Решение № 401 от 08.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Перник, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720103729 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк. Д., срещу Ц. И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 14831,00 лв. - главница за неизплатени вноски с падеж от 07.05.2014 г. – 07.09.2022 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2014 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 28.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата 15617,81 лв. - възнаградителна лихва за периода 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г. и сумата 2150,63 лв. - лихва за забава за периода от 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3224/25.10.2022 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че на 28.03.2014 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 15 000,00 лв. между банката и Н.Г.Н. със срок за издължаване 120 месеца, считано от усвояването и крайна падежна дата 28.03.2014 г. Сочи се, че кредитът е усвоен на 28.03.2014 г. при преференциален лихвен процент 11,45% годишно. Съгласно т.

10 от договора същият е обезпечен с поръчителството на ответника Ц. А., която се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора.

Твърди, че кредитополучателят не е изплатил 101 броя вноски, посочени в извлечението от счетоводните книги, поради което кредиторът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Получено съобщение за подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника срещу заповедта в законоустановения срок ищецът предявил искова молба за установяване на вземанията си. С 1 оглед изложеното се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Възразява, че вземанията са погасени по давност. Навежда доводи, че банката не е предявила иска в преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, считано от спиране на плащанията на 14.04.2014 г. и не е уведомила поръчителя за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 3224/25.10.2022 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 5540 по описа за 2022 г. на Районен съд - Перник , срещу Ц. И. А., ЕГН **********, за сумата 14831,10 лв. - главница по Договор за поръчителство, обезпечаващ вземането по Договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г., сключен с Н.Г.Н., като договорът за поръчителство е сключен между Ц. И. А. и „Банка ДСК“ АД, отчетени по сметка № ***, сумата 15617,81 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г., и сумата 2150,63 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски за производството: 651,99 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение на заповедта за изпълнение е връчена на длъжника с известие за доставяне на 12.12.2022 г., който е депозирал възражение на 29.12.2022 г.

С разпореждане № 8165/27.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, връчено на заявителя на 03.07.2023 г., който е представил доказателства за депозирана искова молба, подадена по пощата на 03.08.2023 г.

От приложения Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2014 г. , се установява, че на посочената дата между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Г.Н. е постигнато съгласие кредиторът да предостави на кредитополучателя сумата 15000,00 лв., със срок за издължаване 120 месеца, с падеж 7-мо число на месеца, при преферециален годишен лихвен процент 11,45 % и годишен процент на разходите 13,33 %. Съгласно т. 8 от договора максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към момента на сключване на договора за кредит е 14,95 годишно.

Представени са промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, подписани от кредитополучателя, съдържащи условията за приложението на 2 преференциалния лихвен процент и последиците от неспазването им.

Договорът съдържа изявление на Ц. И. А. от 28.03.2014 г., че в качеството си на поръчител се съгласява да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора.

Видно от погасителния план, подписан от страните, съдържащ падежите и размера на месечните погасителни вноски, както и включената в съответната вноска лихва и главница, че последната с падеж 28.03.2024 г.

От представеното по делото медицинско свидетелство за смърт се установява, че Н.Г.Н. е починал на 14.04.2014 г.

По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че кредитът е усвоен по банкова сметка с титуляр Н.Г.Н.. Вещото лице посочва, че по договора са извършени плащания в общ размер на сумата 751,85 лв., от които платена главница в размер на 168,90 лв. съгласно погасителен план приложен по делото, платени вноски с падежи 07.04.2014 г. и част от вноска по главница с падеж 07.05.2014 г.; платена договорна лихва в размер на 70,26 лв. за периода 28.03.2014 г. – 07.04.2014 г. и платена лихва за забава в размер на 512,69 лв. за периода 08.04.2014 г. – 05.10.2022 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасената част от вземанията са в общ размер 23378,39 лв., както следва: сумата 11626,04 лв. – главница по вноски с падежи от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г., сумата 9601,72 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г., сумата 2150,63 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г., изчислена върху неплатената част от главницата по падежирали вноски. Вещото лице посочва, че задължението за главница по вноски с падеж от 10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв., неплатената възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2026,99 лв., и лихвената надбавка за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в размер на 734,55 лв.

В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава размерът на задълженията би бил в общ размер 24886,76 лв., от които: сумата 11627,42 лв. – главница за периода от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г. , сумата 9603,18 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г. , и сумата 3656,46 лв. – законна лихва за забава за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г., изчислена върху неплатената част от главницата по падежирали вноски . В този случай вещото лице посочва, че задължението за главница по вноски с падеж от 10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв., неплатената възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2026,98 лв., и законната лихва за забава за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в размер на 733,95 лв.

В случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията за главница и възнаградителна лихва, то размерът на задълженията би бил в общ размер 20715,07 лв., от които: сумата 11488,89 лв. – главница за периода от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г., сумата 9226,18 лв. – договорна лихва за периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2022 3 г. В този случай вещото лице посочва, че задължението за главница по вноски с падеж от 10.10.2017 г. до 07.09.2022 г. е 8086,63 лв., а неплатената възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2004,85 лв.

Съобразно допълнителното заключение на вещото лице без прилагане на отстъпка от 1 процентен пункт съобразно преференциалните условия неплатената главница по вноски, падежирали в периода с падежи от 07.05.2014 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 11626,04 лв., а договорната лихва за периода 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 10295,72 лв.

/вместо сумата 9601,72 лв., посочена в основното заключение, съобразно уточнението, направено в открито съдебно заседание/, а лихвата за забава за периода 08.04.2014 г. до 05.10.2022 г. в размер на 2150,63 лв. В този случай съобразно допълнителното заключение, назначено служебно от съда, задълженията по договора за главница по вноски с падеж от 10.10.2017 г. до 05.10.2022 г. е 8086,63 лв., неплатената възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.10.2019 г. до 05.10.2022 г. е в размер на 2278,03 лв., и лихвената надбавка за периода 10.10.2019 г. – 05.10.2022 г. е в размер на 734,55 лв.

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че в така изчисления размер на задълженията за главница е включена последна падежирала вноска на 07.09.2022 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание с правно основание чл. 138 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. № 05540/2022 г. на РС-Перник е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми вземания по издадената в негова полза заповед за изпълнение по договор за кредит за текущо потребление с твърдяното съдържание, обезпечен с поръчителството на ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължение за погасяване на задълженията на кредитополучателя в посочения размер.

От приложеното ч.гр.д. № 05540/2022 г. на РС-Перник се установява, че в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираната сума, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и в законоустановения преклузивен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, което поражда правния му интерес от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през 4 целия период на тяхното предоставяне.

Предвид правата и задълженията на страните по процесния договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.