Решение № 26 от 14.02.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Добрич, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря П.а Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20213200500645 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 261910/28.06.2021 год. на П.А. Ж., от с. П., обл. Х. срещу решение №260049/28.05.2021 год. по гр.д.№ 820/2019 год. на Районен съд Б., с което е отхвърлен иска й против П. Д. З., от гр. Х., ул. „Д.“ №* и Д.Д. З. от гр. С., С.г., *** за допускане до делба на едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б.

(парцел **-** в кв. 33 по рег. план на в.з. Б.С., гр. Б. );признато е за установено спрямо нея и П. Д. З., от гр. Х., ул. „Д.“ №*, че Д.Д. З. от гр. С., С.г., *** е носител на правото на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б. (парцел **-** в кв. 33 по рег. план на в.з. Б.С., гр. Б.) и е отменен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и писмени доказателства, вписан като акт №29, т. 8, д. №1252/2016 г. по описа на СВ при Районен съд-Б. относно 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти:

1 едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 74 кв.м. и идентификатор ***, ведно с от вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б..

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се претендира отмяната му, като бъде уважена претенцията за делба на вилно място и сграда в гр. Б..

Въззиваемите страни П. Д. З., от гр. Х. и Д.Д. З. от гр. С. считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана.

Спори се между страните ,на кои от тях принадлежи правото на собственост върху недвижимите имоти и в какъв обем ,при съобразяване ,че принадлежността му се претендира по силата на наследяване по закон, завещание и давност. Спора е обусловен от различното им виждане по въпросите изпълнени ли са фактическите състави на съответните придобивни способи ,а именно произвело ли е действие саморъчното завещание на Т.С. с оглед спазване на процедурата по обявяването и вписването му; кога и от кого е било прието наследството на С., кога и от кого е установена фактическата власт върху недвижимия имот, с какви действия ,намерения и кому са били противопоставени, както и дали позоваването на давността е извършено по време на брака на част от страните по делото.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.06.2021 год.,жалба 261910/28.06.2021 год. ,изпратена по пощата на дата 23.06.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е постановено по предявени искове за делба и собственост,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.34 от ЗС и чл.124 ал.1 от ГПК както следва:

1./Заявеният от П.А. Ж., ЕГН **********,от с. П., общ.Х. срещу П. Д.

З.,ЕГН **********,от гр.Х.,ул.“Д.“ №* с искова молба рег.№4181/22.10.2019 год. иск е за делба на недвижим имот, съставляващ едноетажна вилна сграда с маза, ведно с вилното място, в което построена в землището на гр. Б.,вилна зона “Б.С.“. По указания на съда /определение № 999 от 10.12.2019 год./,искът за делба е бил насочен с молба рег.№ 5260/30.12.2019 год. и срещу Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,***. Изложени са твърдения ,че страните заедно са владеели делбения имот по време на брака си, сключен през 2004 2 год. и прекратен с развод през 2018 год., поради което са го придобили по давност. Всяка година в имота били правени основни ремонти и множество подобрения /покрив, дограма, полагане на гранитогрес, измазване на стаите/,извършвани изцяло със средства, дадени от бащата на ищцата ,негов личен труд. Всички посещения на имота се осъществявали от съпрузите , бащата на ищцата и семейни приятели, включвали се активно в ремонтните дейности. Въз основа на предоставени от тъста му платежни документи за всички ремонтни дейности, през 2016 год. П.З. успешно доказал владението на имота пред нотариус, който съставил нотариален акт по реда на чл.587 ал.2 от ГПК. Ищцата не присъствала на удостоверяването на правото на собственост по причина престой в болница за оперативно лечение ,но по силата на разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК и тя се ползвала от нотариалния акт. Съпрузите продължили да използват имота, а след две години се развели и от тогава не можели доброволно да поделят имота.

Отправено е искане ,съдът да допусне делба на едноетажна вилна сграда с маза със застроена площ от 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б. (парцел **-** в кв. 33 по рег. план на в.з. Б.С., гр. Б.) между съделителите П. Ж. и П.З. при равни квоти.

Ответникът П. Д. З. е оспорил иска с отговор рег.№4955/05.12.2019 год. като недопустим поради липса на съсобственост и като неоснователен поради липса на предмет на спора. Ответникът и неговата сестра били придобили в лична собственост по ½ ид. ч. от делбения имот, завещан им от починалата на дата 14.06.2006 год. Т.П. С.,тя придобила го от своя страна по завещание от своя съпруг Р.П. З.. Макар бракът между П. Ж. и П.З. да бил прекратен през 2018 год., съпрузите били във фактическа раздяла от месец януари 2016 год.

,поради което от смъртта на завещателя и до настъпването й, 10-годишната придобивна давност не била изтекла. В условията на евентуалност се сочи, че страните били придобили по давност ½ ид. ч. от делбения имот,а след прекратяването на брака им го съпритежавали в съсобственост при квоти от по ¼ ид.ч. за ищцата и 3/4 ид.ч. за ответника.

Ответникът Д. Д. З. е посочила в отговор рег.№ 1063/12.03.2020 год. ,че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Вилното място било притежание на Р.П. З. по договор за покупко -продажба от 1994 год.

3

,сключен с Община Б., в която е построил вилна сграда, узаконена през същата година. З. завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на своята съпруга Т.С., а тя от своя страна го завещала на своите племенници- Д. и П.З.и. След нейната смърт те се легитимирали като съсобственици на делбения имот при равни квоти от по ½ ид.ч. Ищцата П. Ж. и ответникът П.З. не били придобили на оригинерно основание собствената й ½ ид.ч. от заявените за делба вилно място,ведно с вилна сграда ,поради която делбата следвало да бъде допусната само между ответниците, а иска на П. Ж. отхвърлен.

2./Заявеният от Д. Д. З., ЕГН **********, от гр. С., С.г.,*** срещу П.А.

Ж., ЕГН **********,от с. П., общ.Х. и П. Д. З. ЕГН **********,от гр.Х.,ул.“Д.“ №* с искова молба рег.№1064/12.03.2020 год. иск е за установяване право на собственост върху ½ ид. част от вилна сграда и вилното дворно място,в което е построена.

Изложени са твърдения, че вилния имот е обект на притежание на ищцата и нейният брат П.З. по силата на саморъчно завещание, оставено от Т.С.,поч.14.06.2006 год. Снабдяването през 2016 год. с нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит по давностно владение по време на брака на П. Ж. и П.З. съставлявало неоснователно оспорване на правата й. Ищцата разполагала с ключ за вилната сграда и сама или с трети лица, респ. брат си и неговото семейство посещавала и ползвала имота през годините :два пъти за по 14 дни през лятото на 2010 год.;веднъж през лятото на 2011 год. за 14 дни и едновременно с брат си и последно през лятото на 2012 год. за 14 дни. През 2007 год. участвала с финансови средства в ремонта на сградата. За времето от последното й посещение в имота през 2012 год. до снабдяването с нотариален акт през 2016 год., не била изтекла 10 годишна давност. Двамата ответници били държатели на собствените й идеални части и до датата на завеждане на делото не били извършили действия, които да обективират намерение за владение за себе си, респ. за придобиването им.

Отправено е искане да бъде установено по отношение на П.А. Ж. и П.

Д. З. правото й на собственост върху ½ ид.ч. от следния недвижим имот: едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б., както и да бъде отменен 4 нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и писмени доказателства, вписан като акт №29, т. 8, д. №1252/2016 г. по описа на СВ при Районен съд-Б. относно 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: едноетажна вилна сграда с маза със ЗП 37 кв.м. и идентификатор ***, ведно с от вилно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по кад. карта на гр. Б..

Ответникът П.А. Ж. е оспорила иска като неоснователен с отговор рег.

№ 1955/16.04.2020 год.

В периода 2006 год.-2020 год. Д.З. не проявявала интерес към имота и ремонтните дейности по него,не е притежавала ключове за имота, с такива се снабдила едва след завеждане на делото и по инициатива на ответника П.З..В този период Д.З. никога не била претендирала за ключове и безпрепятствен достъп до вилата. С такъв разполагали само П.З. и родителите на П. Ж..

Именно родителите на Ж. посещавали най-често имота и за да извършват в него ремонти дейности. Имота бил посетен от Д.З. единствено през 2010 год.

,за броени дни и като гостенка. Д.З. не се легитимирала като собственик на недвижимия имот по завещание.Същата била запозната със завещанието от 1994 год. ,но никога не била предприемала действия по приемане на наследството. Само бившите съпрузи и родителите на П. Ж. били полагали през годините напразни усилия за уреждане собствеността на имота и правния му статут посредством завещанието, вкл. чрез посещения в Руското консулство.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи ,както следва:

П.А. Ж. и П. Д. З. са сключили граждански брак на 28.08.2004 год.,прекратен с развод с решение № 315/07.06.2018 год. по гр. д.№ 193/2018 год. на Районен съд Х..

С нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот ,придобит по давностно владение и писмени доказателства №195 том III вх. рег.№ 3559 дело № 439/2016 год. на С.И., нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие-Районен съд Б., вписан в Службата по вписванията гр. Б. с вх.рег.№2871/29.11.2016 год.,АКТ ** том VIII дело № 1252/2016 год.,на основание издадено по обстоятелствена проверка постановление от 28.11.2016 год. и чл.587 ал.2 от ГПК, П. Д. З. е бил признат 5 за собственик по давностно владение и писмени доказателства на недвижим имот: едноетажна вилна сграда с маза ,със застроена площ от 37 кв. м., с кадастрален № ***,ведно с вилното място, в която е построена с площ от 440 кв. м., съставляващо поземлен имот, урбанизирана територия, ниско застрояване с кадастрален №*** с площ по скица 520 кв. м. по КККР на гр. Б., вилна зона “С.М.“, който имот е урегулиран в парцел IХ-140,кв.33 по регулационния план на вилната зона.

На Р.П. е било дадено строително разрешение № 272/15.08.1977 год. за строене на сезонна постройка върху 30 кв.м. в местността “С.М.“ ,кв.** парцел *** .

В съставен от началника на отдел “ТРЖПС“ на ОбНС Б. Акт за узаконяване № 123/25.08.1994 год. са направени констатации ,че въз основа на одобрени на 15.08.1977 год. проекти и строително разрешение № 272/15.08.1977 год. за построяване на временна сезонна постройка до 30 кв.м., Р.П. е построил двуетажна вилна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и разгъната площ от 60 кв. м. в парцел IХ-140,кв.33 по плана на вилна зона “С.М.“. На основание чл.162,180 и 173 от ЗТСУ и чл.302 от ППЗТСУ е била узаконена двуетажна вилна сграда със застроена площ 30 кв.м., построена в парцел IХ-140,кв.33 по плана на вилна зона “С.М.“ с отстъпено право на строеж върху парцел IХ-140,кв.33 на Р.П. З. съгласно заповед № 876/05.08.1986 год. и договор от 30.09.1986 год.