Решение № 9227 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9227 гр. ....., 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110159518 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. И. С. против ..... „......“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане ответника да заплати сумата 2288,65 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата 3820,35 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатеното обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 224, ал.

1 КТ за сумата 876,83 лева, представляваща дължимо увеличение съгласно Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. върху изплатено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 59 дни, ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до окончателното й плащане, с правно основание чл. 86, ал. 1 КТ за сумата от 363,75 лева, представляваща мораторна лихва върху увеличения размер на трудовите възнаграждения за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г, сумата от 607,19 лева, представляваща мораторна лихва върху увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г., и сумата от 139,36 лева, представлява мораторна лихва върху увеличения размер на обезщетението за неизплатен годишен отпуск за периода от 11.08.2023 г. до 06.10.2024 г.

Ищцата излага твърдения, че е заемала длъжността „Старши учител, гимназиален етап общообразователен“ въз основа на Трудов договор № 178/13.09.1990 г., сключен с ответника, при пълен работен ден от 8 часа при 40-часова работна седмица. Твърди, че с Допълнително споразумение № 977/04.05.2023 г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 1535 лв., както и 42 % за трудов стаж и професионален опит- по 1 % за всяка прослужена година.

Сочи, че със Заповед № 695/20.07.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 26.07.2023 г. Твърди, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образувание, с който е променен размерът на 1 минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г. С оглед изложеното поддържа, че следва да й бъде преизчислено трудовото възнаграждение, доколкото увеличението на заплатите чрез анекса от 10.08.2023 г. се прилага с обратна сила. Излага твърдение, че със Заявление с вх. № 1/18.09.2023 г. е направила искане да й бъдат изплатени дължимите суми съгласно процесния анекс.

Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесните суми. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение до 26.07.2023 г., прекратено на основание чл. 328, ал.

1, т. 10 КТ, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Старши учител, гимназиален етап общообразователен“ въз основа на Трудов договор № 178/13.09.1990 г. Счита, че при прекратяване на процесното трудово правоотношение на ищеца са изплатени дължимите обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Сочи, че съгласно Допълнително споразумение № 977/04.05.2023 г. към трудовия договор на ищеца е определено основно месечно възнаграждение в размер на 1535 лв. Твърди се, че работодателят не е имал нормативно задължение да увеличи основното й трудово възнаграждение след приемане на процесния анекс. Поддържа, че наличието на действащо ТПО към датата на подписване на анекса е абсолютна предпоставка за увеличение на индивидуалната работна заплата, тъй като анексът се отнасял единствено за „заетите лица“, което не включва пенсионираните.

Доколкото към датата на приемане на анекса ищецът не е имал качеството на служител при ответника, то анексът не следва да се прилага спрямо него. Твърди, че второто условие за прилагане на анекса спрямо ищеца е последният да е бил член на синдикална организация, подписала процесния анекс. Счита за неоснователни и претенциите за мораторна лихва, доколкото обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ са били изчислени правилно към датата на прекратяване на трудовия договор. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които са квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявените искове ищцата следва да установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което е полагала труд през периода от 01.01.2023 г. до 26.07.2023 г. и е прекратено със Заповед № 695/20.07.2023 г. на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 26.07.2023 г., че подписаният Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образувание намира приложение и спрямо нея, че е била член на синдикалната организация, подписала Анекса, размера на претендираните вземания, както и че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил надлежно задълженията си да заплати дължимите трудови възнаграждения, обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за неизползван платен годишен отпуск, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата на основание Трудов договор №178/13.09.1990 г., е работила на длъжност „Старши учител, гимназиален етап общообразователен“ в ..... „......“ гр. ..... при 8-часов работен ден при 40-часова работна седмица преди трудовото й правоотношение да бъде прекратено със Заповед №695/20.07.2023 г. на директора на училището, считано от 26.07.2023 г. на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно, че съгласно подписано между страните Допълнително споразумение №977/04.05.2023 г.

2 основното й трудово възнаграждение е увеличено до сумата 1535,00 лева като й е заплащано и 42% допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл.222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за пенсионирането и за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Преди прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, за което по делото е прието удостоверение с изх.

№59/03.10.2024 г. видно от което Д. И. С. е била член на РСО към КТ „Подкрепа“ за периода от 17.09.2014 г. до 31.07.2023 г. вкл. Не се спори от страните, че на 10.08.2023 г. е подписан Анекс № Д01- 192 от същата дата към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., с който са определени минимални основани работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по силата на което е изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищното образование увеличени с 15%.

Със заявления от 18.09.2023 г. ищцата е поискала да й се изплати увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023 г. до 25.07.2023 г., както и разликата в изплатените обезщетения при пенсиониране и за неизползван платен годишен отпуск.

Спорен по делото е въпросът дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите им възнаграждения.

Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по трудов договор е възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови функции. В процесния случай безспорно се установи, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище в процесния период. Поради липса на твърдение и доказване на обратното, съдът приема, че същата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения. Установено е още, че ищцата е била член на РСО към КТ „Подкрепа“ до 31.07.2023 г. вкл., поради което разпоредбите на посочения по-горе колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. са действали и по отношение на нея, тъй като СБУ към КНСБ и СО към КТ „Подкрепа“ са страни по този колективен трудов договор, вкл. Анекса към него. На основание чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Правилото на чл. 54 КТ гласи, че колективният трудов договор влиза в сила е деня на сключването му, ако не е предвидено друго, като може по всяко време да бъде изменян по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.

По силата на сключения на 10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл.27 от КТД от 06.12.2022 г., уреждаща минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и разпределението на осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата - от 01.01.2023 г. се определят по-високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование, т.е. с анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата касателно всички членове на синдикални организации, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.

Настоящият състав приема, че изменението на КТД с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключване на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия се предвиждат нови размери на трудовите възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент правоотношения между страните по КТД.

В Наредба №4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил § 2, определящ минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти да се прилагат считано от 01.01.2023 г. , като 3 посочените суми съвпадат изцяло с тези по Анекса от 10.08.2023 г.. Също така приетото изменение на КТД с Анекс 10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата на образованието.