Решение № 492 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000501486 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.01.2022г., постановено по гр.д.№ 6138/2017г. по описа на СГС, ГО, 23 с-в, е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.67 ЗС, като е признато за установено по отношение на „СОФИЙСКИ ИМОТИ“ ЕАД, правото на строеж, учредено с Договор № РД 56-2102/16.10.1998 г., вписан с вх. № 20519/09.11.1998 г., том 15, № 53, имотна партида № 925521 на Служба по вписвания при СРС от „СОФИЙСКИ ИМОТИ“ ЕАД, ЕИК 831835134 в полза на „ВЛАДИМПЕКС“ ЕООД, гр.София ЕИК 831301899 върху УПИ III-126, общ., отреден „за КОО“, с площ от 748 кв.м, кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша”, /бивш УПИ IX - „за СГО и мебелна къща“, с площ от 918 кв.м, кв.1а, м.“НПЗ Хладилника- Витоша“/ не съществува поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в петгодишния срок.

Със същото решение на основание чл.78 ал.1 и 8 ГПК, „ВЛАДИМПЕКС“ ЕООД, е осъден да заплати на „СОФИЙСКИ ИМОТИ“ ЕАД, сумите от 1218 лв. деловодни разноски и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника.

Жалбоподателят-ответник „ВЛАДИМПЕКС“ ЕООД оспорва решението изцяло.

Посочва, че съдът неправилно е приел, че процесното право на строеж било учредено в полза на „ВЛАДИМПЕКС ЕООД от ищеца „СОФИЙСКИ ИМОТИ" ЕАД. Правото е учредено от СО, въз основа на Заповед № РД-56-1361 от 20.07.1998г. на Кмета на СО, след 1 проведен търг с явно наддаване. Считат, че съдът неправилно е приел в мотивите на обжалваното решение, че между страните няма спор, че към посочената дата 16.10.2003г., на която според СГС изтича погасителна давност на учреденото право на строеж/ както и до настоящия момент ответникът не е предприел действия по снабдяване със строителни книжа за реализиране правото на строеж. Твърди, че видно от събраните по делото доказателства по негово искане са издадени няколко визи за проучване и Проектиране по отношение на поземления имот, върху който му е учредено право на строеж. Изтъква факта, че не е имал никаква обективна възможност да предприеме реални действия за изготвяне на инвестиционни проекти за бъдещата сграда, за която му е учреденно право на строеж и съответно не е имал обективна възможност да внесе такива проекти за одобряване от компетентния орган и за издаване на разрешение за строеж. Учредителят на правото на строеж - Столична община, чрез нейните органи, е осуетила възможността за проектиране, като е изменила действащия регулационен и застроителен план, без тяхно съгласие. Така СО е нарушила задължението си да не пречи на „ВЛАДИМПЕКС' ЕООД да осъществи правата си по договора за учредяване право на строеж. Без значение е, че такова задължение не е изрично записано в договора за учредяване на право на строеж, тъй като същото произтича от естеството на договора. Твърди, че малко повече от три месеца, считано от датата на сключването на договора за учредяване на право на строеж, е издадена Заповед № РД-09-50-41 от 22.01.1999г, на Гл.архитект на София /поправена със Заповед № РД-09-50-649 от 05.11.1999 г./, с която е одобрен проект за цялостен ЗРКП на местност „НПЗ Хладилника Витоша", като чрез нея е намалена площта на имота от 918 кв.м. на 748 кв.м., върху който е учредено правото на строеж и това е станало без съгласието им и без да е предложен от страна на общината анекс към договора. Посочва, че това е съществено ограничение в правата на суперфициара от страна на учредителя на правото на строеж - Столична община, която освен, че е собственик на имота, върху който е учредено правото на строеж до апортирането му в ищовото дружество, се явява и административният орган по смисъла на ЗУТ, на който е предоставено правомощието да изменя действащите планове, да издава визи по чл.140 ЗУТ, да одобрява инвестиционните проекти за строителството на бъдещата сграда, за която е учредено право на строеж и да издава разрешение за строеж. Съдът се позовава на клаузата на чл.9 от договора за учредяване право на строеж, според която суперфициарът се задължава да проучи съществуващите условия на терена, вкл. подземен и надземен кадастър, геоложки и хидроложки условия, като при нужда проектира и изгради необходимата му инженерна инфраструктура.

Основният въпрос е дали е имал обективна възможност да изпълни задължението си по чл.9 от договора и дали неизпълнението на това задължение се дължи на негова вина или бездействие. Внимателният прочит на задълженията по чл.9 от договора за учредяване право на строеж показва, че същите не включват изместване на съществуващия в имота централен канализационен колектор, наречен „ЛЯВ СЛАТИНСКИ КОЛЕКТОР", за който по делото се доказва от тройната и допълнителната тройна СТЕ, че е пречка за проектирането и изграждането на предвидената за построяване сграда, предмет на договора за учредяване на право на строеж, вкл. за одобряването на инвестиционни проекти, съгласно учреденото 2 право на строеж. Негово е единствено задължението да се проектира и изгради необходимата инженерна инфраструктура. За да бъде изградена обаче тази инфраструктура, преди това е необходимо да отпаднат всякакви пречки за целта, както от фактически характер /наличието на горепосочения централен колектор през средата на имота, който е действащ до изместването му през 2016г./, така и от правен характер /промяна на плана по такъв начин, който да позволява изместването или премахването на преминаващия през средата на имота централен канализационен колектор/ и по този начин да се осигури реална възможност на суперфициаря да изпълни задължението си по чл.9 от договора за изграждане на необходимата му инженерна инфраструктура за функциониране на бъдещата сграда, за която му е учредено право на строеж. Правните пречки за извършване на проектиране на бъдещата сграда, за която е учредено право на строеж, с оглед наличието на законно изградения и функциониращ централен канализационен колектор, са съществували чак до въвеждането в експлоатация на новия централен канализационен колектор /ЛЯВ СЛАТИНСКИ КОЛЕКТОР/ с Разрешение за ползване № СТ-05-165 от 13.02.2017г., издадено от ДНСК гр.София. При това положение намират за абсурдно да се твърди, че до 13.02.2017 г., когато е въведен в експлоатация новият УЛИЧЕН КАНАЛ /ЛЯВ СЛАТИНСКИ КОЛЕКТОР/, преминаващ по улицата, извън пределите на имота, върху който е учредено правото на строеж, е било възможно да се проектира и строи, съгласно процесния договор за учредяване на право на строеж.

Затова съществуващият и в момента в имота канализационен колектор 70/105 см. /но вече неработещ/ е представлявал обективна пречка за проектиране на сграда в УПИ ІІІ 126, общ,, отреден „за КОО" с площ от 748 кв.м. от кв. 23 по плана на местност „НПЗ Хладилника Витоша" и за издаване на строителни книжа чак до 13.02.2017г.т когато е въведен в експлоатация по надлежния ред новият УЛИЧЕН КАНАЛ /ЛЯВ СЛАТИНСКИ КОЛЕКТОР/, преминаващ по улицата, извън пределите на имота. Този колектор може да бъде изместен извън имота само при съответно изменение на плана за уличната регулация, където следва да премине изместения колектор и което е станало през 2017 г. след такова изменение на плана и надлежно одобрени инвестиционни проекти. В случая не става въпрос за дворищна канализация, която може да бъде изместена от имота по искане на суперфициаря, а за централен канализационен колектор /ЛЯВ СЛАТИНСКИ КОЛЕКТОР/, който може да бъде изместен и е изместен едва след одобряване на съответния ПУП и издаване на съответните строителни книжа за изграждане и реконструкция на цялата улица, през която преминава новия уличен канал.

Оспорват извода, че срокът е започнал да тече на 21.01.2003г., тъй като визата по чл.140 ЗУТ представлява извадка от действащия план за регулация и застрояване, общинската администрация е издала визата за проучване и проектиране от 21.01.2003 г. въз основа на предходен план от 1995 г., който вече не е бил действащ към момента на издаването й, като в нея са отразени номерация на парцел /УПИ/, площ и граници на същия, които не съответстват на действащия план за регулация и застрояване и вече не са съществували в правния мир. Разминаването в площта и границите на имота е значително и 3 води до невъзможност за проектиране на бъдещата сграда, предмет на учреденото право на строеж. Визата за проучване и проектиране е била изначално негодна за извършване на каквито и да било действия от страна на ответника по снабдяване със строителни книжа и започване на строителството. Съдът е пропуснал факта, че изменението на плана за регулация и застрояване на имота със Заповед № РД-09-50-41 от 22.01.1999г. на Гл.архитект на София е довело до необходимост от сключване на анекс към договора за учредяване на право на строеж с оглед на новите параметри на застрояване в имота, получени вследствие на това изменение на плана за регулация и застрояване, включващи и редуциране /намаляване/ на площта на имота и промяната на границите му. Посочва, че и след 1999 г. планът за регулация и застрояване е изменян служебно от СО, без негово съгласието и без да му е осигурена възможност за проектиране на предвидената по договора сграда. Затова твърди, че правото на строеж, учредено с горепосочения договор не е погасено по давност, тъй като такава изобщо не е текла и ще започне да тече едва след премахването на горепосочения централен канален колектор, преминаващ през имота, който вече не е действащ, но пречи за реализиране на строителството. Дори погасителна давност да е текла след въвеждането в експлоатация на новия централен канален колектор, то е очевидно, че същата не е изтекла до предявяването на иска по настоящото дело. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „СОФИЙСКИ ИМОТИ“ ЕАД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съгласно приложеното по делото писмо вх.№ИД-01-196/25.03.2016 г. на район „Лозенец", както и от заключенията на приетите по делото СТЕ е установено, че процесният терен не е застроен, а в техническия архив на район "Лозенец“ не се съхраняват одобрени проекти за строеж на „Обществен център /административно-търговска сграда/" за същия поземлен имот. Изтъква факта, че съгласно чл.12 от цитирания договор от 16.10.1998г. суперфициарът е бил задължен да започне строителство в едногодишен срок от влизането му в сила, като във връзка с това е следвало в конкретно посочени в чл.5, чл 6 чл.7 и чл 9 от договора срокове да извърши определени действия. По делото не са представени доказателства за изпълнение на тези задължения, касаещи: разработване и внасяне за разглеждане в район „Лозенец“ на изискуемите по договора обемно- градоустроиствени решения (чл.6 от договора), иницииране на процедура за съгласуване на издадените две визи за проучване и проектиране (от 21.12.2000г. и от 17.01.2003г.) с относимите инстанции (чл./) няма данни за извършени от суперфициара проучвателни дейности за съществуващите условия на терена включително подземен и надземен кадастър, геоложки и хидроложки условия, както и действия по проектиране и изграждане на необходимата за осъществяване на строителството в терена инженерна инфраструктура (чл.9). Относно направените твърдения, че издадената от район „Лозенец“ скица- виза за проучване и проектиране на обществена обслужваща сграда в парцел IX, кв.23; м.НПЗ „Хладилника“ от 17.01 2003г. по молба вх.№ АБ-70-632/28.11.2002 г. не е в съответствие с действащият ПУП, следва да се има предвид, че цялостният застроителен, регулационен и кадастрален план на м.НПЗ Хпадилника-Витоша“ одобрен с горецитираните заповеди от 1999г. е потвърден едва на 06.08 2003г. с Решение N° 85 по Протокол № 56/06.08.2003 г. на СОС, което е взето на основание § 187 от ПР на ЗИДЗУТ и с 4 него се потвърждават голям брой заповеди на Гл.архитект на София, издадени на основание чл.6 т.6 ЗТСУ /отм./ за периода от 11.09.1991г. до 31.12.2001г, между които и заповедите описани по-горе. Решението на СОС е обнародвано в ДВ бр. 78/2003 г. Оспорва наведените в жалбата твърдение, че поради изменението на ЗРП е намалена площта на имота респ. вече не е била налице обективна възможност да се строи. Изрично е договорена възможност за промяна в параметрите на застрояването, както и уреждане на последиците от тази промяна още в първоначалния договор т.е. анекс изобщо не е бил необходим. Напротив, суперфициарът е разполагал с надлежно издадени и непротиворечиви една спрямо друга визи за проучване и проектиране (от 21.12.2000г. и от 17.01.2003г.), които документи съставляват началната предпоставка за започване на предпроектните проучвания в парцела.

Разпечатката съдържа 18 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c959f43-8deb-426e-9d65-fd80385f4726