Решение № 7146 от 22.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7146 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. Н.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110142608 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Х. А. Д. твърди, че е предоставила на ответницата В. П. Д. заемни средства по 14 заемни правоотношения, както следва:

1. Заем в размер на 325.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57419/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;

2. Заем в размер на 255.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57420/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;

3. Заем в размер на 510.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума във връзка с лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 57524/28.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;

4. Заем в размер на 165.00 лв., представляващ заплащане на дължима сума за лечение на В. Д., за което е издадена фактура № 188311/25.08.2023 г. от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД;

5. Заем в размер на 6 000.00 лв., представляващ заплащане на дължими от В. Д. нотариална такса, такса вписване и данък по чл. 44 ЗМДТ (във връзка с покупка на недвижим имот от В. Д.), осъществено на 15.04.2022 г.;

6. Заем в размер на 750.00 лв., от 21.03.2023 г., представляващ възстановяване на дължима от В. Д. сума на А

7. Заем в размер на 150.00 лв., представляващ заплащане на дължимо от В. Д. адвокатско възнаграждение (във връзка с правна консултация относно покупка на 1 недвижим имот от В. Д.), осъществено на 23.02.2022 г.;

8. Заем в размер на 1 500.00 лв. от 15.09.2022 г.;

9. Заем в размер на 1 200.00 лв. от 26.09.2022 г.;

10. Заем вразмер на 1 000.00 лв. от 13.09.2022 г.;

11. Заем вразмер на 300.00 лв. от 02.05.2023 г.;

12. Заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г., предоставен в брой;

13. Заем в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г., предоставен в брой;

14. Заем в размер на 1 500.00 лв. от 18.07.2022 г.

Сочи, че общият размер на предоставените заемни средства възлиза на сумата от 14 555 лева. Твърди, че всяка от сумите, с изключение на посочените под № 12 и № 13, са преведени по банков път. Единствено заемите в размер от 500 лева от 13.06.2023 г. и в размер от 400 лева от 15.02.2023 г. били предоставени в брой. При предоставянето на всяка една от заемните суми ответницата поемала задължение за нейното връщане, без страните да са уговаряли падеж за изпълнение. Ето защо, на 25.04.2024 г. ищцата изпратила до ответницата покана за връщане на заемните средства в десетдневен срок, считано от получаването на поканата. Поканата била връчена на ответницата на 28.04.2024 г. при условията на отказ. Сочи, че срокът за връщане на заемните средства е изтекъл на 08.05.2024 г., като считано от 09.05.2024 г. ответницата била в забава за изпълнение. Поради тези и останалите изложени съображения, моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяването на исковата молба до погасяването.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на искова молба.

С влязло в сила Разпореждане № 147446 от 14.10.2024 г., съдът е прекратил производството в частта, касаеща предявените искове за лихва за забава за период от 09.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети: 1) фактура № 188311/25.08.2023 г. за сума в размер на 165.00 лв., за която е издаден фискален бон № 0006522/25.08.2023 г.; 2) фактура № 57524/28.08.2023 г. за сума в размер на 510.00 лв., за която е издаден фискален бон № 0012240/28.08.2023 г.; 3) фактура № 57419/25.08.2023 г. за сума в размер на 325.00 лв., за която е издаден фискален бон № 0003301/25.08.2023 г.; 4) фактура № 57420/25.08.2023 г. за сума в размер на 255.00 лв., за която е издаден фискален бон № 0003302/25.08.2023 г., всички издадени от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД, с получател В. П. Д..

От представените по делото 11 преводни нареждания, се установява че: 1) на 28.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 165.00 лв. с основание за плащане „авт.код: 828662 – CITY CLINIC“; 2) на 29.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 510.00 лв. с основание за плащане: „авт.код: 729671 - CITY CLINIC“; 3) на 28.08.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 580.00 лв. с основание за плащане „авт.код: 557030 – CITY CLINIC“; 4) на 15.04.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 6000.00 лв. с основание за плащане: „такса нотариус“ и получател В. Д.; 5) на 21.03.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 750.00 лв. с основание за плащане: „възстановена сума пералня“ с получател А Д6) на 23.02.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 150.00 лв. с основание за плащане: „адвокатска услуга 2 проверка документи по сделка“ с получател А; 7) на 15.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 1500.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на материали за банята“ с получател В. П. Д.; 8) на 26.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 1200.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на материали за банята“ с получател В. П. Д. ; 9) на 13.09.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 1000.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на материали за банята“ с получател В. П. Д.; 10) на 02.05.2023 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 300.00 лв. с основание за плащане: „заем за бала“ с получател В. П.

Д.; 11) на 18.07.2022 г. Х. А. Д. е наредила сума в размер на 1500.00 лв. с основание за плащане: „захранване плащане на материали за банята“ с получател В. П. Д..

Приложено по делото е и искане за ипотечен кредит, нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни и други обекти, скица на поземлен имот, 2 броя удостоверения за административен адрес, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и кореспонденция по електронна поща.

Други писмени доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав - постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК). Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

В настоящия случай ищецът поддържа да са налице 14 договора за заем, сключени с ответницата, за обща сума в размер на 14 555 лева. Установяване на твърдения факт на уговорката за предоставяне на заемни средства по делото е в доказателствена тежест на ищеца. Следва да се отбележи, че основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземания, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, че между страните са възникнали облигационни отношения по 14 договора за заем, по силата на които за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетите суми.

За част от твърдените заемни правоотношения са ангажирани и гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят А П Д, който е син на ищцата и брат на ответницата, споделя, че знае за предоставен заем в размер на 500 лева през юни 2023 г. от страна на ищцата към ответницата. Заемът е бил свързан с абитуриентския бал на сина на В., като твърди, че последната е поела ангажимент да върне сумата в най-кратък срок, но това така и не се е случило. Споделя, че сумата е била предадена в заведение в Младост. Посочва, че е запознат и с предоставен заем от 3 ищцата в размер на 400 лева през месец февруари 2023 г. за закупуване на гардероб, тъй като бил присъствал в жилището на В. при предаването им. Сочи, че е заел на В. сума в размер на 750 лева през март 2023 г. за закупуване на пералня, транспорт и монтаж. Същата сума му е била възстановена от ищцата Х. с уговорка, че В. ще възстанови всички получени заемни средства на нея. Твърди, че е запознат, че ответницата е получила сума от 6000 лева и 150 лева във връзка със закупуване на недвижим имот и плащане на адвокатско възнаграждение на адвокат. Споделя, че е запознат със заеми, свързани с ремонт на баня и други заеми, които Х. е давала на В., но не може да посочи точни суми. Не помни конкретни дати, на които сумите са били давани на В..

По делото е разпитана в качеството й на свидетел и В, която живее на семейни начала със сина на ищцата. Споделя, че е чувала от А за заем от февруари 2023 г. в размер на 400 лева за закупуване на гардероб и е запозната с даден заем през юни 2023 г. в размер на 500 лева. Не е наясно какви са уговорките за връщане на заемите.

При оценяване на свидетелските показания по правилата на чл.172 ГПК, следва да се вземе предвид, че свидетелят А. П. Д. е син на ищцата и брат на ответницата, поради което се явява заинтересована страна. Посочената връзка между страните и свидетелите сама по себе си не компрометира свидетелските показания.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът съдът намира, че от същите се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на основния елемент от фактическия състав на вземането, а именно възникването на облигационното правоотношение между страните за предоставяне на заемни средства, за част от твърдените заемни договори.

С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. В случая, с оглед на факта, че страните по делото са роднини по права линия, то е налице изключението, предвидено в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5000 лева, а за установяването на договори на по-ниска стойност свидетелските показания са допустими на общо основание.

По отношение на двата договора за заем в размер на 500.00 лв. от 13.06.2023 г. и в размер на 400.00 лв. от 15.02.2023 г.:

И за двата договора за заем са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели свидетели. По отношение на предоставената сума в брой в размер на 500 лева на 13.06.2023 г. и двамата свидетели са присъствали и възприели непосредствено факта на предаване на сумата в заведение в р-н Младост в гр. София.

По отношение на предоставената сума в брой в размер на 400 лева на 15.02.2023 г. единствено свидетелят Д сочи, че е присъствал. Последният дава и повече подробности относно предоставените суми, като сочи, че уговорката между страните по делото била, че сумата се предоставя като заем от Х. Д. на В. Д., както и че последната поела задължение да върне сумите, без помежду им да е уговорен срок за връщането. Следва да се отчете вероятната заинтересованост на свидетеля, но по отношение на процесните два заема са събрани гласни доказателствени средства и чрез разпита на свидетелката В, която не се намира в роднинска връзка със страните по делото. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая до ответницата е изпратена нотариална покана, връчена й при отказ по реда на чл. 44, ал.