Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 147 от 12.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 140/2024
Вид
Определение № 147
Подписан
12.07.2024
В сила
12.07.2024
Състав
ИСКРА ПЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.255 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.255 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.256, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Велико Търново, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000140 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл.255 ГПК.

Постъпила е молба от „Юробанк България“ АД, в която молителят се е позовал на разпоредбата на чл.255 ГПК във връзка с производството по т.д. № 214/ 2017 г. по описа на ВТОС, без изрично да посочи какво процесуално действие съдът е забавил да извърши.

Молбата не е окомплектована със становище от съдията, разглеждащ т.д. № 214/ 2017 г., каквото е изискването на чл.255 ал.2 ГПК, но настоящия съд не счита, че липсата на становище е процесуална пречка за разглеждането й. Излагането на становище е право на съдията, който при получаване на молбата има възможност да прецени дали да изпълни исканото действие – чл.256, ал.1 ГПК и с това да обуслови оттегляне на молбата. Възприемането на практиката за връщане на делото със задължаване на съдията да изрази писмено становището си би довело до допълнително забавяне развитието на производството, което очевидно е в пълно противоречие с предвидената възможност за осъществяване на контрол при оплакване за неоснователно забавяне и въобще с изискванията на процесуалния закон за бързина при осъществяване на правораздавателната дейност.

Съдът, след като се запозна с делото, приема, че предмет на искането на Банката за определяне на срок при бавност е във връзка с произнасянето на ВТОС по депозирана на 07.11.2023 г. молба за възобновяване на производството по делото, което е било спряно с протоколно определение от 07.03.2018 г. до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 34810/ 2016 г. по описа на СРС.

Установява се, че след постъпване на молбата съдът е разпоредил да се изиска справка от СРС за фазата, на която се намира делото. Това разпореждане е обосновано с оглед 1 обстоятелството, че към молбата за възобновяване е било приложено копие на първоинстанционното решение по обуславящото дело, без надлежна заверка за влизането му в сила /не е ясно дори заверката на копието за вярно с оригинала от кого е извършена/. В отговор на запитването СРС е уведомил съда, че делото се намира по въззивна жалба в СГС, където е образувано в.гр.д. № 1764/ 2019 г. по описа на съда.

След получаване на справката ВТОС не се е произнесъл по искането за възобновяване.

На 19.12.2023 г. е извършена служебно справка чрез портала за достъп до съдебни дела и е установено, че делото е обявено за решаване на 01.07.2021 г., но при последваща справка – през м.04.2024 г. СРС е уведомил ВТОС, че делото все още не му е върнато от СГС. Изисквани са и справки през м.06. и м.07., на които не е получен отговор.

При така изяснената фактическа обстановка ВТАС намира искането на „Юробанк България“ АД за определяне на срок за произнасяне по искането й за възобновяване за неоснователно. Действително, налице е забавяне на съда да се произнасяне по молбата на Банката за възобновяване на производството, но очевидно е, че към датата на отправяне на искането и до настоящия момент, не са налице основания за възобновяване на делото, т.е. искането е неоснователно и произнасянето на съда не би могло да бъде в друг смисъл след като и при служебна проверка не е установено да е отпаднала процесуалната пречка за разглеждане на спора – приключило с влязло в сила решение гр.д. № 34810/ 2016 г. по описа на СРС. В случай, че молителят твърди обратното, при проявяване на дължимата процесуална активност той би могъл да представи на съда надлежно заверено копие на влязлото в сила решение. Като не е сторил това и при отчитане на изпълнението в случая на задълженията на съда служебно да следи за отпадане на пречката за развитие на производството, молителят не би могъл да черпи права от собственото си процесуално бездействие.

По изложените съображения молбата на „Юробанк България“ АД следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба на „Юробанк България“ АД за определяне на срок при бавност по т.д. № 214/ 2017 г. по описа на ВТОС, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Велико Търново: _______________________ 2