Решение № 308 от 06.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Бургас, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Е.

Радостина П. И.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело № 20242100500094 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответника „КРИС-МАРИ-2008“ ООД, ЕИК:

200359383, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***, ет. 1, със съдебен адрес гр. Бургас, ***, вх. Б, ет.1 – адвокат Милен Козарев против решение № 2828 от 09.11.2023 г. постановено по гр. д. № 1639/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е прието за установено по отношение на ищците С. С. Е., ЕГН: **********, с адрес: ****, и С. С. Х., ЕГН: **********, с адрес: ******, че въззивното дружествоответник „КРИС - МАРИ - 2008“ ООД, ЕИК: 200359382 не е собственик на следния недвижим имот : сграда – дървен сеновал с идентификатор *** по КККР на с.

Ясна поляна, община Приморско, област Бургас, местност „Дълбокия дол”, със застроена площ от 450 кв.м, с предназначение - селскостопанска сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, идентична със сграда нанесена в КККР до 17.08.2023г. с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 1 767 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на поземления имот: ***;

***; *** и ***, като ответникът е осъден да заплати на ищците по равно направените по делото съдебни разноски в размер на общо 1595 лв. или по 797.50 лв. за всеки от тях

В жалбaта се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно и противоречи на закона. На първо място се навеждат доводи,че съдът не е обсъдил правилно и в съответствие със закона относимите по спора факти и не е приложил правилно правната норма. Счита,че от данните по делото се установява, че праводателят на ищците е закупил процесния имот-дървен навес без да има вещно право на 1 строеж за този обект, вкл. и без да е закупувал терена, върху който е поставено съоръжението. Предвид това в жалбата се твърди, че ищците са „окупатори“ на собствения на ответника терен, като същите нямат право да държат върху него процесния обект, като се излагат оплаквания,че в решението си съдът не обсъжда притежаването на ограничено вещно право за процесния навес или за собственост върху терена, както и правните последици от липсата на права. На следващо място се сочи,че по силата на договор от 17.05.1995г. процесният навес с прилежаща земя е продаден на праводателя на ответника, което придобиване е след придобиване на имота от ищците, което обстоятелство не е спорно между страните. Предвид това се твърди, че по силата на това придобиване ответника е станал собственик на терена, а на отделно основание- по силата на приращението е станал собственик на процесния дървен навес, защото той се намира върху земята му. Въззивникът оспорва изложените в тази връзка мотиви на районния съд, в които счита, че неправилно е прието,че след като ответника е закупил терена и сградата, след като е имало предходна такава сделка на ищеца, няма приращение, защото ответникът е заварил в имота си чуждия навес. Възразява, че този мотив на съда противоречи на нормата на чл. 92 от ЗС, като излага подробни доводи в подкрепа на това свое становище. На трето място се излагат оплаквания, че съдът е игнорирал приложения по делото и неоспорен констативен нот. акт за собственост от 03.05.1995г. на нотариус Станка Димова.На последно място се твърди, че придобиването от 17.02.1994г. е нищожно поради неизпълнение на изискванията на закона – а именно, че търгът е спечелен от С.А. в качеството му на ЕТ,а не като физическо лице, но като купувач е записано физическото лице, независимо, че имота е деклариран като собствен на ЕТ. Счита, че правата, които възникват за наследниците на починалия търговец са различни от простото наследява, защото касаят патримониум на търговско предприятие, а такава процедура за придобиване на права от такъв патримониум не е проведена. По гореизложените съображения, доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковете. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите –ищци С. С. Е. и С. С. Х. , чрез упълномощения си по делото адвокатски представител адв. А. Таков са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. На първо място са изразили становище за недопустимост на въззивните оплаквания поради настъпила преклузия на материално-правните възражения на ответника извън срока по чл. 131 от ГПК, основавайки се на т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2023г. по т.д. № 1/2013г. на ОСТГК на ВКС. Счита и, че ако направените в жалбата възражения не следва да се разглеждат, уважаването на исковата претенция не разкрива фактическа и правна сложност с оглед представените от ищците титули за собственост. На следващо място по същество се излагат доводи за неоснователност на оплакванията на въззивната жалба, че легитимирайки се като собственици на процесния сеновал ищците представяли титул за собственост на дървен навес. Оспорват се доводите на въззивника, че ищците не са придобили ограничено право на строеж върху терена, като счита, че те биха основателни ако ищците сами са построили сградата и се позовават на притежавано от тях право на строеж като основание за придобиване на собствеността върху построеното. На трето място се счита за неоснователно оплакването, че ищците не разполагат с право на поставяне на процесния сеновал. На четвърто място се излагат съображения за неоснователност на въззивното оплакване, че процесната постройка е придобита от ответника по приращение, както и доводите, че освен договорът за продажба на сеновала в полза на наследодателя на ищците е налице и друг договор за продажба в полза на праводателя на ответника. Оспорени са и възраженията в жалбата, че съдът е обвързан от официалната доказателствена сила на представения по делото констативен нотариален акт, тъй като същият не бил оспорен от ищците. На последно място се излагат и съображения за неоснователност на доводите на въззивниците, че договорът за покупко-продажба в полза на праводателя на ищците е нищожен, като се сочи, че наведените за това доводи нямат правно значение.По подробно 2 доразвитите в писмения отговор доводи за неоснователност на въззивната жалба се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищците С. С. Е. и С. С. Х. срещу ответника „КРИС-МАРИ-2008“ ООД за приемане за установено по отношение на тях, че ответното дружество, че не е собственик не е собственик на следния недвижим имот : сграда – дървен сеновал с идентификатор *** по КККР на с. Ясна поляна, община Приморско, област Бургас, местност „Дълбокия дол”, със застроена площ от 450 кв.м, с предназначение - селскостопанска сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, идентична със сграда нанесена в КККР до 17.08.2023г. с идентификатор ***, в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 1 767 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за стопански двор, при съседи на поземления имот: ***; ***; *** и ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са придобили процесния имот по наследство от общия им наследодател – техен баща С.Х.А., поч. на ****, който преживе го е закупил от ТКЗС „Ясна поляна“ съгласно сключен помежду им в писмена форма договор за покупко продажба от 17.02.1994г. на основание чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ вр. с Наредбата за търговете.

Сочат, че ответникът също се е снабдил с документ за собственост на процесния имот по силата на нотариален акт покупко-продажба № 64 от 16.12.2022г. на нотариус с per. № 464, с район на действие - Районен съд - Бургас, въз основа на покупко-продажба от „Комплектстрой“ ЕООД ,който от своят страна се е легитимирал като собственик на продадения сеновал съгласно нотариален акт № 186 от 03.05.1995г. на нотариус при Районен съд - Бургас. Ищците твърдят, че процесния сеновал не е включен в предмета на продажбената сделка между ответника и неговия праводател, по съображения, че видно от описанието, продажбата касае само терена, върху който е изграден сеновала. Считат, че тъй като „Комплектстрой“ ЕООД не е бил собственик на процесния сеновал, той не може да прехвърли на ответника права, каквито не притежава. Навеждат се и доводи, че ищците са придобили имота по силата на осъщестявано давностно владение за повече от 10 години, към което е присъединено и владението на техния наследодател С.А..

Ответното дружество е депозирало писмен отговор по предявения иск, който е представен след изтичане на едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, поради което не е е зачетен от районния съд.

Доколкото неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства и да ангажира такива /в т.см. решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. състав на ВКС, І т. о, постановено по реда на чл.290 ГПК /, такава възможност е предоставена на ответника, като съдът е зачел изложеното от него становище, че оспорва иска и твърденията на ищците, че те са собственици на процесния обект, като наред с това са уважени и доказателствените му 3 искания. Ответникът е заявил, че се легитимира като собственик на процесния обект по силата на покупко-продажбената сделка от 16.12.2022г., сключена с неговия праводател „Комплектстрой” ЕООД , който от своя страна се сочи, че е придобил имота от действителния му собственик по сила - Земеделска кооперация „Ропотамо” съгласно нот. акт от 03.05.1995г. , която кооперация пък го е придобила от ТКЗС „Ясна поляна“ съгласно договор за собственост върху недвижим имот, придобит по ППЗСПЗЗ, сключен и вписан на 03.05.1995г. Ответникът възразява по отношение на твърдението, че ищците са във владение н а имота, като твърди, че евентуално ползването на имота е било предоставено по договаряне с предишния собственик „Комплектстрой“ ЕООД.

От фактическа страна е установено, че ищците са наследници по закон на покойния им наследодател-техен баща С.Х.А., починал на ****., който преживе е сключил с от ТКЗС „Ясна поляна“ в ликвидация писмен договор от 17.02.1994г. с нотариална заверка на подписите на страните по делото, въз основа на който е закупил описания в него недвижим имот, представляващ сеновал дървен, застроен на площ от 453 кв.м, находящ се в парцeл XI, с площ на парцела 1769 кв.м, в землището на с. Ясна поляна, Бургаска област, извън регулацията срещу заплащане на сумата от 23 000 лв. От съдържанието на документа е видно, че покупко-продажбената сделка е извършена след проведен търг на основание чл. 48 от ППЗСПЗЗ и Наредбата за търговете, въз основа на протокол за проведен търг от 14.02.1994г. на Тръжната комисия при Ликвидационния съвет на ТКЗС „Ясна поляна“.

Видно от съставен впоследствие протокол от 16.11.1994г., изготвен на основание чл.

45,ал. 5 от ППЗСПЗЗ в него са приети нормативно определените размери на прилежащите площи към изброените в т. 1 сгради и съоръжения за стопански двор и краварник в с. Ясна поляна, като за прилежащата площ за „сеновал дървен“ е определена земя от 1769 кв.м.

Представен е писмен договор от 03.05.1995г. с нотариална заверка на подписите на страните по делото – в ликвидация ТКЗС „Ясна поляна“ е продало на ЗК „Ропотамо“-с.

Ново Паничарево срещу заплащане на продажна цена от общо 869 050лв. описаните в същия договор прилежащи земи, с изрично посочване, че тези терени се продават заедно с построените към тях сгради и съоръжения, като по отношение на прилежащата земя от 1769 кв.м., представляваща парцел XI – извън регулацията в южната част на землището на с. Ясна поляна, Бургаска, не е посочено, че заедно със земята се продава и построения върху нея дървен сеновал, а само че върху тази земя е построен дървен сеновал от 453 кв.м. На същата дата - 03.05.1995г. с нотариален акт ЗК „Ропотамо“-с. Ново Паничарево е продало на „Комплектстрой Бургас“ прилежаща земя от 1769кв.м., върху която е построен дървен сеновал от 453 кв.м., образуваща парцел XI – извън регулацията в южната част на землището на с. Ясна поляна, Бургаска срещу заплащане на уговорената продажна цена.