Определение № 516 от 06.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20261100600033 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 т. 1 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна частна жалба, подадена от адв. П.К., защитник на Н. В. Я., обвиняем по делото, против Определение № 4634/11.11.2025 г. по н.ч.д. № 10 412/25 на СРС, 102 състав, с което е било отменено Постановление от 14.05.2025 г. по д.пр. 251/22 на 01 РУ на СДВР, пр.пр. № 4024/22 на СРП, с което е прекратено наказателното производство и то е било спряно, за да може пострадалият да предяви частна тъжба.

В жалбата се навеждат доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и противоречив. Прави искане да се отмени, като се потвърди Постановлението на СРП.

Частната жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок, като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустима. Също така е неоснователна.

Видно от материалите по делото, Н. Я. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 11.01.2022 г. в гр. ****, е нанесъл удари лицето на Г.П., с което му причинил счупване на костите на носната пирамида в ляво, отток и кръвонасядане на носа, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. СРП е установила, че обвиняемият и пострадалият са съседи, с дългогодишни конфликти; на 11.01.2022 г. при поредния конфликт между тях пострадалият отправял заплахи към обвиняемия и баща му; блъснал го с ръка; плюл по обувките и лицето му; обиждал съпругата и детето му. Това довело до сбиването им, при което обвиняемият нанесъл удари с юмрук по лицето на пострадалия и така му причинил горепосочената телесна повреда. СРП е приела, че следва да кредитира изготвената съдебно-психологична експертиза, видно от която обв. Я. е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие (блъскане, 1 нанасяне на удари), тежки обиди (към съпругата и детето му) и други противозаконни действия (плюене в лицето), поради е дал правна квалификация на деянието по ч. 132 ал. 1 т.

2 НК, което води до извода, че се касае за престъпление, което се преследва по частен ред.

Поради това е прекратила наказателното производство, относно престъплението по чл. 129 НК и също така го е спряла, като е дала възможност на пострадалият Г. да предяви частна тъжба.

След осъществено въззивно обжалване от пострадалия Г., СРС е приел, че СРП неправилно и превратно е тълкувала материалния закон, при едностранчив и немотивиран анализ на доказателствата; също така липсвали мотиви предвид липсата на дължим анализ на събраните доказателства и предвид избирателното отчитане само на част от тези доказателства и игнориране на останалите (показанията на пострадалия), като са били пренебрегнати съществено противоречия. Конкретизира, че СРП е изградила фактическата обстановка изцяло въз основа на обясненията на обвиняемия; че не е обсъдил показанията на св. С., Д. и Я., както и техническата експертиза; не е коментирано противоречието между двете експертизи, като е кредитирана само допълнителната относно наличието на афект; неправилно установеното психическо състояние на обв. Я. е било определено като извършено при условията на силно раздразнение, предизвикано от тежка обида, противозаконно деяние, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици; посочва, че не е аргументирана тезата защо твърдените обиди и псувни са тежка обида, предвид дългогодишните влошени отношения между обвиняемия и пострадалия, съпроводени с такива псувни; не е установено какви са възможните тежки последици от тези обиди; не са изложени доводи защо твърдяното блъскане от пострадалия към обвиняемия е насилие по смисъла на чл. 132 НК. Акцентира и на противоречивите правни основания за прекратяване на наказателното производство – за това, че деянието не е извършено или за това, че е извършено, но е престъпление от частен характер. Счита за незаконосъобразно едновременното прекратяване и спиране на наказателното производство.

В жалбата се твърди, че в действителност прокурорът е обсъдил всички доказателства, събрани след обективно, всестранно и пълно разследване; правилен е изводът, че се касае за престъпление от частен характер, като твърди наличие на неяснота и противоречия в доводите на СРС. Посочва се, че СРС е пристъпил към избирателен анализ на доказателствата, основан на предположения, с цел да привърже подсъдимия към престъплението, което му е било предявено. Определя се обжалваният акт на СРС за неправилен, с явно противоречиви изводи. Прави се искане да се отмени и да се потвърди Постановлението на СРП.

Настоящата инстанция на първо място отбелязва, че нейна задача е да прецени законосъобразността на обжалвания съдебен акт – и само косвено, при тази преценка – да достигне до изводи дали Постановлението на СРП е било правилно или не.

За да се прецени дали СРС е постановил един незаконосъобразен акт най-напред 2 следва да се посочат пределите на съдебния контрол върху Постановленията по чл. 243 НПК. Тези предели са обусловени от обстоятелството, че върху прокуратурата тежи задължението да осъществява наказателно разследване при подозрение за извършено престъпление, както и да привлича лицата, за които намери, че са налице достатъчно доказателства, че евентуално са извършили такова престъпление, към наказателна отговорност. Оттук и само прокуратурата има правомощието да прекратява наказателното производство в досъдебната му фаза, ако приеме, че деянието не е било осъществено (с наличие на доказателства за неосъществяването му), или, макар и осъществено, не представлява престъпление или не е извършено от обвиняемия; или пък че липсват достатъчно доказателства, че е било осъществено, както и че авторът му е обвиняемият. Но при достигане до този си извод СРП дължи спазване на определени правила – а именно пълно и всестранно разследване, при което са установени всички правнорелевантни обстоятелства; подробен анализ на събраните доказателства и при противоречия между тях излагане на доводи защо кредитира едни за сметка на други; достигане на обоснован краен фактически извод, съобразно действителното значение на установените факти; правилно прилагане на наказателния закон към установената фактическа обстановка. Именно спазването на тези обстоятелства е годен обект на съдебен контрол. Но съдът няма правомощието да дава указания на СРП какви факти да приеме за настъпили или под каква правна квалификация да ги подведе.

В конкретния случай СРС е спазил пределите на съдебния контрол. Той е насочил вниманието си към обстоятелството дали СРП е обсъдила всички събрани доказателства, дали е констатирала противоречия между тях и дали е изложил доводи относно тези противоречия. Приел е, че СРП не е изпълнила тези си задължения.

Изводът на СРС не е голословен – при прегледа на материалите по делото се установява, че относно конфликта между двете страни – обв. Я. и пострадалия Г. – са налице няколко групи източници на доказателствени сведения, както относно събитията от 11.01.2022 г., така и относно дългогодишните отношения между тях и семействата им. От една страна са показанията на пострадалия Г. (т. 1 л. 75 и л. 84), съпругата му св. К. (т. 1 л.

77) . От друга страна са обясненията на обв. Я. (т. 1 л. 237), показанията на съпругата му св.

Я.а (т. 1 л. 88), на баща му св. В. Я. (т. 1 л. 90), на съседката, негова приятелка, св. С. (т. 1 л.

93), на съсед от другата страна на улицата, св. Д. (т. 1 л. 93). От трета страна са показанията на дошлите полицейски служители – св. А. (т. 1 л. 83), св. А. (т. 1 л. 87). Част от тях дават доказателствени сведения относно естеството на дългогодишните конфликти между обв. Я. и пострадалия Г., а други относно събитията от 11.01.2022 г. Тук следва да се добавят и частните видео и аудиозаписи, предмет на експертно изследване (т. 1 л. 125), многобройните разпечатки на интернет и копия от хартиена словесна кореспонденция, психиатричната експертиза относно личността на пострадалия (т. 1 л. 136), както и противоречивите крайни заключения на психиатричните експертизи относно физиологичния афект (т. 1 л. 251 и т. 2 л.

26).

При прегледа на Постановлението от 14.05.2025 г. се установява, че е основателен 3 упрекът на СРС, че СРП, при постановяване на този акт, е изградил установената от него фактическа обстановка съобразно твърденията на обв. Я., като не е изложила никакви доводи относно другите групи доказателствени сведения; няма такива доводи и относно противоречивите експертни заключения. Несъмнено СРП има правомощието да установи релевантната фактическа обстановка, но следва да го направи като отчете всички събрани доказателства, като изложи доводи дали е налице противоречие между тях и ако е така, защо дава вяра на едни за сметка на други.

Също така основателно СРС е приел, че няма достатъчно ясна правна аргументация защо – при така установената фактология – СРП приема, че е налице афект по чл. 132 НК, особено относно елемента „от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни“ – за който не са изложени никакви доводи.

При това положение настоящата инстанция приема, че жалбата на адв. К. не е основателна. Правилно СРС е установил определени дефицити при достигане на извода на СРП относно онова, което се е случило на 11.01.2022 г. и относно аргументираното му подвеждане под коректната юридическа квалификация.

Следва отново изрично да се посочи, че само СРП има правомощието да повдига и поддържа обвинението, както и да прекратява наказателното производство, но все пак, при достигане на крайния си извод, следва да спазва определени правила относно пълно и обективно разследване, обсъждане на всички събрани доказателства, правилно прилагане на закона. Единствено в този аспект са съдебните правомощия за контрол, като те са били коректно осъществени от СРС в обжалваното определение.

На последно място са основателни и упреците на СРС относно избора на СРП да формулира диспозитива си – едновременно да прекрати и спре производството. Макар и тези пороци да са от технически характер, все пак следва да се посочи, че ако СРП установи в рамките на висящо наказателно производство от общ характер, че се касае за деяние от частен характер, тя следва да спре наказателното производство, на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 НПК, като даде възможност на пострадалия в шестмесечен срок да предяви частна тъжба, по чл. 244 ал. 3 НПК; при липсата следва да прекрати наказателното производство, на основание чл. 24 ал. 6 НПК. Определението за спиране подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 244 ал. 4 НПК, като съдът (в случая СРС) се произнася с окончателен акт.

Поради това жалбата не е основателна, като обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4634/11.11.2025 г. по н.ч.д. № 10 412/25 на СРС, 4

102 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5