Решение № 579 от 27.04.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579

**** 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело № 20224520103748 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. М. Т., ЕГН **********, Р. М. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, тримата с адрес: *******, чрез адв. Ю. Д., с която са предявени осъдителни искове срещу „Производствено потребителна кооперация „****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявана от Председателя С.Г.Г., с правно основание чл. 232 ал. 2 пр. първо от ЗЗД: Да бъде осъдена ответната Кооперация да заплати на ищците сумата 960,12 лв. дължим наем от 60 лв. на декар, по договори за наем сключени между тях, за ползването на собствения на ищците недвижим имот, представляващ нива, с площ 8,001 дка, трета категория, в местността **** представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на ****** за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира и разноските.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор против исковата молба, чрез адв. Е. М. от АК-Русе, който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, тъй като с исковата молба не били представени договори за наем.

В съдебно заседание ищците не се явяват, представляват се от адв. Ю.

1

Д., която поддържа исковете и моли да бъдат уважени изцяло, претендира направените по делото разноски. Представя Заявление по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и два броя договори за наем на земеделска земя.

В съдебно заседание управителят на ответното дружество не се явява, не се представлява.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 158, том XVIII, дело № 4952/98 г. на нотариус Л. М. при Русенския районен съде признат М.Т.Д, ЕГН **********, от гр. Русе за собственик по наследство и делба на нива с площ от 8,001 дка, трета категория, в местността **** представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на *****, ЕКНМ 63668, Решение № 910Р, при граници и съседи: имот № 016008-нива на насл. на Т. Г.Т; имот № 000096-общински полски път; имот № 016010-нива на насл. на Т.С Д.; имот № 000097-канал на Държавата.

Видно от представеното удостоверение за наследници на М.Т.Д, ЕГН **********, бивш жител на **** починал на 21.11.1988 г., е оставил за свои наследници по закон: Д. Г. Д., ЕГН **********-съпруга, Т. М. Т., ЕГН ********** – син, Р. М. Т., ЕГН **********- дъщеря.

Видно от представения Договор за наем на земеделски земи с физически лица Рег. № 2929, сключен на 16.01.2018 г. между *****, като наемател и Т. М. Т., като наемодател, са уговорили да бъде предоставена за временно и възмездно ползване процесната нива с площ 8,001 дка, трета категория, в местността **** представляваща имот № 016009, на наемателя за срок от 5 стопански години /съгл.чл. 5/ считано от 01.10.2018 г. срещу наемна цена на декар не по-малко от 60 лв., дължима за всяка стопанска година или в продукция по пазарни цени. Съгласно чл. 12 от Договора след изтичане на срокът посочен в чл. 5 договорът се подновява автоматично за същия срок.

Съгласно чл. 4 от Договора плащането на наема се извършва в пари до края на годината и в натура – в едномесечен срок от прибирането на всеки вид договорена продукция. При забава на плащането на наемната цена в лева наемателят дължи лихва по чл. 86 от ЗЗД, съгласно чл. 9 от Договора.

2

Видно от представените с писмо от Общинска служба по земеделие гр.

***** Заявления по чл. 70 ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. процесния Поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8,003 дка, находящ се в землището на ***** е заявен за ползване от ППК „*****“ *****, ЕИК 117029395.

Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск, с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД е допустим, а по същество основателен.

Правото, предмет на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД произтича от следните обстоятелства: по сключени договори за наем за стопанската 2018/2019 г. и за стопанската 2019/2020 г. за земеделска земя между страните, ищците са предоставили за ползване под наем за срок от 2 г., на ответника, собствения си недвижим имот, представляващ нива, с площ 8,001 дка, трета категория, в местността **** представляваща имот № 016009 по плана за земеразделяне на ****** и в полза на ищците е възникнало правото да получат уговорената наемна цена от 60 лв. на декар, общо 960.12 лв., а в тежест на ответника е възникнало задължението за плащане на наемната цена.

Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.

В тежест на ищците бе да докажат наличието на договор за наем и задълженията на ответника по него.

От събраните по делото писмени доказателства се установи безспорно, че между страните е налице наемно правоотношение за процесния имот, за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.

Съгласно уговореното в Договора за наем между страните /от 16.01.2018 г., сключен за срок от 5 стопански години / ответникът-наемател се задължава да заплаща определеният наем срещу наемна цена на декар не помалко от 60 лв., в пари до края на годината и в натура – в едномесечен срок от прибирането на всеки вид договорена продукция.

В тежест на ответника бе да докаже плащане на дължимият наем, 3 съгласно уговореното в договора от 16.01.2018 г. Такива доказателства не се събраха.

Видно от представените по делото писмени доказателства по сключения договор за наем ответника е следвало да заплати на ищците сумата сумата 960,12 лв. общо наем за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г . Липсват доказателства за плащане и на дължимите наеми годишно, което беше в тежест на ответника, но не се установи по делото.

Ето защо и на осн. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, съдът намира искът за заплащане на сумата 960,12 лв. общо наем за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., за основателен и доказан и следва да се уважи.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са доказани в размер на 355 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар, 50 лв. държавна такса и 5 лв. съдебно удостоверение.

По изложените съображения и на осн чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „***** – ******, със седалище и адрес на управление – ***** *****, ******* представлявана от председателя С.Г.Г. да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, Р. М. Т., ЕГН ********** и Д. Г. Д., ЕГН **********, тримата с адрес: *******, на основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД сумата 960,12 лв. /деветстотин и шестдесет лева и дванадесет стотинки/ общо дължим наем, по договор за наем сключен между тях от 16.01.2018 г., за ползването на собствения на ищците недвижим имот, представляващ нива, с площ 8,001 дка, трета категория, в местността **** имот № 016009 по плана за земеразделяне на ******, за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноските от 355 лв. /триста петдесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4