Решение № 4392 от 21.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Гр.

София, 21.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16964/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 347638/26.02.2018 г. по гр. д. № 7032/2017 г. по описа на СРС, 113 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.В.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата 1 895, 80 лв. - главница за доставена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 294935, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2016 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумата 101. 13 лв. - лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.11.2016 г. по ч. гр.д. № 62587/2016 г. на CPC, III ГО, 113 с - в, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответника Г.В.К., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с множество доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Неоснователно е прието, че страните са обвързани в облигационна връзка, че в сградата е доставяна ТЕ в определени количества и на определена стойност, както и че е извършвана услугата дялово разпределение. Поддържа се, че от представеното пред СРС писмо от СО е видно, че имотът е съсобствен между ответника и трето за спора лице, поради което необосновано СРС е приел, че ответникът следва да отговаря за целия размер на задължението, а не до притежавания от него дял в съсобствеността. Не се установяват размерите на претенциите, понеже неоснователно СРС е възприел заключенията на експертизите, изготвени само въз основа на документите, представени от ищеца. Не е установено, че до имота не е осигурен достъп за реално отчитане на ИРРО, както и че общият топломер е преминал метрологични проверки през периода. Поддържа, че не са представени в четлив вид действащите Общи условия на дружеството, поради което, за да възникне облигационна връзка с потребителя, е необходимо да се докаже сключен договор. Твърди още, че неоснователно СРС е приел, че са дължат лихви за забава за заявения период, доколкото по делото не са представени доказателства за публикуване на общата фактура за процесните вземания на интернет страницата на дружеството. Ответникът не дължи лихви за забава и поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014 г., който обвързват настъпването на падежа да задължението с притежаването на техническо средство, което да му дава достъп до интернет, като това го поставя в неравностойно положение. Според жалбоподателя не е установено и реалното количество ТЕ доставена до абонатната станция от ищеца. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Ответникът Г.В.К. е подал и частна жалба срещу решение № 477339/27.08.2018 г. по същото дело на СРС, постановено по реда на чл. 248