Решение № 127 от 24.11.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Панагюрище, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225230100333 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Порто Лагос" №47, ет.5, с управител М. М. против Н. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.Блатница, общ.Стрелча, ул.“***“ №1, в която ищецът твърди, че п о частно гр. дело №20225230100019/2022г. по описа на Районен съд Панагюрище се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК срещу ответника, за следните суми: 400 лв. - главница чиста стойност по недействителен договор за кредит (получена сума при начална липса на основание), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.4 1 0 о т ГПК в съда до окончателното плащане; 25 лева - разноски на заявителя в заповедното производство за внесена държавна такса по частно гр. дело №20225230100019/2022г. по описа на Районен съд - Панагюрище, ІІ гр. Състав.

Твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Н.

Г. К. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като нито лицето, нито негов представител се е явило в канцеларията на съда за получаване на книжата.

Така предвид разпоредбата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени 1 указания да предяви иск за вземането си. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение, чрез отправяне на настоящата претенция.

Твърди, че на 19.03.2018г. между „РИВА КРЕДИТ" ООД, от една страна като кредитор и Н. Г. К. от друга страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №2384/19.03.2018г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави в заем на кредитополучателя сумата от 400,00 лв. (главница по договора за кредит - чиста стойност на кредита), платима на месечни вноски, съгласно погасителен план Приложение 1 към договора. Твърди, че сумата от 400,00 лева (главница по договора) е предадена лично на длъжника -кредитополучател срещу разписка в деня на сключване на договора за кредит. Твърди, че до момента длъжникът не е заплатил нито една вноска. Заявява, че при сключването на договора не са спазени императивни изисквания на чл.11 от ЗПК, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на сключения от „РИВА КРЕДИТ" ООД Договор за потребителски кредит №2384/19.03.2018г. с длъжника. Предвид това на основание чл.23 от ЗПК длъжникът Н. Г. К. дължи да върне само чистата стойност на кредита - получената при начална липса на основание сума в размер на 400,00 лева.

Твърди, че така общо дължимите суми от ответника са: 400 лв. главница - чиста стойност по недействителен договор за кредит (получена сума при начална липса на основание), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.4 1 0 о т ГПК в съда до окончателното плащане.

Твърди, че към датата на настоящата искова молба длъжникът не е заплатил дължимите суми на „РИВА КРЕДИТ" ООД.

Сочи, че разноските на ищеца в заповедното производство са: в размер на 25 лева, по които моли съдът да се произнесе с решението си по настоящето дело.

Моли с ъ д а да осъди ответника за разноските по делото, както в заповедното, така и в настоящото производство, във връзка с произнасянето на ВКС по въпрос 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено 2 между страните, че Н. Г. К., с ЕГН ********** дължи на „РИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.

„Порто Лагос" №47, ет.5, с управител М. М. сумата в размер на 400 лв. главница - чиста стойност по недействителен договор за кредит (получена сума при начална липса на основание), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.4 1 0 о т ГПК в съда - 12.01.2022г. до окончателното плащане.

Моли да бъде осъден ответникът за разноските по делото, както в заповедното, така и в настоящото производство, а именно: 25 лв. - за държавна такса по ч.гр.д. №20225230100019/2022г. по описа на Районен съд Панагюрище и 25 лв. - за държавна такса по настоящото гражданско дело, като в тази част молбата да се счита за списък на разноските , съгласно чл.80 от ГПК.

Прави доказателствено искане - за изискване и прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който е взето становище, че оспорва изцяло исковата молба на „РИВА КРЕДИТ” ООД, като счита същата за недопустима, евентуално неоснователна, поради следните съображения:

Сочи, че ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №2384/19.03.2018г., сключен с ответницата, е предоставил в заем на кредитополучателя Н. К. сумата от 400,00 лв. Твърди, че ответницата не е заплатила нито една вноска до настоящия момент. Тъй като при сключването на договора не са спазени императивните изисквания на чл.11 от ЗПК, договорът е обявен за недействителен и ответницата дължи само чистата стойност на кредита - 400,00 лв.

Счита за ненадлежно уведомлението на кредитора за предсрочна изискуемост на вземането, тъй като в исковата молба не е обективирано изявление на дружеството-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг предсрочно изискуем. Връчването на книжата на особения представител не представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник /ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС /.

Сочи, че в тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл.274 3 ал.3 ГПК Определение №387/24.07.2017г. по ч. т. д. №1369/2017г. на ВКС, I т.о. е застъпено становище, че условието за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установетелни искове по чл.422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъление и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба.

С оглед горното счита исковата молба за недопустима и неоснователна.

По отношение на представените писмени доказателства от ищеца, не възразява същите да се приемат по делото.

По отношение на направените доказателствени искания, не възразява същите да бъдат допуснати.

Моли съдът да отхвърли исковите претенции на „РИВА КРЕДИТ” ООД, с ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.

„Порто Лагос” №47, ет.5, представлявано от управителя М. М. - за признаване на установено, че ответницата Н. Г. К., с ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №2384/19.03.2018г. дължи на „РИВА КРЕДИТ” ООД, с ЕИК 202752427 следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№19/2022г. по описа на РСПанагюрище, а именно: 400,00 лв. - главница - чиста стойност по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 о т ГПК в съда - 12.01.2022г. до окончателното плащане.

Моли да бъде присъдено възнаграждение на особения представител, съобразно внесения от ищцовата страна депозит.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, с писмена молба, представена по делото, поддържа иска и претендира разноски по делото - за държавна такса в заповедното и в исковото производство, и за възнаграждение на особения представител на ответницата, в общ размер на 450 лева. Представя писмени доказателства. Заявява, че договорът е 4 недействителен на основание чл.11 ал.2 от ЗПК, във връзка с чл.22 от ЗПК.

Особеният представител на ответницата взема становище за отхвърляне на иска, като недоказан и неоснователен.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и становището на особения представител на ответницата, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 11.01.2022 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Н.

Г. К., в качеството й на длъжник, което заявление е постъпило в Районен съдПанагюрище на 12.01.2022г. и въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №19/2022г. по описа на Панагюрския районен съд. Заявлението е било уважено и Панагюрският районен съд е издал Заповед №12 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 14.01.2 0 2 2 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 400 лева - главница, ведно със законна лихва от 12.01.2022г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит №2384/19.03.2018г.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

На 19.03.2018г. между дружеството-ищец „РИВА КРЕДИТ“ ООД, като кредитор и ответницата Н. Г. К. , като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №2384/19.03.2018г., по силата на който кредиторът се е задължил да представи в определен срок след сключване на договора на кредитополучателя исканата от последния и предварително одобрена от кредитора сума пари под формата на паричен заем, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата, предмет на заема, ведно с лихвата върху нея, уговорена в договора, по начина, при условия и срокове, описани подробно в 5

Погасителен план - Приложение №1, което е неразделна част от договора, както и да заплати на кредитора необходимите такси, подробно изброени по вид и размер в договора. Страните са договорили кредит в размер на 400 лева, който ответницата - кредитополучател е следвало да върне на 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 74,86 лева, дължими на падежни дати, съгласно Погасителния план - Приложение №1 към договора , при ГПР в размер на 49,24% и ГЛП в размер на 41,00%. Общата стойност на плащанията по договора е 449,16 лева, а крайният срок за погасяване 19.09.2018г.

Съгласно чл.3 от договора за кредит, същият влиза в сила от датата на получаване на сумата по кредита, като този факт се доказва с подписана от страна на кредитополучателя разписка.

По делото е представена и приета разписка от ответницата Н. Г. К. за получена от нея от Р В Х, в качеството му на управител на „РИВА КРЕДИТ“ ООД сума от 400 лева по Договор за кредит №2384/19.03.2018г. Разписката е подписана от ответницата Н. Г. К. , като тя собственоръчно си е изписала и трите имена. Последните обстоятелства не са оспорени от ответната страна.

Не е оспорен подписът на ответницата в разписката.

Няма данни по делото, а и възражения от ответната страна по договора да са извършвани плащания от страна на ответницата.

В случая е настъпил крайният срок на договора - последната падежна дата - 19.09.2018г.

С исковата молба ищцовото дружество признава, че при сключването на договора не са спазени императивни изисквания на чл.11 от ЗПК, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора. С допълнителната молба ищецът заявява, че договорът е недействителен на основание чл.11 ал.2 от ЗПК, във връзка с чл.22 от ЗПК. Предвид това и на основание чл.23 от ЗПК ищецът претендира вземане в размер на 400 лева, представляващо чистата стойност на кредита , т.е. получената сума по кредита.