Определение № 1630 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1630 гр. София, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на въззивникът ищец Г. И. Б., чрез процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.

Ответникът по молбата Прокуратура на Република България депозира отговор с който моли искането да бъде оставено без уважение.

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби – на ищеца и на ответника в първоинстанционно производство. С постановеното решение въззивният съд е потвърдил изцяло постановения първоинстанционен съдебен акт, като е приел, че при този изход на спора страните не си дължат разноски.

Разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и 1 същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка.

С оглед на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. Б. с правно основание чл.248 от ГПК, депозирана в съда на 30.05.2025 год., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2