Решение № 15255 от 08.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31764/2024
- Вид
- Решение № 15255
- Подписан
- 08.08.2025
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15255 гр. С., 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110131764 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Ж. З. К. срещу ЗЕАД „...“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2023 г. около 12:15 ч. в гр. С., на ул. „...“ по вина на водача на л.а. „...“, рег. № ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на посочената дата и място е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) по вина на водача на л.а. „...", с per. № .... – М.
В. З., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост реализира удар със спрелия за изчакване за ляв завой л.а. „.....“, с рег. № ..., който вследствие на удара се преместил и ударил насрещно движещия се л.а. „....“, с рег. № ..., който от своя страна, вследствие на удара се отклонява и удря паркирания товарен автомобил „....“, с рег. № .... Ищцата твърди, че е пътувала на предната дясна седалка с поставен колан в л.а.
„.....“, управляван от Д. Ц.. Сочи последната да е спазила правилата за движение и да не е имала техническата възможност да предотврати удара. Поддържа, че в резултат на ПТП й е причинена контузия на главата, като е прегледана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. С., предписана й е терапия и е освободена за домашно лечение. Излага доводи, че причиненото травматично увреждане в областта на главата е довело до силни и продължителни физически болки. Поддържа, че трудно преодоляла стреса от инцидента, сънувала кошмари във връзка с него, не смеела да пътува в автомобил, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. Всичко това довело до срив на самочувствието й и тежък психически шок, като процесът на възстановяване от инцидента продължава и към момента на подаване на исковата молба в съда. Излага твърдения, че във връзка с процесното ПТП е образувано административно наказателно производство срещу виновния водач М. В. З., за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и е издадено Наказателно постановление от 08.12.2023 г., влязло в законна сила на 29.02.2024 г. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „...“ с peг. № .... е била застрахована по застраховка ГО при ответника. С молба от 21.08.2023 г. ищцата поискала от ответното дружество заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, 1 като на 22.08.2023 г. представила и банкова сметка, но до момента на подаване на исковата молба в съда не било изплатено такова. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните последици. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗЕАД „...“ е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „...“ с рег. № ...., както и че на 21.08.2023 г. е предявена претенция за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на този лек автомобил, както и механизма на ПТП. Оспорва твърдението, че по време на инцидента ищцата се е намирала в МПС „.....“ с pег. № ..., както и че твърдените травматични увреждания са настъпили именно в резултат на процесното ПТП.
Поддържа, че съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №1-з-41 от 12.01.2009 г. при ПТП с пострадали лица задължително се съставя констативен протокол за ПТП с пострадали лица и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“ – МВР, а в настоящия случай такъв констативен протокол не е изготвен. Оспорва твърдението за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „...”, с peг. № ...., наличието на вреди и причинно-следствената връзка между инцидента и претърпените вреди. Поддържа, че претендираният от ищцата размер на обезщетението за имуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на характера на твърдяното увреждане и начина на неговото причиняване. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване и твърди, че към момента на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан и е отказала хоспитализация. Поддържа, че поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и предявеният акцесорен иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка по иска по чл. 432, ал.1 вр. чл. 477 КЗ е да установи следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла описаните неимуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението и положителните факти, на които основава възраженията си, в това число и за различен механизъм на настъпване на ПТП.
По възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си увреденият е допринесъл за настъпването на вредите – че ищецът е бил без предпазен колан.
В конкретния случай с определението от 23.12.2024г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.03.2025г., са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водача на л.а. „...“, с рег. № ...., както и че на 21.08.2023 г. ищцата е предявила претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение.
Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпилото ПТП, вината на водача на застрахования при ответника автомобил за настъпилото произшествие, както и дали ищцата е пострадала от процесното ПТП.
От протокол за ПТП № 1844097 от 15.06.2023г. се установява, че на 15.06.2023 г., около 12:15 часа, л.а. „..." с рег. № ...., се движи по ул. „...“ с посока от ул. „...“ към ул.
„....“, и на кръстовището с ул. „...“, поради движение с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП със спрелия пред него л.а. „.....“ с рег. № .... Вследствие на удара л. а.
„.....“ с рег. № ... се измества напред и реализира ПТП с движещия се срещу него л.а.
„....“ с рег.№ ..., който от своя страна се отклонява вдясно и реализира ПТП с 2 паркирания от дясната му страна т. а. „...." с рег. № .... От протокола се установява, че на водача на л.а. „..." с рег. № .... е съставен АУАН за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Посоченият механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от разпита на св.
М. З., водач на л.а. „...". Последният сочи, че автомобилът пред него намалил, пуснал ляв мигач, за да завие на ляво, след което трябвало и той самият да спре и да го изчака. Споделя, че се движел със скорост допустима за населените места, но започвайки да намалява и да спира усетил, че колата няма да успее да спре и така се случило самото ПТП. Опитал да завие вдясно, за да може да го пропусне, но се ударил в дясната му част. Според св. З. причина за това можела да бъде и мократа настилка.
Изяснява, че отдясната страна също така имало спрели автомобили. Свидетелят З. потвърждава, че приложената по делото скица отразява механизма на настъпване на ПТП.
Механизмът на настъпване на ПТП се установява и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвена. Съгласно същото от техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „..." с рег.
№ ...., който е управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него л.а. „....." с рег. № .... Експертът е посочил, че водачът на л. а. „..." с рег. № ...., е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако е управлявал автомобила със скорост, която да му позволи да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него л. а. „....." с рег.
№ ..., като от своя страна водачът на последния не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара се е намирал в спряло състояние пред л. а. „..." с рег. № ..... Вещото лице дава заключение, че и водачът на л.а. „....“ също не е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като вследствие на инициалния удар л.а. „.....“ с рег. № ... е навлязъл внезапно в неговата лента за движение, а четвъртият участник в процесното ПТП т.а.
„...." се е намирал в паркирано състояние.
В съдебно заседание експертът пояснява, че при мокра настилка намалява сцеплението на колите с пътя в сравнение със сухата пътна настилка, но това не би следвало да е причина за ПТП-то, тъй като водачът е следвало да се движи със скорост, при която може да спре в рамките на тази безопасна дистанция, която е следвало да спазва без да настъпи удар в намиращия се пред него автомобил.
Категорично заявява, че не може да се определи скоростта на превозните средства, тъй като за това е необходимо да има крайно тяхно разположение непосредствено след удара с измерване на деформациите, каквото в случая не е налице. Ударът е непредотвратим за всички останали превозни средства без значение от скоростта, защото се установява внезапно навлизане в лентата за насрещно движение в следствие на удар, който е в задната част, а всеки един от останалите участници се е движил в собствената си пътна лента без да предприема каквито и да било маневри.
При съвкупната преценка на всички събрани доказателства съдът приема, че процесното ПТП е настъпило в резултат на неправомерни действия на водача на л. а.
„..." /нарушени са диспозициите на правната норма, уредена в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която предписва, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и нарушение на нормата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко/, който при движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция от движещия се пред него л.а. „.....“, е ударил последния, и вследствие на настъпилото съприкосновение л.а. „.....“ се измества напред и реализира ПТП с движещия се срещу него л.а. „....“, който от своя страна се отклонява вдясно и реализира ПТП с паркирания от дясната му страна т. а.
3
„....". Съдът в тази връзка съобразява и изводите на вещото лице Й., че наличието на мокра настилка не би могла да е причина за ПТП-то, тъй като водачът е следвало да се движи със скорост, при която може да спре в рамките на тази безопасна дистанция, която е следвало да спазва без да настъпи удар в намиращия се пред него автомобил.
Като в случая за останалите участници в ПТП, и в частност за водача на л.а. „.....“ процесният инцидент е бил непредотвратим, доколкото последният е бил в спряло положение, за което споделя и св. З., управлявал именно л.а. „...“. Поради гореизложеното се налага категоричният извод, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л. а. „..." с рег. № .....
Разпечатката съдържа 37 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c96a8c5-f44a-4275-8d2e-9eba4e09a469