Решение № 3307 от 11.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7520/2023
- Вид
- Решение № 3307
- Подписан
- 11.07.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 7068 от 08.06.2023 · НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- Член 6, параграф 2 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 324 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3307 гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110207520 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на лицето Д. К., чрез неговите процесуални представители адвокат Б. Х. и адв. С. М., срещу Заповед за задържане на лице № 228зз356 от 15.04.2023 г. , издадена от К. И., на длъжност „старши полицай“ при 04 РУ С..
В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно основание за задържането на лицето, нито имало изложени фактически констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е задържано лицето.
Иска се отмяната на заповедта, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от двамата си защитници. В пледоарията си по същество те поддържат аргументите във въззивната жалба, искат отмяната на издадената заповед и претендират разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от юрк. Борислав Страхинов, който в пледоарията си по същество иска от съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. В писмени бележки той сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в нея се съдържат всички законови реквизити, а задържането изпълнявало целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е обективирано възражение на адвокатския хонорар, 1 претендиран от жалбоподателя.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че на 15.04.2023 г. в гр.
София, жалбоподателят Д. Д. К., с ЕГН **********, е бил задържан със заповед за задържане на лице с № № 228зз356 от 15.04.2023 г. , издадена от К.
И., на длъжност „старши полицай“ при 04 РУ С..
Посоченото в обжалваната заповед основание за задържането на горепосоченото лице, е със следното словесно съдържание: „данни за извършено престъпление във връзка с чл. 324 от НК“.
В заповедта не са посочени никакви фактически основания за задържането на лицето, нито е посочено в какво точно се изразява наличието на „данни“ за извършване на посочения престъпен състав.
Заповедта е връчена на лицето срещу подпис, а към заповедта е приложена декларация от 15.04.2023 г., с която задържаният е декларирал, че е запознат с правата си.
Към момента на разглеждане на делото, не са налице данни жалбоподателят да е бил привличан в качеството на обвиняем, нито са налице доказателства за образувано ДП.
При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:
Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.
За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.
От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на 2 въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето К., както и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Посоченото основание в заповедта не е достатъчно като описание, защото въобще не е ясно за какви действия лицето е задържано. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.
Именно в тази насока е и последното произнасяне на ЕСПЧ по българско преюдициално запитване - основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.
Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред. Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване – виж повече в решение на СЕС по дело C‑608/21.
3
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото има обективирано възражение за прекомерност от ответника, съдът намира, че следва да го уважи, защото делото е с ниска фактическа и правна сложност и е решено в едно съдебно заседание.
Доколкото нормата на чл. 35а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения повелява, че за представителство, защита и съдействие на задържано лице по Закона за Министерството на вътрешните работи минималното възнаграждение е 300 лв., то съдът намира, че следва да редуцира същото към предвидения в закона минимум, по изложените по-горе съображения за това. Следва да се отбележи, че в този случай не се прилага нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата, а се прилага нормата на чл. 35а, защото тя представлява специален състав, в който е уредено възнаграждението именно за дела по реда на настоящото. Ето защо, възнаграждението следва да бъде определено като 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на лицето Д. К., чрез неговите процесуални представители адвокат Б. Х. и адв. С. М., срещу Заповед за задържане на лице № 228зз356 от 15.04.2023 г. , издадена от К. И., на длъжност „старши полицай“ при 04 РУ С., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Д. Д. К., с ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Д. Д. К., с ЕГН **********, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5