Присъда № 2 от 20.02.2024, Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към

Присъда № 2 от 20.02.2024г., постановена по НОХД 81/2023г. по описа на Районен съд Г.

Районна прокуратура С.З. е внесла за разглеждане в районен съд гр. Г. обвинителен акт срещу В. Д. В., ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложена в обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие, с оглед събраните в производството пред съда допълнителни доказателства, представителят на СтРП, поддържа първоначално внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като съдът счита, че е налице извършено престъпление по чл. 132, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, така както е първоначално внесено в съдебно заседание, като след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства пледира за признаване на подсъдимия за виновен, но при условията на чл. 129, ал.2 от НК, иска от съда, деецът да бъде наказан с лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и изпълнението на наказанието бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен и дава обяснения. Защитникът на подсъдимия В. В. – адвокат Ж. В. пледира за постановяване на оправдателна присъда, което свое искане мотивира с твърдението, че се касае за деяние извършено при неизбежна отбрана - чл. 12 от НК.

Гълъбовския районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Подсъдимият В. Д. В., роден на ********************, българин, български гражданин, с основно образование, шофьор в ***************, неженен, с постоянен адрес: ****************, неосъждан, ЕГН **********.

Пострадалият И. М. И. е с постоянно местоживеене в *******.

Пострадалият е брат на св. М. М. И. от гр. Г. с, която подс. В. Д. В. живее в условията на фактическо семейно съжителство. Отношенията между пострадалия и неговата сестра са обременени, белязани от взаимни обвинения за проявена безотговорност и неполагане грижи към родителите им.

Напрежението между родствениците е рефлектирало и върху семействата им, в частност в/у отношението на подсъдимия /който е споделял позицията на 1 квази съпругата си М. И./ и пострадалия.

През месец 02.2023год, здравословното състояние на бащата на пострадалия, налагало същия да бъде отведен за медицински преглед в гр.

Пловдив. Св. И., която обичайно била по-активна в полагането на грижи, чрез св. И. Д. – болногледачка и съжителка на болния баща – се обърнала за помощ към брат си – пострадалия И., но той се противопоставил, заявявайки, че колата му е с технически неизправни спирачки, което я прави негодна за експлоатация.

Отказът предизвикал бурна реакция от страна на свидетелката И. и подсъдимия В. и били изречени упреци към пострадалия – както за конкретния отказ, така и за предходно негово поведение, повлияло негативно на здравето на починалата им майка /„Как може моят брат, както умори майка си, така ще умори и баща си, да не може да помогне да закара баща ми до болницата”/

Тази реплика била дочута от сина на пострадалия и му била дословно препредадена, което провокирало гневна реакция у постр. И. и той по мобилен телефон се свързал с подсъдимия и му потърсил сметка за казаното /„Ти майка ти да еба, какво си казал?” и после: „Аз сега ще дойда и ще видиш какво ще стане с вас”/. Подсъдимият поискал да преустановят градацията на конфликта /„И.е, моля ти се не ме занимавай с вашите глупости”/.

На 12.02.2023г. подсъдимия, придружен от св. И. и св. Р. – тяхна дъщеря, направили покупки от смесен магазин в гр. Г. и се отправили към дома си с автомобил, управляван от него. По това време пострадалия пристигнал от С.З. с намерение да потърси сметка от родствениците си за несправедливите упреци, които отправяли към него, но преди да се насочи към среща с тях, се отбил в дома на баща си , с намерение да се сдобие с импровизирано оръжие и поискал от св. И. А./ болногледачка, живееща на съпружески начала с бащата на пострадалия/, дали в дома има бухалка, а след като получил отрицателен отговор попитал за точилка. Отново получил отрицателен отговор и напуснал жилището, а А. се свързало чрез ел. устройство със св. И. и разказала за визитата направена от И., за търсеното от него оръжие /бухалка или точилка/ и изказала предположение , че се насочва към нея и семейството й.

По това време св. И. била на път за дома си, на предна дясна седалка в автомобила управляван от подсъдимия В.. На задна седалка, зад нея се позиционирала дъщеря им Р.. И. изпитала тревога от съобщението получено от св. Д. и се свързала по телефона с нея , като в последвалия разговор последната потвърдила написаното в ел. съобщението.

Непосредствено след това автомобила , управляван от подсъдимия се разминал с автомобила, управляван от пострадалия. Веднага след това пострадалия И. направил обратен завой, догонил и изпреварил автомобила на подсъдимия и спрял пред него, а когато и подс. Д. също спрял, излязъл от автомобила си и се насочил към машината на подсъдимия и отворил задната врата, където седяла св. Р. Д.- дъщеря на подсъдимия.Пострадалия опитал да 2 седне в колата, след това променил намерението си и опитал да отвори предна дясна врата. Подсъдимия излязъл от автомобила си и бил атакуван от пострадалия. По това време към него се насочвал и синът на пострадалия – св.

М. И..

В последвалия сблъсък, след като успял да се овладее,подсъдимия нанесъл няколко премерени удара с които се наложил над пострадалия и които били достатъчни да респектират опонента му и с които му причинил травматични увреждания /съд. мед. експ. „…Кръвонасядане и първично зараснала разкъсно-контузна рана на горната устна на устата. Кръвонасяване в слабинната област“/, повалил пострадалия И. на земята, което довело до фрактура на дясна лъчева кост. /съд. мед. експ. „… Конкретно за счупването на дясната лъчева кост, такова счупване в тази област е много характерно за падане върху терена с отведена настрани ръка. Но в случая и в свидетелските показания няма данни за такъв механизъм на получаване на тази травма, като тя е получена най-вероятно при стъпването с крак върху гривнената става, докато ръката е била върху терена/.

Причиняването на тази травма сложило край на конфликта и подс. В. си тръгнал с лекият автомобил и семейството си, а постр. И. М. се качил в своя автомобил и с помощта на сина си се насочил към Бърза помощ в гр. Г., където след преглед медиците му поставили обезболяваща инжекция, фиксирали дясната му ръка и го насочили към Спешен център в гр.С.З., за да си направи рентгенова снимка. В спешният център към УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“, гр. С.З., постр. И. М. И. бил прегледан от дежурен лекартравматолог, била му направена рентгенова снимка, като било установено счупване на долния край на лъчевата кост на дясната му ръка. Същата била фиксирана и гипсирана. като за тези медицински манипулации били издадени образна диагностика-рентгенография /л.14/ и листове за прегледи на пациент в КДБ/СО с №123 и №124 от 12.02.2023г. /л.12 и л.13/. След това, постр. И. М.

И. се прибрал в гр.Г., където посетил РУ-Г..

Вещото лице по делото д-р Сурчев поддържа писменото си заключение. На въпросите относно механизма на причиняване на нараняването сочи, че пострадалият И. М. И. е понесъл удари с юмруци и с ритници, като тези травматични увреждания напълно кореспондират с този механизъм на получаване. Уточнява, че конкретно за счупването на дясната лъчева кост, такова счупване в тази област е много характерно за падане върху терена с отведена настрани ръка, но в случая и в свидетелските показания няма данни за такъв механизъм на получаване на тази травма, като тя е получена най-вероятно при стъпването с крак върху гривнената става, докато ръката е била върху терена.

От анализа на данните получени чрез разпит на свидетелите съдът счита за безспорни тези които посочват времето начина и мястото на инцидента. Затова тези данни кредтира изцяло. Както бе отбелязано по-горе в хода на съдебното следствие са разпитани две категории свидетели. Едните в близки отношения с пострадалия, а другите с подсъдимия.

3

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Фактическата обстановка, така както съдът е възприел за установена, се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите по делото дадени в ОСЗ, както и приложените по делото писмени такива /медицинските документи сочещи характера и степента на нараняването, времето и начина за провеждане на лечението и последствията/.

По отношение на свидетелските показания, съдът направи детайлен анализ, за да стигне до следните изводи- Съдът приема за безспорно установено, че причината за инцидента са обременените отношения между пострадалия от една страна и сестра му и нейното семейство от друга страна, взаимните обвинения помежду им касателно отговорността , която имат към своите родители.

В хода на съдебното следствие безспорно е установено, че пострадалия е имал намерение да влезе във физически сблъсък с подсъдимия, като при пристигането си от С.З. в гр.Г. и преди да се насочи към среща със сестра си и нейния съпруг, пострадалия е търсел импровизирано оръжиебухалка или точилка /св. И. А. Д., сочи, че пострадалия е питал дали в дома има бухалка, а след като получил отрицателен отговор, поискал точилка /св.

Д. –„ …Затваряме телефоните и след един час И. пристига и търсеше от мен бухалка, но откъде да я взема тази бухалка. Беше агресивен. Нервен беше. Беше ядосан. Когато той пристигна, големият му син го нямаше в къщи и търсеше него. Малкият му син беше в къщи.“/ ,за което и тя предупредила св. И. /„…„И. тръгна към вас. Дойде в къщи да търси бухалка”./“

Безспорно установено е, че инцидента е инспираран от поведението на пострадалия, който при разминаване с автомобила в който са били подсъдимия и семейството му, е обърнал посоката на движение , догонил и изпреварил е автомобила, а след това е атакувал подсъдимия – първоначално, опитвайки се да влезе в автомобила му, а след това и влизайки във физически сблъсък с подс. В. – тези обстоятелства се установяват както от показанията св. И. / …“Колата на пострадалия е била пред нашата кола и той направо сяда отзад при дъщеря ми. Имаше една чанта с храна, което си бяхме си пазарили, той я взема и я изхвърли към дъщеря ми. Тя стои от моята страна, не на шофьорската, а от другата страна седи и той седна вътре и вика: „Пази се оттука” и аз му казах: „Моля ти се И.е, излизай навънка, няма да ми плашиш детето”. Моят мъж беше закопчан с колана, и докато си откопчее колана, синът му се затичва към нашата колата, като през цялото време той седеше там между колите, И. излезна от колата и мъжът ми застава между двете отворени врати – между неговата и задната врата. М. И. се засилва, синът на брат ми и го удря тука някъде и в същото време и И. посяга към него с думите: „Майка ти ще еба и сега ще 4 ти разкажа играта!”/ св. Р. Д. / „….В същият момент гледам, че той идва към нас, при което ние се разминаваме, той продължава напред и обръща, гони ни с колата и застава пред нашата кола,даже ние за малко да се блъснем в него,защото той рязко спира пред нас, при което вуйчо ми слиза от колата, идва към нас, отваря вратата, където съм аз отзад и беше агресивен много и викаше.“/ , така и от показанията на св. М. И.- син на пострадалия/ „.Двете коли се разминахме. Баща ми обърна колата и те бяха спрели, и ние спряхме няколко метра пред тях.“ /„..В. му каза: „Майка ти ще ебе, излизай от колата!“ и го събори на земята /

Безспорен факт е поведението на пострадалия и упражненото от негова страна насилие върху подсъдимия изразено чрез вербална агресия и физическа агресия, в т.ч. и проникване в автомобила на подсъдимия. Тези му действия са довели до нарушаване прага на търпимост от страна на подсъдимия и той е предприел действия по самозащита. Така отбранявайки се е допуснал превишаването пределите на неизбежната отбрана и е наранил И..

Този извод се налага както от неговото обяснение така и от обясненията на свидетелите повтарящи разказаното пред тях относно инцидента.