Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 8599 от 27.09.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 4508/2026
Вид
Разпореждане № 8599
Подписан
27.09.2026
Състав
Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8599 гр. Кюстендил, 27.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104508 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Пазарджик, за заплащане на следните суми:

1) 58.21 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 31,99 2y Apr'24, за периода от 03.12.2024 г. до 02.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8.53 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 13.09.2026 г.;

3) 51.99 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 31,99 2y Apr'24, за периода от 03.12.2024 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7.81 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 13.09.2026 г.;

5) 6.12 евро – такса за смяна на собственост по Договор с партиден номер *** за периода от 03.12.2024 г. до 02.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 1.00 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 13.09.2026 г.;

1

7) 5.57 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

8) 0.78 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 13.09.2026 г.;

9) 1.02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.01.2025 г. до 02.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

10) 0.16 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.02.2025 г. до 13.09.2026 г.;

11) 144.29 евро – сбор от неустойки;

12) 17.63 евро – сбор от законна лихва за забава върху неустойките.

Съдът намира за недължими претендираните неустойки, както и таксата за събиране на дължими суми и таксата за достъп до услуги след просрочие, последните представляващи по същество скрити неустойки за забава.

Аргументите за това са следните:

Според чл. 143, ал. 2, т. 4 ЗЗП неравноправна е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика. В случая приложимите договорни клаузи предвиждат при прекратяване на договора по вина на потребителя заплащане на неустойка, възстановяване на отстъпки и обезщетение за непредадено оборудване, без да е предвидена съответна симетрична последица при прекратяване на договора по вина на търговеца.

Според чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В случая уговорените последици при прекратяване на договора са разпръснати в различни договорни документи и общи условия и включват едновременно неустойка до трикратния размер на стандартните месечни такси, възстановяване на отстъпки и допълнително обезщетение за предоставено оборудване. По този начин за потребителя не е достатъчно ясно и предвидимо какъв ще бъде общият размер на финансовата тежест при предсрочно прекратяване на договора.

Съдът счита, че разгледани в тяхната съвкупност, уговорките относно неустойката за предсрочно прекратяване, възстановяването на отстъпки и обезщетението за невърнато оборудване надхвърлят присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Особено следва да се съобрази, че едновременно с начисляването на неустойка в размер на три стандартни месечни такси се претендира и възстановяване на отстъпки, както и отделно плащане за оборудването.

2

Не може да бъде прието и че уговорената „такса за събиране на дължими суми“ представлява самостоятелно възнаграждение за реално предоставена услуга. От изложените от заявителя данни е видно, че същата е начислена именно във връзка с наличието на просрочени задължения. Поради това нейното основание е неизпълнението на потребителя, а икономическият ефект е допълнително обременяване на потребителя вследствие на забавата.

По същество тя има характера на предварително определено обезщетение/санкция за неизпълнение, независимо от наименованието, дадено от търговеца.

Същото се отнася и до „таксата за достъп до услуги след просрочие“. От самото описание на услугата се установява, че тя се предоставя на абонати, които имат незаплатени в срок задължения, като срещу еднократна такса им се предоставят допълнителни дни за ползване на услугите. Следователно начисляването е обусловено именно от наличието на просрочие и представлява допълнителна парична тежест за потребителя поради неизпълнението му. Обстоятелството, че заявителят я представя като отделна услуга, не променя нейния характер, когато достъпът до тази услуга е поставен в зависимост от просрочието на потребителя.

В този смисъл посочените такси не могат да бъдат изключени от преценката за неравноправност само поради това, че са обозначени като „такси“, а не като „неустойки“. При преценката следва да се изхожда от тяхното реално икономическо съдържание и от основанието, при което се начисляват.

Не на последно място, от изложените от заявителя данни е видно, че договорът е прекратен едностранно от А1 на основание чл. 54.12 от приложимите общи условия поради забава на плащането за повече от 124 дни.

Именно това прекратяване е посочено като основание за начисляване на претендираните неустойки. Поради това следва да се съобрази и изискването за надлежно упражняване на правото на разваляне, включително отправяне на предупреждение до длъжника, когато такова е необходимо съобразно закона и договора. В заявлението липсват конкретни твърдения за извършено до потребителя надлежно изявление за разваляне или прекратяване на договора, както и за момента, в който това изявление е достигнало до него. Липсата на такива твърдения е от значение и за определяне на момента, от който биха могли да възникнат претендираните последици от предсрочното прекратяване, респективно да започне да се начислява законна лихва върху тях.

В посочения по-горе смисъл е практиката на окръжните съдилища в страната, включително Окръжен съд – Кюстендил: Определение № 757 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 573/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 758 от 25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 1673 от 22.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 8930/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 321 от 19.05.2023 г. по 3 в. ч. гр. д. № 159/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и много други.

Всичко изложено по-горе води до извод, че са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните неустойки в общ размер на 144.29 евро и акцесорните вземания върху тях в размер на 17.63 евро, както и относно таксата за събиране на дължими суми в размер на 5.57 евро и начислената върху нея лихва в размер на 0.78 евро и таксата за достъп до услуги след просрочие в размер на 1.02 евро и начислената върху нея лихва в размер на 0.16 евро. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.

На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. При общ размер на претендираните вземания от 303.11 евро и уважена част в размер на 133.66 евро, на заявителя се дължат съответно 17.64 евро от определеното от съда юрисконсултско възнаграждение от 40 евро и 4.79 евро от заплатената държавна такса в размер на 10.86 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 14442/14.09.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Пазарджик, за заплащане на следните суми:

1) 5.57 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.03.2025 г. до 02.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 0.78 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 13.09.2026 г.;

3) 1.02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.01.2025 г. до 02.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 0.16 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 21.02.2025 г. до 13.09.2026 г.;

5) 144.29 евро – сбор от неустойки;

6) 17.63 евро – сбор от законна лихва за забава върху неустойките.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: с. *** обл. Пазарджик, за заплащане на следните суми:

4

1) 58.21 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 31,99 2y Apr'24, за периода от 03.12.2024 г. до 02.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

2) 8.53 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 13.09.2026 г.;

3) 51.99 евро – абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от *** г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, с план Unlimited Special + TV 200+ 31,99 2y Apr'24, за периода от 03.12.2024 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

4) 7.81 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 22.01.2025 г. до 13.09.2026 г.;

5) 6.12 евро – такса за смяна на собственост по Договор с партиден номер *** за периода от 03.12.2024 г. до 02.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2026 г. до окончателното изплащане;

6) 1.00 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2025 г. до 13.09.2026 г.;

7) 17.64 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;

8) 4.79 евро – деловодни разноски за държавна такса.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в който случай ще трябва единствено да довнесе по сметка на исковия съд разликата между внесената в заповедното производство държавна такса и дължимата в исковото производство.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5