Решение № 802 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110115774 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Ищецът М. П. Я., ЕГН **********, притежаваща л.к. № ***, издадена на **г. от МВР - Варна с адрес: **, действаща чрез пълномощника си адв. К.

Т., член на Варненска адвокатска колегия с личен № ** по карта № **, кантора с адрес: ** съдебен адрес: **, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника "К. И. И. Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление:

**, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б., М. А. Г. – управители, сумата от 564,20 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 28.02.2011 г. до окончателно заплащане на задължението, 88,10 лв. - договорна лихва за периода 30.07.2008 г. до 30.06.2009 г. и 166,20 лв.- представляваща законна лихва за забава за периода 29.08.2008 до 18.02.2011 г., и разноски в размер на 125 лева, обективирана в Изпълнителен лист от 13.05.2011 г., поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК и Изпълнителен лист издадени по ч. г. д. № 3082 по описа за 2011 г. на Варненски районен съд, представляващи предмет на образувано 1 изпълнително дело № 1709 по описа за 2011 г. на ЧСИ З. Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с рег. № ** или поради погасяването им по давност.

Моли за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски.

Ищецът аргументира правен интерес навеждайки следните фактически твърдения: от предявения иск,

Въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 3082 по описа за 2011 г. на Районен съд - гр. Варна, М. П. Я., ЕГН ********** Е ОСЪДЕНА да заплати на Кредитора "Б. П. П. Ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, вписано в Агенция по вписванията Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от Л. Л. П. сумата от 564,20 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 28.02.2011 г. до окончателно заплащане на задължението, 88,10 лв. – договорна лихва за периода 30.07.2008 г. до 30.06.2009 г. и 166,20 лв.-представляваща законна лихва за забава за периода 29.08.2008 до 18.02.2011 г., и разноски в размер на 125 лева.

По молба на "Б. П. П. Ф." ЕАД с входящ № 11483 от 03.11.2011 г. и с постановление на съдебния изпълнител от същата дата е образувано изпълнително дело № 1709 по описа за 2011 г. на ЧСИ З. Д., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с рег. № **.

С договор "Б. П. П. Ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК **, представлявано от Л. Л. П., в качеството си на цедент е прехвърлило на "К. И.

И. Б." ЕАД, със седалище и адрес на управление: **, **, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК **, в качеството си на цесионер, всички свои вземания към М. П. Я., ЕГН **********, произтичащи от договор за кредит, заедно с произтичащите от договора обезпечения и привилегии.

Последното изпълнително действие по гореописано изпълнително дело е извършено на 18.10.2018 г.

Счита, че след 18.10.2018 г. до настоящия момент, валидни изпълнителни действия не са искани от взискателя и не са предприемани от страна на съдебния изпълнител.

2

От 18.10.2018 г. до 19.10.2020 г. не са поискани и не са извършвани каквито и да било валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години. С оглед на което на 19.10.2020 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК (т.н.

„перемпция").

Съгласно TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Доколкото съгласно ППВС №3 от 1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото и по време на производството давност не тече, а на свой ред в т. 10 от TP №2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС същото е изгубило сила, то счита 18.10.2018 г. за датата от която започва да тече новата давност.

Следва, че считано от 18.10.2018 г. до 19.10.2023 г. липсват поискани и предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността следователно на 19.10.2023 г. е настъпило погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по гореописания изпълнителен лист, както и е настъпила пълната давност за това вземане.

За ищцата е налице правен интерес от завеждането и воденето на настоящото производство, доколкото и към настоящия момент изпълнителното производство не е прекратено и не са вдигнати наложените обезпечителни мерки.

В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в 3 интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имуществото му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист.

По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяването на възможността за иницииране на ново изпълнително производство или предприемане на нови изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че с депозираната молба са отправени искания и съдебният изпълнител е предприел действия по налагането на запори на банковите сметки на длъжника.

Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес, а факт е, че такъв е налице и е подробно описан по-горе.

В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира отговор.

Отговорът е депозиран от „К. И. И. Б." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, чрез пълномощника З. Н. Д. – член на Съвета на директорите, упълномощена от М. Г. и А. Б. – в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Л., преупълномощена от З. Н. Д., съдебен адрес за кореспонденция: **, Тел. за 4 връзка **.

С писмения отговор ответникът изразява следното становище:

По допустимостта на иска:

Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, като възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество, искът по чл.439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили факти след издаването на изпълнителния титул, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, за които длъжникът-ищец е узнал след приключване на производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание. Предпоставки за допустимостта на исковата претенция са: наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и висящ изпълнителен процес срещу длъжника в производството. Във връзка с това е застъпено в правната теория и практика, че за уважаването на претенция, чието основание е именно установяването на недължимост, е необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на заповедта за изпълнение факт, който трябва да опровергава установената със съдебния акт дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, осъществени след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване-които изключват или погасяват спорното право.

Във връзка с изложеното, счита че така предявеният иск се явява допустим. Със същия се излагат факти, които обосновават правния интерес на ищеца и чието евентуално настъпване се обуславя от обстоятелства, настъпили след влизане в сила на изпълнително основание.

По основателността на иска: Намира, че така предявеният иск е изцяло неоснователен, поради следните съображения:

С исковата молба се поддържа, че вземанията на ответното дружество, материализирани в изпълнителния лист от 2011 г., били погасени по давност.

5

Твърди, се, че в хода на водения срещу ищцата изпълнителен процес са изминали повече от 5 години от последното изпълнително действие, което се твърди да е изпращането на запорно съобщение до работодател от 18.10.2018 г., поради което ищцата навежда извод, че процесните вземания били погасени по давност.

Тези твърдения в настоящото производство няма как да бъдат споделени поради няколко причини- фактически и юридически по своята същност, които обосновават нашите възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава, а така също и предполагат отхвърлянето на същия като неоснователен.

Между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование „Д. И." АД), с универсален правоприемник "Б. П. П. Ф. С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и М. П. Я., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № CREX-**, съгласно който за Я. е възникнало задължение срещу отпуснатата й в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Поради неспазване на поетия от ищцата ангажимент по сключения договор за потребителски кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано изп. дело № 1709/2011 г. по описа на ЧСИ З. Д. по молба на "БНП П. П. Ф." и е приведен в изпълнение изпълнителният лист от 2011г., вземанията по който молителката Я. претендира да са погасени по давност.

Във връзка с така изложеното, счита че твърденията на ищцата не се подкрепят от фактите по изпълнителното дело. Това налага и претенцията на ответното дружество искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно законодателната уредба у нас, издаването на изпълнителен лист се предшества от издаването на специален съдебен акт - заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание. В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 410 от ГПК. Съгласно съдебната практика, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, 6 като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК.