Решение № 787 от 16.05.2018, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 337/2018
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 16.05.2018
- В сила
- 16.05.2018
- Състав
- МИЛЕН ПАВЛОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И
Е №787 гр. Русе, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд , II-ри граждански състав в публично заседание на 15-ти май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН
ПЕТРОВ при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 337 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцовото дружество „Профи Кредит България“
ЕООД-гр.София твърди, че на 23.06.2015г. е сключило договор за потребителски кредит №********** с ответницата, по силата на който й предоставило кредит в размер на 2500,00лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора изпълнил задълженията си по този договор.
Предоставеният от ищеца кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя.
Съгласно договора, за месечна падежна дата бил приет 15-ти ден от месеца, общото задължение било 5584,32 лв., а месечната погасителна вноска – в размер на 232,68 лв. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.А от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица” , които били предадени при подписването на договора. Съгласно т. 12.3 от ОУ, при допусната забава в плащанията на една месечна вноска, повече от 30 календарни дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. На 01.11.2016г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и е била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 18.09.2017 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 6456/2017 г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 3946/20.09.2017 г. срещу ответницата в настоящото производство, за сумата от 2802,98 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5, 38 лв.-лихва за забава, както и 56,17 лв.- представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса и сумата от 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Поради невъзможност за връчване на ЗИ на длъжника, РРС е дал указания на заявителя за предявяване на настоящия иск.
„Профи Кредит България“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване на вземането му по отношение на В.А.Б. в размер на 2802,98 лв.- главница по договор за потребителски кредит № **********/23.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответницата В.А.Б.
*** редовно призована, не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявените искове следва да се уважат изцяло.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл.78,ал.1