Решение № 528 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000784 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №292059/17.06.2022 година от А. Н. Д. и К. Х. М., действуващи като синдици на „КТБ“ АД/н/ срещу решение №260358/26.05.2022 година , постановено по т.д.1063/2017 година по описа на СГС, ТО, VI-1 състав, с което са отхвърлени предявените искове на „КТБ“ АД/н/ за осъждане на ответниците Г. Х. и А. П. с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН да заплатят при условията на солидарност сумата от 22 000 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците, допуснати при сключване между „КТБ“ АД и „Аварике лимитид“ АД на договор за банков кредит от 22.03.2013 година, както и на Анекс 1 от 23.05.2013 година към него, както и за осъждане на ответниците Г. Х., О. Р., А. М. П. и И. З. да заплатят на „КТБ“ АД /н/ при условията на солидарност или разделност сумата от 8000 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката при вземане на решение и сключване на анекс 2 1 от 15.04.2014 година към процесния договор за кредит и с което е осъдена „КТБ“ АД/н/ да заплати държавна такса в размер на 2 346 996 лева.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон.

Банката е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбраните задължения по договора за кредит. Дружество, което е регистрирано в чужбина без активи в България получава кредит, за който не представя обезпечение.

Претендира се отмяната на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от И. А. З., чрез назначения особен представител, с който се моли решението да бъде потвърдено.

Против жалбата е подаден писмен отговор от Г. П. Х., с който се моли решението да бъде потвърдено.

В исковата си молба синдиците на „КТБ“ АД излагат, че на 22.03.2013 година между „КТБ“ АД, представлявано от ответниците Г. П. Х., в качеството му на изпълнителен директор и А. М. П., в качеството му на прокурист и „АВАРИКЕ ЛИМИТЕД“ , дружество, учредено на 08.06.2011 година , вписано при Департамента на Регистъра на дружествата и Публичните изпълнители към Министерство на търговията, индустрията и туризма, Никозия, Република Кипър е сключен договор за банков кредит, с който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 000 евро, като средствата са предназначени за закупуване на 1323499 обикновени поименни акции с право на глас, с номинална стойност 10 нови румънски леи, всяка представляващи 99,999924% от капитала на Домо Ритейл С.А, регистрирано в търговския регистър на Румъния, както и за придобиване на вземания срещу Домо ритейл С.А.Румъния, представляващи банкови кредити, които вземания са цедирани от Райфайзенбанк Румъния на Нибур инвестмънт АГ с договор за цесия от 22.08.2012 година и в последствие, прехвърлени на Домтех холдинг АГ, съгласно договор за цесия от 20.12.2012 година; финансиране на допълнителни разходи, свързани с оперативни, правни и административни процедури във връзка с придобиване от кредитополучателя на акции/дялове от капитала на дружествата, в това число: разходи по одитиране и извършване 2 на финансов анализ по повод извършване на инвестиции на дружествата, както и за покриване на други финансови разходи за периода на ползване на кредита. Уговорената годишна лихва е в размер на 8% годишно, като се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси изцяло задълженията си е 10.03.2018 година, като кредитът е усвоен изцяло. За обезпечаване на всички вземания на банката е уговорено, че кредитополучателят ще учреди в полза на „КТБ“ АД залог на акциите от капитала на „Домо Ритейл“ С.А.; първи по ред особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с Банката, както и първи по ред особен залог, учреден по реда на ЗОЗ на всички вземания, обезпечени с привилегиите на прехвърлените вземания по договор за цесия, който предстои да бъде сключен между Домтех холдинг АГ и Аварике лимитед, съгласно който Домтех холдинг АГ прехвърля на Аварике лимитед всички свои права и задължения по вземанията си срещу Домо Ритейл С.А.

С Анекс от 25.03.2013 година към Договора за банков кредит е увеличен размера на отпуснатия кредит със 7 000 000 евро, с което увеличение общият размер на кредита възлиза на 22 000 000 евро. По силата на пар.4, т.2 от Анекса кредитополучателят се задължава за увеличения размер на кредита да осигури допълнителни обезпечения, а именно първи по ред особен залог, на акциите, които престои да бъдат издадени, допълнително вписване на към първоначално вписания особен залог. В договора за кредит и анекса не е поставено условие усвояването на кредита да се извърши след учредяване на надлежно обезпечение, което е дало основание за усвояване на кредита веднага след сключване на договора, съответно анекса. Уговорените в договора и анекса обезпечения не са учредени, което прави вземането на банката необезпечено. След сключване на договора и Анекса към него с решение на УС на „КТБ“ АД с протокол от 15.04.2014 година е взето решение за увеличаване на кредита до размера от 30 000 000 евро, който размер представлява формирана голяма експозиция, надхвърляща 10% от собствения капитал на банката. Кредитополучателят не разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори „КТБ“ АД , а липсата на учредени обезпечения му е дало възможност да се разпореди с налично такова, поради което кредитът е несъбираем.

3

Ответниците имат качеството администратори по смисъла на параграф 1, т.2 б „а“ от ДР на ЗБН, тъй като са членове на УС на „КТБ“ АД. Като членове на УС същите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл.237, ал.2 ТЗ, като отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството, на осн. чл.240, ал.2 ТЗ. Задълженията на ответниците са регламентирани както в закона, в устава на банката и в договорите за управление, така и в Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД, който урежда условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката.

Твърдят се извършени от ответниците противоправни действия, изразяващи се във вземане на решение за и сключване на договора за банков кредит без да са представени необходимите документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, въз основа, на които да се установят финансовото състояние на кредитоискателя, предметът и целта на кредитната сделка, да се извърши анализ и оценката на обезпеченията, оценката на кредитоспособността, кредитният рейтинг, нивото на риск и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит. Нарушени са правилата за извършване на анализ на дружеството, на неговото финансово-икономическо състояние и на установяване на рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него кредитна сделка предвид размера на предоставените средства, липсват представени необходимите за установяване на това състояние документи и информация с оглед обсъждането и определянето на вида и размера на обезпеченията, за учредяването, на които да се предвидят съответни договорни клаузи, гарантиращи правата на банката кредитор. Договорът за кредит не съдържа в себе си изрично изискване преди отпускане на кредита да са учредени обезпеченията. Твърди се от ищеца,че тези действия/бездействия на ответниците са довели пряко до увреждане на ищцовата банка, а вредата е в размер на непогасената главница в размер на 22 000 000 евро.

На базата на тези твърдения ищецът е поискал да бъде ангажирана имуществената отговорност на Г. П. Х. и А. М. П. като същите бъдат осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД/н/ сумата от 22000000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди 4 от неизпълнение на законовите /договорните/ задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при сключване на договор за банков кредит от 22.03.2013 година с „Аварике лимитед“ АД, както и Анекс №1 от 23.05.2013 година, както и за заплащане от Г. П. Х. и А.

М. П., О. Н. Р., И. А. З., при условията на солидарност на сумата от 8000 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите /договорните/ задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при увеличаване размера на сключения договор за банков кредит от 22.03.2013 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ответникът О. Н. Р. е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете като твърди, че исковете са недопустими поради липса на представителна власт на синдиците. Твърди, че решението е нищожно, защото същото е следствие нищожно решение на УС на БНБ за отнемане на лицензия на „КТБ“ АД и назначаване на квестори, в нарушение на императивната норма на чл.105, ал.2 вр. с чл.11, ал.1, т.2 ЗКИ. Твърди, че искът е недопустим и защото е освободен от отговорност с решение на Общото събрание на акционерите, на основание чл.221, ал.1, т.10 ТЗ.

Решението на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съвета има негативно действие по отношение на възможността дружеството да предяви иск за обезщетение за претърпени вреди. Твърди, че съгласно Решение на КТБ от 02.11.2012 година, с което са разпределени функциите на членовете на УС на КТБ сключването на договорите за кредит, целевото усвояване на отпусканите парични суми, учредяването на обезпеченията, както и последващия контрол върху плащанията на вноските по кредита не са преки задължения, поради което твърдените от ищеца нарушения не могат да бъдат възприети като управленски деликт.

Ответникът И. А. З. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковете не са заведени в предвидения двугодишен срок по чл.57, ал.3 ЗБН. Твърди, че няма нито едно посочено нарушение на произтичащо от закона задължение, както и не е налице противоправно бездействие, тъй като няма посочена правна норма, която да изисква определено от него проактивно поведение и предприемане 5 на конкретни действия именно от него. Посочва, че с протокол от 02.11.2012 г. на проведено заседание на управителния съвет на банката е направено ново разпределение на задачите по текущо управление на банката в изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от Правилника за работа на управителния съвет на „КТБ“ АД, като на него е възложено да осъществява обща координация и контрол на банката и отговаря за дейността на банката за следните звена:

Управление

„Валутни операции“,

„Обслужване на клиенти“,

„Информационни технологии“, „Картов център и международни организации“, „Анализ и контрол на риска“, „Корпоративни комуникации“ и „Публични комуникации“. В тази връзка не е имал конкретни задължения относно това дали именно той да изследва или проверява извършена работа и дейности на оторизирани длъжностни лица, преди да бъде взето решение да бъде отпуснат поискания кредит или съответно – именно на него, като член на управителния съвет и изпълнителен директор, му е възложено пряко упражняването на текущ и/или последващ контрол. При отпускане и сключване на кредит решението на УС се взема въз основа на извършен анализ от звена на банката, на които е възложена тази дейност, които внасят положително становище, без да се внася цялото кредитно досие. Възразява срещу твърдението на ищеца, че към кредитното досие няма анализ на финансовото състояние и кредитоспособността на кредитоискателя и кредитополучател, като твърди, че такива има и същите са част от кредитното досие, но ищецът умишлено не ги представя. Посочва, че договорът за банков кредит от 22.03.2013 г. и анекс от 23.05.2013 г. са били вече сключени от страна на банката без негово участие, при спазване на предвидената комплексна процедура по отпускане на посочения кредит. Твърди, че по делото няма твърдения и данни за нарушаване на конкретни нормативни и/или договорни задължения от негова страна, както и няма предписания на правни норми, които да не е изпълнил. Посочва, че крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси изцяло задължението си е 10.03.2018 г., като първата погасителна вноска в размер на 625 000 евро е платима на 10.04.2016 г., като впоследствие с анекс № 1 от 25.03.2013 г. е променена погасителната вноска на 916 659 евро, като първата е дължима на 10.04.2016 г., която дата е след като банката е обявена в несъстоятелност. Твърди, че по времето, когато е бил изпълнителен директор, на първо място липсват в Правилника за кредитна дейност на банката, така и в закона императивни 6 правни норми, които да регламентират кога трябва да бъде учредено обезпечението – дали преди, след или едновременно с главния договор за банков кредит, изпълнението на което обезпечението ще гарантира. Още помалко има законова норма, която да забранява усвояване на суми по договорен кредит, докато не са учредени всички договорни обезпечения, а тази липса на императивна норма, води до заключение за липса на противоправност. Твърди, че не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на банката. Счита, че от съществено значение е обстоятелство, че преди обявяване на банката в несъстоятелност, кредитополучателят е изпълнявал на падежа всички свои задължения, възникнали по договора за кредит и подписаните анекси към него. Кредитът не е бил предсрочно изискуем и към 20.6.2014 г. и не е имало задължение на представляващите банката да предприемат принудителни действия по събиране на непогасени в срок задължения за главници, за възнаградителна лихва и за начислени неустойки, като тези задължения възникват едва при просрочие на кредита. Посочва, че липсва причинноследствена връзка между твърдяната вреда и деянието, както и вина. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което се отхвърлят исковете.