Решение № 313 от 25.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Карлово, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101277 по описа за 2024 година

Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми към ответното дружество. За периода 21.12.2023г. до 12.01.2024г. била заплатена сумата от 398 лева чрез системата на ИЗИПЕЙ с разписки, както следва: на 21.12.2023г. сумата от 200 лева и на 12.01.2024г. сумата от 198 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да има правно основание за това, което й обуславя правния интерес от предявяване на осъдителен иск.

Моли съда да има предвид, че съгласно Решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е 1 нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата от 398 лева, предявена частично за сумата от 50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА. На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане – „У.Б“ АД, IBAN: ********************, титуляр на сметката К. К..

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер от 398.00 лева.

Ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД намира исковата молба за изцяло неоснователна. Твърди, че претендираните вземания са по повод Договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г., съгласно представена справка, размерът им възлиза на 1000.00 лева. Разпределението на плащанията, извършени на 21.12.2023г. и на 12.01.2023г.. Съгласно справката общата сума в размер на 398.00 лв. е разпределена за следните пера по договор - 105.26 лв. главница, 50.33 лв. договорна лихва и 212.41 лв. неустойка. Не става ясно претендираните 50.00 лв., от кое от тези пера трябва да се търси - от главница, от договорна лихва или от неустойка.

Ищецът твърди, че ако имало договор той би бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при евентуално уважаване на исковата молба, то кредитополучателят дължи главницата по договора. Т.е. сумата 105.26 лв. главница би се дължала независимо дали договорът е действителен или не. Смисълът на разпоредбата е именно да се избегне повторен иск за неоснователно обогатяване за отпуснат и невъзстановена по договора главница. В тази си част искът е изцяло неоснователен. В случай че претендираните 50.00 лв. от общия размер от 398.00 лв. са главница (или част от тях са главница), то те са недължими на това основание. Поради горното, моли съда да отхвърли исковата молба на това основание.

В отговора на исковата молба са изложени подробни мотиви относно това, че по делото не следва да се разглеждат твърденията за нищожност на ищеца, като намира, че това е бланково волеизявление, което не съдържа пороци, поради което и не следва съда да се произнасяне по него. Мотиви са изложени и по отношение на договорната лихва:

Твърди, че договорът не е нищожен и по основанията визирани в чл. 912 от ЗПК, като отново предполага, че ищецът е имал предвид и това, макар да не го е написал в исковата си молба, било като „евентуално“ твърдения или „пряко“ или някакво друго. Неустойката не е предмет на настоящето дело, тъй като за нея се води гр.д. № 1057/2024г. на PC Карлово, поради това не се и разглежда.

По повод сумата от 30.00 лв., такса просриче, същата е начислена на 2 основанеи чл. 7 от договора. Тя е дължима и затова заплащането й е било законосъобразно и не подлежи на възстановяване.

Прави възражение за прихващане. По повод евентуални претенции за неустойка и договорна лихва, то на основание чл. 104 от ЗЗД извършва възражение за прихващане между претендираната сума от 50.00 лв. като част от цялата сума от 398.00 лв. и незаплатена част от дължимата главница.

Договорът има множество незаплатени вноски за главница и по- точно вноската за 18.07.2024г. Същата е падежирала, поради което е изискуема.

Също така доколкото с отговора на исковата молба и въз основа на представените доказателства установяваналичието на сключен договор за кредит. Като наличието на сключен договор за кредит се установява и от гр.д.

№ 1057/2024г. на PC Карлово. Дължимостта е видна от самия договор и приложената справка с плащанията, от която е видно как са разпределени сумите и че вноската за главница за 18.07.2024г. не е погасена с тях. Той е за сумата от 1000.00 лв., като видно от справката по договора са заплатени.

Следователно както и да се разпределят, то ако всички клаузи на договора са нищожни, всички платено трябва да отиде за главница, като след възражение за прихващане страните няма да си дължат нищо. Отделен е въпросът, че договорната лихва е спорно дали е нищожна. Доколкото имаме възражения в тази насока. В случай, че клаузата за неустойка не е прогласена за нищожна, то моли съда, да не се извършва прихващане от нея, ако ищецът е претендирал възстановяване на 50.00 лв. от клаузата за неустойка (изцяло или частично). В този случай искът ще е неоснователен, тъй като вземането ще е си е дължимо и неподлежащо на възстановяване. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на въведеното възражение за злоупотреба с право, съдът се е формирал мотиви за неоснователност с определение № 1310/04.11.2024г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

По отношение на предявения иск, следва да се има предвид, че в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

От представените по делото от ищцата – Разписка №

0400020684683042/21.12.2023г., удостоверява направен превод в полза на ответното дружество в размер на 200 лева, а Разписка № 0300020891017217/12.01.2024г. удостоверява направен превод в полза на ответното дружество в размер на 198 лева. Няма ясни данни за основанието за плащане.

Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило копие от договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г. сключен между страните, по силата на които, „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е предоставило на Е. М.

Б. заем в размер на 1000 лева с падеж до 15.12.2024г. Предоставил е и справка за плащанията, като по искане на ответната страна е допусната и съдебносчетоводна експертиза.

3

Съгласно заключението на вещото лице – Р. М., което съдът кредитира, като компетентно и обективно, Е. М. Б., е направила следните плащания: на 21.12.2023г. едно плащане от 200.00 лева и на 12.01.2024г. едно плащане от 198.00 лева. Общия размер на плащанията е 398.00 лева. Покритите плащания със сумата от 398.00 лева погасяват главница от 105.26 лв., договорна лихва от 50.33 лв. и неустойка от 242.41 лв. Тоест, на посочените от ищцата дати 21.12.2023г. и 12.01.2024г., същата е извършила плащания, които погасяват задълженията й по предоставения кредит.

Съгласно заключението на вещото лице – А. К., което съдът кредитира, като компетентно и обективно, в информационната система на дружеството е налична информация за активация на кредита, като в базата на дружеството е открит Договор за кредит № 439086. В раздел Документи по кредита се намират основни документи, които се генерират от системата на база на попълнени лични данни от клиента и данните за кредита са въведени в него. В хода на сключване на договора са изпращани имейли с необходимите документи. Вещото лице няма познания в сферата на икономическите науки, за да отговори на въпроса дали Договор за кредит № 439086 е погасен или е активен.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. I-о от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.

В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото.

Във връзка с въведеното възражение за наличие на договорно основание, ответното дружество е представило договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г., като приетите заключения на вещите лица категорично установиха отразена в информационната система на дружеството налична информация за активация на кредита, като в базата на дружеството е открит Договор за кредит № 439086. Съдебно икономическата експертиза установи, че платените суми в общ размер на 398.00 лева на посочените дати са послужили за погасяване на задължения на ищцата по Договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г.

Имайки предвид това, съдът приема, че по делото се ангажирани категорични доказателства от ответника, от които да се направи извода, че именно внесените от ищцата сума в размер на 398.00 лева, удостоверени с разписки, касаят погасавяне на вземания по Договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г.

Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява плащането на сумите, представеното доказателство не е оспорено в процеса, но по делото безспорно се установи при доказателствена тежест на ответникът, че сумите са платени на договорно основание, поради което искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По отношение възражението за нищожност на договора.

Ищцата в исковата молба е посочила, че в случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, то 4 същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит № 439086 от 25.05.2023г. за сумата от 1000 лв., която следва да се върне на 19 равни месечни вноски, последната – с падеж 15.12.2024г., ведно с договорна лихва в размер на 329.71 лв. – обща дължима сума 1329.71 лв. Фиксиран годишен лихвен процент – 40.15%.