Решение № 88 от 16.02.2024, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. *****., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., І СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140100283 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът М. А. Х. от гр.*****. твърди, че от началото на 1998г. и повече от 10 години владеел поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на област *****., община *****., град *****., одобрени със заповед № ****/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в гр. *****., кв. „******“, с площ 433 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори: № ***; №***; №***; № ***; №

***; №***, като и до настоящия момент владението било явно, необезпокоявано, спокойно, непрекъснато, несмущавано, с изразено несъмнено намерение за своене на имота и през 1999г. Ищцата сочи, че построила къща в посочения поземлен имот, а ответникът не се противопоставял на факта, че имотът се владее и свои от ищцата, не били водени дела срещу ищцата и не се оспорвА. посочените факти по никакъв начин, не се противопоставял относно владението, своенето на имота, както и относно построяването на къща в процесния поземлен имот. Ищцата декларирала процесния имот пред община *****., като заплащала данъци през годините и има издавани удостоверения за данъчни оценки като собственик на имота. Сочи, че на 08.11.2022г. поискала извършването на административна услуга от страна на кмета на община *****., а именно: издаването на удостоверение, че поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. *****. не е общинска собственост, както и да бъдат заверени по съответния ред два броя молбидекларации за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК, относно процесния поземлен , но в законоустановения срок услугата не била предоставена, поради което ищцата приела, че е нА.це мълчА.в отказ от страна на кмета на община *****. и на 08.12.2022г. депозиранала 1 жалба пред Административен съд *****. и с Решение №*****г., постановено по адм. дело № ***/2022г. по описа на Административен съд-КърджА. мълчА.вия отказ бил отменен и кмета на община *****. бил задължен да извърши заявената административна услуга, като впоследствие ищцата получила удостоверение с изх. № *******/24.02.2023г. с отразяване, че за поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. *****. има съставен акт за частна общинска собственост с № **** от 30.12.2022г. Или с други думи, едва на 07.02.2023г. ищцата узнала за противопоставяне от страна на община КърджА., досежно владения от нея имот, с оглед на което счита, че за нея възниква правен интерес да предяви настоящия иск. Счита, че давностния срок за придобиване на процесния недвижим имот е изтекъл в нейна полза, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община КърджА., че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на област КърджА., община КърджА., град КърджА., като бъде обезсилен акт за частна общинска собственост с № **** от 30.12.2022г. Алтернативно, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че ответника не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на област КърджА., община КърджА., град КърджА., като бъде обезсилен акт за частна общинска собственост с №**** от 30.12.2022г.

Претендира направените по делото разноски. С допълнително представена молба ищецът уточнява, че процесния имот бил закупен (без документи) от дядото на ищцата през 1967г..

Дядото на ищцата владял този имот до 1989г., когато се изселва в РТурция. През периода 1989г. до края на 1997г. имота бил владян от бащата на ищцата, като е отглеждал животни.

От началото на 1998г. имота бил във владение на ищцата. Къщата била построена без строителни книжа през периода август 1998г. - юни 1999г. върху съществуваща плевня.

Актът за частна общинска собственост нямал правопораждащо действие, тъй като не създавал и не прекратявал права, с оглед на което спорът за материално право следвало да се разреши по реда на чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост. От разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост се извеждало, че е нА.це само един способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърнявА. права на други лица, спорът се разрешавал по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не съществувал самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не бил длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. Ако бъде постановено положително за ищеца решение по иска за собственост, неправилно актуваният имот следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл. 64 от Закона за общинската собственост - определение № 99 от 4.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 59/2013 п, III г. о., ГК; определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г., ГК, I ГО на ВКС , с оглед на което оттегля искането за обезсилване на акт за частна общинска собственост.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в представена писмена защита излага подробни съображения.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община КърджА. представя отговор, в който се оспорват и двата иска, като неоснователни и недоказани, за което излага подробни съображения.

Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства удостоверение №1282/21.02.2023г., скица на ПИ №*****-21.02.2023г., молба-декларация, акт № **** за частна общинска собственост, удостоверения за данъчни оценки №№****/04.08.2021г. и 3 № ****/13.10.2022г., 4 бр. приходни квитанции, решение №*****г. по адм.дело № ***/2022г. по описа на КАС, преписка по изменение на КККР, Акт №****/30.12.2022г. за частна общинска собственост, скица на ПИ №****-21.12.2022г., удостоверение №10042/23.12.2022г., извлечение от семейния регистър на с.П., стр.87, 2 бр. скици , решение №*** от 01.10.2007г. по гр.д. №****/2006г. по описа на 4-б г.о. при ВКС, данъчна декларация от 03.08.2021г., скица на ПИ №15-886109-28.11.2018г., приема за установено следното:

Установява се от доказателствата по делото, че от началото на 1998 г. и досега, т.е. повече от 10 години ищцата владее поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на община КърджА.. Тя упражнява владение върху описания недвижим имот почти 25 години до настоящия момент, като владението е явно, необезпокоявано, спокойно, непрекъснато, несмущавано, с изразено несъмнено намерение за своене на имота. През 1999г. ищцата построява къща в посочения поземлен имот, за което обстоятелство са представени доказателства, които не се оспорват от ответника. Не са водени дела срещу ищцата и не се оспорват посочените факти по никакъв начин. Ответникът не се е противопоставял относно владението, своенето на имота, както и относно построяването на къща в процесния поземлен имот. Ищцата е декларирала процесния имот пред община КърджА., като е заплащала данъци през годините и има издавани удостоверения за данъчни оценки като собственик на имота. В този смисъл давностния срок за придобиване на процесния недвижим имот е изтекъл в полза на ищцата. В този смисъл са и показанията на свидетелите Шенай Идриз и Митко Юлиянов, чиито показания са еднопосочни, преки, логични, непротиворечиви, и кореспондиращи си с останА.те доказателства по делото и в подкрепа на претенцията от страна на ищеца.

Съгласно т. 2 от ТР 4/2012 от 17.12.2012 г., ОСГК на ВКС изискуемото от чл. 120 от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС волеизявление/позоваване на давност/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, но правната последица -придобиване на правото на собственост или друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, защото фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективния елемент на упражняване на фактическата власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя, и за придобиване на вещното право е необходимо обективирано волеизявление с цел както зачитане волята на правните субекти, така и за защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Затова е необходимо 3 потвърждаване нА.чието на намерение за своене чрез позоваване на последиците на придобивната давност чрез предявяване на иск или възражение при нА.чие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собствеността въз основа на продължилото в срока по чл. 79 от ЗС владение. В случая доказаното упражняване от ищеца на фактическа власт на имота повече от 10 години, явно, непрекъснато и необезпокоявано, като свой собствен, обуславя уважаване на иска за собственост на предявеното основание.

Установи се, че владението не е прекъсвано по смисъла на чл. 81 от ЗС и по арг. от чл. 83 от ЗС, защото не е пречено на ищеца да ползва имота. Владението е спокойно и явно, защото не е установено и поддържано с насилие и по скрит начин. Владението е несъмнено, защото се установява, че фактическата власт се упражнява с намерение за своене-следва от установения начин на ползване на имота, които действия нямат случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се запази вещта. За доказването на субективния елемент на владението /намерението за своене/, е установена законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго, която е приложима на общо основание, тъй като не е проведено насрещно доказване в обратна насока.

Установи се, че владението върху процесния поземлен имот е било предадено на ищцата от нейния баща. Същата е построила в процесния поземлен имот жилищната си сграда през 1999 година, като от тогава в спорния имот е живяла единствено и само ищцата със семейството си. Границите на цялото дворно място от 433 кв. м. са материА.зирани с ограда и не са променяни от 1968 г. и в тези граници се владее от ищцата и понастоящем.

Или от 1999 г. ищцата е със съзнанието на собственик на гореописания недвижим имот, поради което ежегодно заплаща и дължимите за него данъци и такси. В периода от 1980 г. до настоящия момент ищцата е осъществявала спокойно, несъмнено, несмущавано владение върху неурегулирания поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на кв.******, общ. КърджА., целият с площ от 433 кв. м., с намерение да го свои за себе си. Това нейно владение е било явно, като същото било демонстрирано от страна на ищцата, както пред общинските и държавни власти, така и пред всички съседи. Ето защо, съдът приема, че ищцата е придобила процесния имот още като в нейна полза е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок, през който същата е установила фактическа власт върху процесния имот, упражнявала я е явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого с намерение да придобие собствеността върху поземления имот. С оглед на изложеното, безспорно се установи по делото, че ищцата е придобила собствеността върху гореописания недвижим имот, въз основа на изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът приема за доказано, че процесният имот е запазил характера си на земеделски имот, застроен с жилищна сграда и е могъл да бъде обект на придобивна давност и при старата редакция на чл. 86 ЗС. Същият не е бил внасян в ТКЗС, включван в блок на същото или по някакъв начин да е отнеман от собствениците му, поради което и собствеността му е запазена в реалните му граници. Като такава земя, същата не е подлежала на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за него не се прилага разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито пък подлежи на включване във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този фонд се включват само земите, подлежащи на възстановяване, но останА. незаявени от бившите собственици в срока по закон, каквато не е процесната земя, с оглед съображенията относно статута му. В този смисъл е константната практика на ВКС, разглеждаща въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място, залегнала в редица решения /Решение № 100 от 23.07.10 год. по гр. д. № 3426/08 год. IV г. о., на ВКС; Решение № 249 от 4.07.11 год. по гр. д. № 621/10 год. I г. о., на ВКС; Решение №145 от 16.11.2016 год. по гр. д.