Решение № 415 от 05.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Плевен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500830 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение №167 от 22.07.2026 г по гр. Дело № 463 /26 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, Д. Н. Ч., ЕГН:**********, адрес: гр.Белене, ул.***, на заеманата от него длъжност преди уволнение, признато за незаконно с Решение №62 от 19.02.2026г. по в.гр.д.№1071/2025г. по описа на Плевенски окръжен съд, влязло в законна сила на 25.03.2026г., а именно длъжността „Работник *** (***) Белене, *** (***) Белене“ във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Плевен, ЕИК:824106518.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ПЛЕВЕН „ ЕООД, в която се възразява, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил всички възражения по делото, не се е произнесъл по изричното възражение за местна подсъдност, не са съобразени всички факти и обстоятелства по делото.

1

Възразява се, че не се иска пререшаемост на спора по отношение на незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с другата страна, но съдът не е съобразил всички обстоятелства, свързани с отправяне на искане до работодателя за възстановяване на работа, явяване на работника за заемане на длъжността, актуалното щатно разписание, съществуването на длъжността или идентичност между предишна и претендирана длъжност.Претендира се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна взема становище за потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за възстановяване на работник на заеманата от него длъжност преди признато за незаконно уволнение от съда

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, но е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че се установява от Заповед №248/04.07.2025г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Плевен, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността „работник *** Белене, *** Белене. Установява се, че с посочената заповед на работника Д. Н. Ч. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е било прекратено. Установява се, че с Решение №62 от 19.02.2026г. по в.гр.д.№1071/2025г. по описа на Плевенски окръжен съд, влязло в законна сила на 25.03.2026г., е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като е отменена като незаконосъобразна Заповед №248/04.07.2025г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на Д. Н. Ч., работник *** Белене, *** Белене.

Предмет на първоинстанционното дело е иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ 2 за възстановяване на предишната работа. Според РС същият има конститутивен характер и с него се упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между работника и работодателя. Съгласно Тълкувателно решение №1/2014 от 12.05.2015г. по т.д. на ОСГК на ВКС, давностният срок за предявяване на иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ е двумесечен, по чл.358, ал.1, т.2 КТ.

Задължителното за съдилищата тълкуване налага извод, че посоченият срок е давностен, а не преклузивен, т.е. не се прилага служебно от съда, а се съобразява само при релевирано от ответника възражение. В процесния случай възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска не е направено от ответника с отговора на исковата молба. Уважаването на иска за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност е обусловен от уважаването на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В процесния случай , според РС, е безспорно установено, че с влязло в сила решение заповедта за уволнение е призната за незаконна и отменена, което обуславя основателност и на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Константна е съдебната практика, че искът за възстановяване на работа следва се уважава, щом се установи неговата допустимост и основателност, винаги когато се признае уволнението за незаконно. Незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа независимо от това дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува или е съкратена, закрита е обособена част от предприятието и др. Възстановяването на трудовото правоотношение е такова, каквото е било преди уволнението и има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т.н., с което работодателят следва да се съобрази. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконността на уволнението. Предвид изложеното са ирелевантни посочените в отговора на исковата молба обстоятелства какво е актуалното щатно разписание, съществува ли към момента длъжност, идентичност със заеманата преди уволнението, липса на организационни промени, липса на трансформация или закриване на длъжността. Изложеното по-горе принципно разрешение, че незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа, независимо 3 дали към момента на постановяване на решението длъжността съществува, в практиката търпи изключение само при специалните хипотези на незаконно уволнение по срочен трудов договор и изтичане на срока му в хода на процеса, както и когато работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор и в срока на предизвестието е бил дисциплинарно уволнен. Според РС в процесния случай посочените хипотези не са налице. От представените по делото писмени доказателства се установява,според РС, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника, както и не са навеждани твърдения и представяни доказателства за отправяно от работника предизвестие, чиито срок да е изтекъл. Неоснователни са били и възраженията на ответника, че не са налице основания за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като не е изпълнен фактическият състав на чл.345, ал.1 КТ. Съгласно посочената разпоредба при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Фактическият състав на чл.345, ал.1 КТ не е условие за уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на работа, а обратното - последица от влязло в сила решение, с което такъв иск е уважен. Изискването на чл.345, ал.1 КТ за заемане на длъжността в двуседмичен срок е предпоставено от влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1, т.2 КТ /или акт на работодателя, с който отменя по свой почин заповедта за уволнение - чл.344, ал.2 КТ/. Именно поради горното и в подкрепа на изложените съображения, с Тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГК на ВКС е прието, че първоинстанционният съд следва да изпрати нарочно съобщение до работника за възстановяването му на работа след влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ, от получаването на което съобщение започва да тече двуседмичният срок за явяване на работника на работа. Според РС поради изложеното изискванията на чл.345, ал.1 КТ не са основание за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, предмет на настоящото дело, а биха възникнали при влизане в сила на решение, с което този иск е уважен. Предвид горните доводи и признатото уволнение за незаконно с влязло в сила решение, е настъпил фактическият състав за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът следва да бъде 4 възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - работник *** (***) Белене, *** (***) Белене.

РЕШЕНИЕТО на РС е незаконосъобразно

РС е изложил подробни и ясни мотиви, които се възприемат изцяло от въззивната инстанция ,не следва да се преповтарят, а да се препрати към тях. От приложеното пред въззивната инстанция гр. Дело № 4735/25 г на РС – Плевен се установяват обостоятелствата, приети и в първоинстанционното решение досежно наличието на прпизнато от съда незаконно уволнение.

Следва да се отбележи, че въззивният съд приема за неоснователно възражението за наличието на съществено процесуално нарушение поради непроизнасяне от РС по направеното възражение за местна подсъдност.

Такова действително е направено в предвидения за това срок и РС – Левски е пропуснал да се произнесе по същото, а е разгледал делото по същество на спора. По подадената искова молба се е произнесъл съответен по степен съд и липсата на произнасяне по възражението за местна подсъдност не предпоставя наличието на порок на решението, което да води до недопустимост или нищожност на същото, нито до неговата незаконосъобразност.

Пред въззивната инстанция не се представиха доказателства при спазване на разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на РС.

Следвва да се потвърди атакуваното решение. Разноски за въззивното производство не следва да се присъждат – на въззивника не се дължат, а от въззиваемата страна не са претендирани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №167 от 22.07.2026 г по гр. Дело № 463 /26 г по описа на РС – Левски

КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6