите по приходите, че въззивника в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. не е регистрирало всяка продажба на плажни стоки и услуги по данъчната група според вида на продажбите, като от изведен „Z“ отчет за 30.07.2022г. от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ е регистрирана продажба – отдаване на малка шатра на стойност 300лв. е отразена в група „В“-продажба на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива в 20% ДДС, вместо в група „Б“-стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. От писмените обяснения на салонния управител на заведението, приложени към преписката е установено, че действително плащаните от клиентите плажните стоки, услуги и артикули/шезлонги, чадъри, кърпи/ се отчитат в група „В“.

Видно от показанията на актосъставителя П. Ж., така установеното нарушение касаещо погрешно въвеждане на групата на продажбите е отстранено от търговеца и това отстраняване е установено от последваща проверка от екип на НАП.

С оглед на горното, на 07.06.2019 г. свидетелят П.Ж. съставила АУАН № F672539/22.08.2022г. срещу „К.б.“ ЕООД с ЕИК-**** за нарушение на чл. 27, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС , в присъствието на управителя на дружеството – В.Борисов/л.25 по изпратеното по подсъдност анд№ 4745/22г. на БРС/. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, приложени по административно-наказателната преписка, включително и разпечатка на КЛЕН от 30.07.2022г. от който са видни регистрираните продажби на различни артикули и услуги и тяхното отчитане по различните групи, включително по група „В“ /л.29 от анд№ 4745/22г. на БРС/ и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. Ж., който описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира същите показания за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради които възприема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна между страните.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на 2

Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „К.б.“ ЕООД с ЕИК-**** е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС , за това, че на 09.08.2022г. в посочения по-горе търговски обект, не е регистрирало продажба на стоки по данъчна група според вида на продажбите, а именно – не е регистрирало в данъчна група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, продажба на стоки на стойност 300 лева.

Съдът намери за неоснователни възраженията за неправилно приложение на материалния закон, тъй като доколкото от установените фактически обстоятелства се установява, че не е изпълнена разпоредбата именно на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , то неизпълнението на регламента на посочената норма представлява именно нарушение на последната, както правилно е посочено в АУАН и НП. Отчитането на продажби по друга група по чл.27, ал.1 от Наредбата не прави деянието съставомерно по неправилно посочената група.

Доколкото деянието е правилно квалифицирано като фактическият и законовият състав на нормата на чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., са ясно посочени и доколкото разпоредбата на чл.66 от ЗДДС е препращаща, то несъстоятелно е и възражението, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като липсва изрично посочване и на нормата на чл.66 ЗДДС.

Следва да се посочи, че с случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Ето защо в случая не подлежат на изследване причините, довели до нарушението, нито поначало в административнонаказателното обвинение срещу юридически субект съществува твърдение за виновно поведение.

Съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС . Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Не на последно место следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи е отчетено в разпоредбата на чл.

185, ал. 2 от ЗЗД.

3

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и доколкото не се твърди нарушение, довело до неотразяване на приходи, за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

662098-F672539/14.10.2022г., издадено от А.Кафеджиев-началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „К.б.“ ЕООД с ЕИК-****, представлявано от В.Б. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4